Решение № 108 от 20.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 931/2010 г.

Решение № 108 от 20.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 931/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [община], област В. против решение № 306/12.03.2010 г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр. д. № 1551/2010 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 1577/19.05.2009 г. по гр. д. № 9/2009 г. по описа на Варненски районен съд, 12 състав, в частта му, с която е отхвърлен предявения от Ж. Г. Т. срещу [община] отрицателен установителен иск и вместо него е постановено: приема за установено по отношение на Ж. Г. Т., че [община] не е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ II-общински в кв. 25 по плана на [населено място], [община], с площ 1470 кв. м и граници: от две страни улица и УПИ I-общински, по реда на § 42 от ЗОС, по предявения от Ж. Г. Т. срещу [община] иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм/, като решението, с което е отхвърлен предявения срещу ответника Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството отрицателен установителен иск е влязло в законна сила. С определение № 1242/21.12.2010 г. по настоящото дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато, поради наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по правни въпроси, свързани с правото на държавна, респ. общинска собственост, за имот, за който е съставен акт за общинска собственост по реда на § 42 от ПЗР на ЗОС и зачитането на доказателствената сила на акта от съда за доказване на правото на собственост, докато не бъде оборен по надлежния ред, както и по въпроса следва ли съдът за де съобрази с нормата на чл. 5 от ЗОС относно признаване правилността на отразените в акта факти и обстоятелства. В касационната си жалба, касаторът навежда оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и постановено в противоречие с практиката на ВКС, като моли за неговата отмяна. Ответницата по касационната жалба Ж. Г. Т., в писмените си бележки, счита, че постановеното въззивно решение е правилно, като моли същото да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, като обсъди доводите, изложени във връзка с наведените касационни основания и като извърши проверка на обжаваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 от ГПК и чл. 293 от ГПК приема следното: С мотивите си, въззивният съд е посочил, че за да бъде придобит от ответника [община] процесния имот, на посоченото основание, е необходимо да бъде установено обстоятелството, че към момента на влизане в сила на Закона за общинската собственост последният е бил държавна собственост и е бил отреден за жилищно строителство или за обществени или благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането на закона с сила подробни устройствени планове. Съдът е приел, че независимо от събраните по делото доказателства, с които се установява, че съобразно действалия към момента на влизане в сила на ЗОС регулационен план, по който процесния имот е отреден за жилищно строителство и е записан като общински, не са събрани доказателства, че същият е станал държавна собственост, тъй като представеното по делото заверено копие на А. № 322 от 1985 г. не може да обоснове извода, че имотът е държавен, защото няма вещно-прехвърлителен ефект, а основанието за издаването му е заповед № 999/5.04.1933 г., с която е одобрен дворищно-регулационния план от 1933 г., по който процесия имот е записан като общински. Съдът се е позовал на действащото към този момент законодателство и е стигнал до извода, че единствено отреждането на имота като общински и записването му като такъв по дворищно-регулационния план не е достатъчно да обоснове извод за надлежното му придобиване от държавата, поради което същият не може по силата на § 42 от ЗОС надлежно да премине с собственост на общината. Във връзка с поставените правни въпроси, разрешени с обжалваното въззивно решение, обусловили изводи на съда, свързани със зачитане на доказателствената сила на съставени акт за държавна собственост, както и за статута на имота към периода, за който ищцата претендира, че е придобила на основание наследство и давностно владение, касационният съд намира за правилна практиката на ВКС по тези въпроси, обективирана с решение № 1296 от 17.12.2008 г. по гр. д. № 5083/2007 г. по описа на ВКС, IГО, съгласно което актът за общинска собственост е официален свидетелстващ документ, който удостоверява, че извършените записвания действително са направени, въз основа на предхождащите го актове и на посоченото в него основание. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗС, в редакцията и към 1965 г., така и към 1986 г., държавата придобива имотите, които нямат друг собственик и съставлява правно основание за възникване на собствеността на държавата, след което по силата на разпоредбите на Закона за общинската собственост имотът преминава в патримониума на общините по реда на § 42 от З. на З., обн. Д. в. бр. 96/1999 г. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. В исковата си молба с вх. № 43 от 2.01.2008 г., ищцата Т., твърди, че е собственик на жилищна сграда, находяща с землището на [населено място], придобита на основание давностно владение, съгласно нотариален акт № 156, т. V рег. № 11953 дело № 838/2007 г. по описа на нотариус А. Г., рег № 194 на Нотариалната камара, с район на действие Варненски районен съд, която сграда е построена върху държавно дворно място, съставляващо УПИ II-общински в кв. 25 по плана на селото с площ от 1470 кв. м/лист 2 от делото/, което дворно място е предмет на заявения отрицателен установителен иск. Със същия ищцата отрича правото на собственост върху процесния имот, като преминало в патримониума на общината по силата на горепосочената разпоредба на ЗОС, тъй като имотът не е бил държавна собственост и за него неправилно и бил съставен акт за държавна собственост, след като е бил закупен на търг от наследодателя й Г. П.. В тежест на ответната община е да установи принадлежността на правото на собственост върху процесния имот на твърдяното от нея основание. Безспорно по делото е установено, с оглед представените писмени доказателства, относно статута на имота към момента на провеждане на търга, съгласно протокола № 4/2006.1943 г. на управата на [населено място] по процедурата на проведен търг на 20.06.1943 г. да продажба на общински дворни места, с който е взето решение за продажба на процесния парцел на наследодателя на ищцата, че последният е бил общинска собственост и след провеждане на същия е останал такава, тъй като не е бил завършен фактическия състав за придобиване на собствеността, съгласно действащите към този момент законови разпоредби върху този общински имот. Впоследствие, по силата на приетата Конституция от 1947 г. /обн. Д. в. брой 284/06.12.1947 г./, според която собствеността може да бъде само държавна, кооперативна и частна, процесния имот преминава в патримониума на държавата, тъй като общините не могат да притежават собственост различна от държавната, т. нар. общонародна собственост. Видно от приложения на лист 60 от делото пред първоинстанционния съд, акт № 322 за държавна собственост от 12.08.1985 г., в същия е описано процесното дворно място от 1470 кв. м, представляващо парцел IV в кв. 25 по плана на [населено място] от 1933 г., който е бил представен по делото и не е бил оспорен от ищцата. Както вече бе посочено по -горе, оспорена е само констатацията, че имота е държавна собственост, което по същество представлява оспорване на права, но не е оспорване на документ по реда на чл. 154 от ГПК /отм/. Този акт като официален свидетелстващ документ, съобразно извършените с него констатации, които са неоспорени по делото, удостоверява правото на собственост на държавата към момента на съставянето му. Освен това, по делото не се установява, че към 1965 г., респективно към 1986 г. имотът да е бил собственост на физическо лице, включително и на наследодателя на ищцата, съгласно чл. 6 от ЗС. Във връзка с позоваването на изтекла придобивна давност, в полза на наследодателя на ищцата по отношение на процесния имот, установената от последния фактическа власт от 1943 г., след търга до смъртта му през 1990,продължена от ищцата, не води до легитимирането му като собственик, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗС, в редакцията му от 9.11.1951 г., съществува законова забрана за придобиване на държавна собственост, какъвто статут процесния имот е имал от 1947 г., както вече бе посочено по-горе и в този период давност не тече, както и след отмяна на тази разпоредба, съобразно предвиденото в § 1 от ДР на ЗС и в съответствие с последващите й изменения, давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2011 г. Следователно, след като процесният имот е останал в патримониума на държавата, впоследствие по силата на Закона на общинската собственост имотът е преминал в патримониума на ответната Община, като е бил съставен Акт за частна общинска собственост от 12.09.2008 г. с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 2 и чл. 28, ал. 1 и ал. 5 от ЗОС и § 42 от ПЗР на ЗОС, поради което [община] се легитимира като собственик на процесния имот по смисъла на чл. 3 от Закона за общинската собственост С оглед изложеното, неправилно въззивният съд е приел за установено, че [община] не е придобила правото на собственост върху процесния имот по реда на предвидените от закона способи, поради което въззивното решение следва да бъде отменено и спора да бъде решен по същество. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд