Решение № 15773 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12136/2012 г.

Решение № 15773 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12136/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Аня Минчева, в качеството й на процесуален представител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). С касационната жалба е оспорена правилността на решение № 388/09.07.2012 г. по адм. дело № 518/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново (АСВТ), с което НЗОК е осъдена да заплати на ЕТ "Медика - Йорданка Славова" сумата от 89 694,88 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.06.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 23 521,25 лв., представляващи лихва за закъснение в периода от 1.02.2008 г. до 31.05.2009 г. и разноски по делото в размер на 6250 лева. В жалбата са изложени твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи - касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на направените по делото разноски. С отделна частна жалба е обжалвано определение № 383/10.09.2012 г. постановено по същото дело на АСВТ, което по реда на чл. 248 от ГПК е оставено без уважение искането на НЗОК за изменение на решение № 388/09.07.2012 г., в частта му за разноските. Обжалването е аргументирано с неправилно приложение на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът по делото - ЕТ "Медика - Йорданка Славова", представлявана от адв. Петър Личев, в хода на делото по същество и в представена писмена защита оспорва както основателността на касационната, така и на частната жалба. Претендират се разноски пред настоящата инстанция в размер на 2685 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната и частната жалба. Прокурорът счита, че съдът е постановил неправилно решение като не е определил изрично вида на отменения административен акт, сочен от ищеца като основание за причинените вредите. Косвеното възприемане на акта ката индивидуален административен акт е посочено като противоречие с решенията на ВАС № 6826/2008 г. по адм. д. № 2762/2008 г. V отд., оставено в сила с решение № 41488/2009 г. по адм. д. № 10621/2008 г. на петчленен състав на ВАС, с което процесния вредоносен акт е бил отменен като подзаконов нормативен акт. Доколкото цитираното решение на ВАС е било обнародвано на 10.04.2009 г., то съдебното решение в частта му, с която са уважени претенции на ищеца до тази дата, според прокурора следва да бъде обезсилено като постановено по недопустим предмет на спора. Застъпва се, че по делото не е установено настъпването на вреди за ищеца, нито пък е била доказана тяхната пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Липсват доказателства за пропуснати ползи за процесния период, явяващи се резултат от наложени му с колони 7 и 9 от Указанията от определените по чл. 7, ал. 1, т. 3 от НУПРРРЦЛП надценки, тъй като посочените в нормата надценки са с различен размер, а ищецът не е посочил кои от трите възможности е използвал. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбите, констатира, че са подадени от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. С обжалваното решение АСВТ е уважил изцяло предявеният от ЕТ "Медика - Йорданка Славова" иск, с правно основания чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, против НЗОК, като е осъдил ответната страна за заплати на ищеца обезщетение в размер на 89 694,88 лв. за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска - 02.06.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 23 521,25 лв., представляващи лихва за закъснение в периода от 01.02.2008 г. до 31.05.2009 г. За да постанови своето решение по главния иск, съдът е приел за установено твърдението на ищеца, че вследствие действието на установената по съответния ред незаконосъобразност на колона 7 "пределна цена на националната здравноосигурителна каса" и колона 9 "максимална стойност, заплащана от ЗЗОЛ в лева" от Приложение № 2 "Лекарствен списък на НЗКО" в сила от 01.02.2008 г. - работна версия за аптеки", неразделна част от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК - РД16-3/10.01.2008 г., в качеството си на изпълнител по договор № 04-0527 от 24.03.2006 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК е претърпял в периода 10.01.2008 г. - 30.03.2009 г. имуществени вреди, изразяващи се в пропуска да увеличи имуществото си със сумата от 89 694,88 лв. Съдът е приел, че макар и НЗОК да не е сред органите на държавна власт, осъществяващи изпълнителната власт в нормативния или законовия смисъл на това правно понятие, тя е държавен орган, осъществяващ държавната политика в областта на здравеопазването и регулиращ обществените отношения във връзка със задължителното здравно осигуряване на населението. Ето защо по закон НЗОК извършвала административноправна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, от особен вид, чиято характеристика била изчерпателно уредена в специалната правна уредба на ЗЗО, ПУДНЗОК и НРД и съответно била пасивно легитимирана да отговаря по предявените обективно съединени искове по чл. 1 от ЗОДОВ. Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК - РД16-3/10.01.2008 г., издадено от директора на НЗОК е определено като "административен акт, с който за неопределен кръг правни субекти се създавали конкретни административни задължения". Същото било отменено като незаконосъобразно по предвидения в закона ред. Едноличният търговец бил прилагал предписанията в Указанието при извършването на дейността си по продажба на лекарства до отмяната му по съдебен ред от ВАС. В резултат на това той бил претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, вследствие на продажби по цени, различни от предвидените по НУПРРРЦЛП. По отношение на претендираният размер на обезщетението съдът е съобразил установената фактическа обстановка с нормите на чл. 7 и чл. 8 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти и е приел, че надценката, която начислява търговецът на дребно (какъвто бил ищецът в производството пред него) била точно определена величина - конкретен процент върху заявената цена на производителя, чийто размер бил различен в зависимост от стойността на лекарственото средство. Въз основа на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел за установено, че разликата между между сумите, които ищецът е получавал от задължително здравно осигурените лица и действително дължимата сума, съгласно Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, приета с ПМС № 295/03.12.2007 г., е в размер на 89 694,88 лв. Съдът е приел още, че следва да присъди обезщетение, считано от датата на издаване на Указанието за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008 г., тъй като здравната каса следвало да отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, а не от датата на влизане в сила на решението, с което това указание е било отменено. Касаело се до унищожаем административен акт, който до момента на отмяната му пораждал предвидените в правната норма последици и действал като редовен акт. При отмяната му породените от него правни последици се заличавали с обратна сила. Поради това имуществената отговорност за вреди възниквала, както когато вредата била причинена от издаването или изпълнението на нищожен, така и от издаването или изпълнението на унищожаем административен акт. Решението по главния иск е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. ЕТ "Медика - Йорданка Славова" е изпълнител по договор № 04-0527 от 24.03.2006 г. с НЗОК за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. Член 23, ал. 2 от този договор (л. 17) предвижда предоставянето от фармацевта - изпълнител на отстъпка в размер на 8 % от пределната цена за НЗОК на лекарствените продукти, разпределена пропорционално между здравноосигуреното лице и НЗОК. Със сключването на договора, изпълнителят доброволно е възприел приложимостта на клаузата за отстъпката, знаел е за последиците от изпълнението й, изразени по същество в намаляването на печалбата на аптеката. Директорът на НЗОК, в случая е страна по облигационно отношение, а не действа и като административен орган, защото не е в правомощията му да разпореди сключването на договора. Неприемането на спорната отстъпка от 8% от пределната цена на лекарствените продукти, макар и да е препятстващо сключването на договора, не прави отношенията различни от договорните. Тя е част от съдържанието на облигационните задължения между страните, а правните последици от облигационни задължения са предмет на разглеждане от гражданския съд. Споровете, произтичащи от договори, страна по които е административен орган, както и относно евентуални действия от фактическо естество, обуславящи формирането на воля за обвързаност от правоотношението, са разрешими по общия исков ред. Безспорно чл. 46, ал. 1 от Националния рамков договор между НЗОК, Български лекарски съюз /БЛС/ и Съюза на стоматолозите /ССт/ в България от 2005 г. оправомощава НЗОК да изготвя общи условия за сключване на договори с аптеки за отпускане на лекарствени продукти от лекарствения списък на НЗОК, което ги индивидуализира като типови договори. Тези общи и задължителни условия, включени в договорите и пораждащи правоотношенията на собствениците на аптеки с НЗОК, както бе посочено по горе, по своето съдържание са облигационни правоотношения и по отношение на тях са приложими правилата на договорното право. Ето защо, като се отчете особеното правно положение на НЗОК като орган за осъществяване на задължителното здравно осигуряване /чл. 6, ал. 1 ЗЗО/ и характера на отношенията, които регулират договорите с касата, следва да се приеме, че НЗОК действа като орган на власт само в случаите, при които упражнява санкционни правомощия за неизпълнение на договора /в този смисъл ТП на ВАС № 5/2007 г./. При липсата на изрична правна уредба между аптеките и НЗОК не може да се приеме, че е налице основание възникването, съдържанието и прекратяването на договорите между тях да бъдат квалифицирани като отношения, подчинени на административна дейност и контрол. Действително, видно от данните на приетата и неоспорена по делото съдебно-счетоводната експертиза, ищецът е претърпял вреди в размера, посочен от последната. Тези вреди обаче не са в причинна връзка с твърдените действия и бездействия, свързани с едностранното изменение на лекарствения списък от НЗОК. При така изложеното следва да си приеме, че първоинстанционният съд необосновано е приел за установено по делото наличието от една страна на административно правоотношение между НЗОК и ЕТ "Медика - Йорданка Славова" при и по повод изпълнението на договор № 04-0527 от 24.03.2006 г., сключен при действието на Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК - РД16-3/10.01.2008 г, а от друга - на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между действието на указанието и настъпилата вреда за ищеца. Що се касае до правилността на решението в останалата му част, същото следва да се отмени също като неправилно с оглед зависимостта между основателността на главния иск за обезвреда на пропуснатите ползи с искът за присъждане на обезщетение за забавеното плащане до момента на предявяване на иска и искът за присъждане на законната лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимата сума. При този изход на делото, следва да бъдат отменено решението, в частта му за разноските, както и свързаното с него определение от 10.09.2012 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,