Решение № 386 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 799/2010 г.

Решение № 386 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 799/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молбата на П. Д. М. и С. Д. К. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 1683/14.11.2008 г. по гр. дело № 1926/2006 г. на П. окръжен съд. Молителите твърдят, че след влизане в сила на решението са им станали известни нови обстоятелства, касаещи процесния имот, чието владение са осъдени да предадат, изразяващи се в местонахождението му - в околовръстния полигон на града и съставляващ част от урбанизирана територия, изцяло застроена с жилищни и стопански постройки. Според молителите тези обстоятелства не са могли да им бъдат известни в входа на процеса, а са от съществено значение за делото, затова представляват отменително основание, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В хода на настоящето производство молителят П. Д. М. е починал, видно от представеното удостоверение за смърт и наследници, и затова е заличен като страна. Единствен негов наследник е неговата сестра С. Д. К., която е молител и страна във въззивното производство, предмет за отмяна. Ответниците по молбата за отмяна К. Б. - Н., Х. Г. К., А. Г. К., Г. И. Г. и Г. Н. Г., всички от [населено място], изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, като им се присъдят разноски за настоящето производство. Молбата за отмяна е допустима, по смисъла на чл. 306 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 86/27.06.2006 г. по гр. дело № 99/2006 г. на П. районен съд, с което П. М. и С. К. са осъдени да предадат владението върху имот от 0,447 дка, ситуиран в югоизточната част на нива, с площ от 0,900 дка в землището на [населено място], кв. "О." въззивният съд е констатирал завършена процедура по възстановяване на имота № 106150, съгласно ЗСПЗЗ, с план за земеразделяне. Изводите на съда са обосновани въз основа на техническата експертиза, според която кв. "О." е извън регулацията на града и извън строителния полигон, а процесният имот е част от земите, имащи статут на земеделски и възстановени по ЗСПЗЗ, с план за земеразделяне. Техническата експертиза не е оспорена от страните и към нея са приложени 3 бр. скици, от които се установява обстоятелството, че в съседните имоти съществува застрояване с жилищни и стопански сгради, което е обсъдено от въззивния съд, с оглед приложение на разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, за която е прието отсъствие на изискуемата се законност на строежите. В обстоятелствената част на молбата за отмяна тези обстоятелства се сочат неоснователно, като новооткрити, защото вече са установени в хода на процеса, поради което касационната инстанция счита, че не са налице предпоставките за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, ето защо молбата следва да се остави без уважение. Водим от горните съображения и като констатира, че ответниците са направили разноски за настоящето производство, в размер на 1 000 лева, ги постави в тежест на молителката, затова