Решение № 14553 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1284/2012 г.

Решение № 14553 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1284/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Коста Димитров Костадинов и на директора на Агенция "Митници" срещу решение № 5454 от 01.12.2011 г., постановено по адм. дело № 9009/2009 г. на Административен съд София - град (АССГ). Иска се отмяната му в различни негови части с доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост. Като ответници касаторите оспорват жалбата на противната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата на директора на Агенция "Митници" е частично основателна по отношение на неуваженото от съда възражение за прихващане с изплатената на служителя Костадинов сума по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, а по отношение на неговата жалба решението е валидно, допустимо и правилно, и следва да се остави в сила. Настоящата инстанция намира касационното оспорване за процесуално допустимо. За да се произнесе по същество, съобрази следното: Касае се за предявен пред АССГ иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за обезщетение за вреди за времето, през което държавният служител не е заемал държавна или друга служба поради прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл със заповед № 8591/18.11.2009 г. на директора на Агенция "Митници", отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение. Решение № 5454 от 01.12.2011 г. е постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. С този съдебен акт Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Коста Димитров Костадинов сумата 6380 лева обезщетение за времето, през което поради незаконното му уволнение той не е заемал служба. Изложените оплаквания на директора на Агенция "Митници" са, че неправилно съдът не е уважил направеното от ответника по иска възражение за прихващане с изплатеното на Костадинов обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на две брутни заплати от 1311.20 лева и една брутна заплата от 655.60 лева на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. При така направените доводи жалбата се явява частично основателна. Правилно съдът не е уважил искането за прихващане с изплатеното на ищеца обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 655.60 лева. Основанието за изплащане на това обезщетение е неспазването на задължителния срок на предизвестие по чл. 106, ал. 1 от ЗДСл от страна на органа по назначаване. Ако това задължение беше изпълнено, Костадинов би полагал труд още един месец и би получил съответното трудово възнаграждение. Неизпълнението му го е лишило от това месечно възнаграждение, поради което той е получил обезщетението. Последното няма връзка с дължимото такова по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, за да се приеме за основателно възражението за прихващане. Касационното оспорване обаче е основателно по отношение на неуваженото от съда искане на ответника за прихващане между дължимата на Костадинов сума на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и полученото от него обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, дължимо от органа ex lege предвид конкретната хипотеза за прекратяване на правоотношението - чл. 106, ал. 1, т. 2 от същия закон (при съкращаване на длъжността). Обезщетенията по чл. 106, ал. 2 и чл. 104, ал. 1 от ЗДСл са такива, произтичащи от едно и също фактическо основание - прекратяването на служебното правоотношение и оставането на лицето без работа. В зависимост от законосъобразността на административния акт, с който е извършено това, е определен и размерът на обезщетението. Когато правоотношението е прекратено законосъобразно, дължимото обезщетение е в размер на две месечни заплати (чл. 106, ал. 2 от ЗДСл). Когато то е прекратено незаконосъобразно и актът, с който е извършено това е отменен, дължимото обезщетение е в размер на 10 брутни месечни възнаграждения (чл. 104, ал. 1 от ЗДСл). Припокриването на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и това, получено по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, би довело до неоснователно обогатяване, респективно до репариране на една и съща вреда два пъти, в какъвто смисъл е константната съдебна практика по аналогични казуси, както на ВАС, така и на ВКС. Ето защо, предвид изплащането на обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл на Костадинов в размер на 1311.20 лева, решението в осъдителната му част следва да бъде отменено за сумата над 5068.80 лева (6380 лева - 1311.20 лева) и претенцията да бъде отхвърлена за разликата над тази сума. Неоснователна е касационната жалба на Коста Димитров Костадинов. Исканията за обезщетения за вреди от незаконосъобразни действия на административни органи и длъжностни лица, съгласно чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК са подведомствени на административните съдилища. Искането в случая е обосновано с отмяната на заповедта от 2009 г. за прекратяване на служебно правоотношение. Компетентен да го разгледа е АССГ. Обосновано и в съответствие с материалния закон този съд е приел, че претенцията за обезщетение по чл. 106, ал. 3 от ЗДСл (респективно - по т. 36 и 36.1 от Процедура за съкращаване на персонала на Агенция "Митници", утвърдена със заповед № 613/2009 г.) възниква и е основателна само и единствено тогава, когато основанието за прекратяване на служебното правоотношение е това по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - едностранно от органа при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Настоящият случай не е такъв и в тази му обжалвана част решението следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото претендираните от страните разноски за настоящата инстанция не се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,