Решение № 5907 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8998/2012 г.

Решение № 5907 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8998/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по подадена касационна жалба от кмета на община Русе против решение № 17 от 23.05.2012 г. по адм. дело № 87 от 2012 г. по описа на Административния съд - Русе. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно, поради което е направено искане за неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли подадена жалба. Ответникът по касационната жалба - Дешка Илиева Атанасова от гр. Русе, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид данните по делото, обсъди доводите на страните и прецени обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, констатира, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. В производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС) административният съд е приел, че заповедта на кмета на община Русе № РД-01/414 от 2.03.2012 г., с която е било прекратено наемното правоотношение с Дешка Атанасова и е било наредено на същата да освободи заеманото жилище - частна общинска собственост, представляващо ап. 13, вх. "З", ет. 5, намиращ се на ул. "Бачо Киро" - гр. Русе, е незаконосъобразна. Съображенията за това са били, че договорът за наем, имащ за предмет това жилище, е бил прекратен с наемателя на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС, без да е налице визираната в този текст хипотеза. Съдът е приел, че издаденият административен акт е в нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищните нужди на гражданите, настанявани под наем, и продажба на общински жилища на Общинския съвет - Русе (наричана нататък за краткост Наредба № 6), тъй като по административната преписка не са били събрани доказателства и наведени доводи какъв вид сделка е извършил адресатът на акта - ликвидиране на съсобственост или друг вид продажба, като е прехвърлила въпросните 1/4 от недвижим имот, намиращ се в с. Горско Абланово, област Търговище. Изложени са мотиви, че тази сделка била извършена при крайна необходимост с оглед настъпила спешна необходимост от лечение с оглед здравословното състояние на жалбоподателката. Допълнително съдът е приел, че обстоятелството, че дъщерята на Дешка Атанасова разполагала със собствено жилище, а синът й бил адресно регистриран в София, тъй като бил приет за студент, не били основание за прекратяване на наемното правоотношение, тъй като те към момента на издаването на оспорената заповед не са били членове на нейното семейство. Така приетото е законосъобразно. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи в обжалваното решение, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: От данните по делото се установява, че в обжалваната заповед са посочени като основания за издаването й чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от същата могат да бъдат настанявани в общински жилища граждани, които не са отчуждавали имоти по т. 1 и 2 през последните 5 години преди подаването на молбата, с изключение на прекратяване на съсобственост. След като по административната преписка не е било установено точно каква сделка е била изповядана от Дешка Атанасова, то действително към момента на издаването на оспорената заповед не са били налице условия за това. Това е така, защото административният орган е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК, което от своя страна води до допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, след като при такава фактическа обстановка е издаден актът - предмет на първоначалното производство. В тази насока съдът аргументирано и обосновано е отговорил на всички възражения, направени от касатора, свързани с незаконосъобразното прекратяването на наемното правоотношение. При тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - III отделение,