Решение № 7972 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2862/2020 г.

Решение № 7972 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2862/2020 г., II о., докладчик председателят Мариета Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Р. против решение № 99 от 14.01.2020 г. по адм. дело № 3896/2018 г. на Административен съд - П., с което е отменена заповед № 1268/23.11.2018 г. на същия административен орган, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "гараж", изграден в УПИ XII - 886 на страничната регулационна линия с УПИ XIII-885, кв. 87 по плана на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица]. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Излага подробни съображения, че разпореденият за премахване строеж не е търпим, поради което нормата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е неправилно приложена от състава на административния съд. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта за премахване на строежа да бъде отхвърлена. Ответниците Н. Т. и Л. Т. оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените по делото разноски. Ответницата С. К. не оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на оспорения съдебен акт съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – П., с което е отменена заповед № 1268/23.11.2018 г. на кмета на община Р., е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Решаващият съд правилно приема, че заповедта, предмет на оспорване, е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заключението на първоинстанционния съд за отмяна на административния акт поради противоречие с материалноправни разпоредби, обаче е неправилно и не се споделя от настоящия състав. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. По делото е установено, че с оспорената заповед е наредено на жалбоподателите Н. Т. и Л. Т. и на ответницата С. К., да премахнат незаконен строеж, представляващ "гараж", разположен в собствения им УПИ XII – 886 на уличната регулационна линия и на страничната регулационна линия с УПИ XIII-885, кв. 87 по плана на [населено място]. Конструкцията на гаража е масивна, изпълнена от тухлена зидария и стоманобетонова плоча със стреха в съседния имот, като отводняването е към улицата. Строежът е с размери 6.15/3.80 м. и височина 2.15 м. спрямо прилежащия терен. Обектът е изграден е през 1980 г. (свид. Ваклинов и Илиев) без разрешение за строеж и проект. При тези факти административният съд правилно приема, че нареденият за премахване обект "гараж", представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от пета категория (чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ) и е постройка на допълващото застрояване, за чието изграждане е необходимо разрешение за строеж съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ. В случая такова не е издадено, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Заключението на първоинстанционния съд, че описаната постройка представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ДР на ЗУТ и не подлежи на премахване, е направено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от доказателствата. Съгласно цитирания текст търпимостта на строежа се преценява съобразно съответствието му с действащите към момента на извършването му подробни градоустройствени планове, правила и нормативи или съгласно действащите ПУП и правила и норми по устройство на територията. Гаражът е изграден през 1980 г. на вътрешната регулационна линия със съседния имот, поради което приложими са нормите за ЗТСУ (отм.); и ППЗТСУ (отм.);. Строежът не е допустим по действащия към момента на извършването му подробен градоустройствен план - ПЗ, одобрен през 1963 г., както и по сега действащия план от 1990 г., които не предвиждат допълващо застрояване с гараж. За гаража не е одобрена частична квартална разработка, нито е издадена виза за проектиране (допълнително заключение на вещото лице по изслушаната съдебно техническа експертиза). Строежът е разположен на вътрешната регулационна линия, но не покрива калканна стена на заварена сграда в съседния имот или плътна ограда, което е в противоречие с изискванията на чл. 97, т. 3 от Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.);. В противоречие с извода на административния съд, настоящата инстанция приема, че постройката е недопустимо и по сега действащите правила и нормативи за устройство на територията. Разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗУТ регламентира, че постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. В случая, както вече се посочи, събраните по делото доказателства установяват, че гаражът не покрива калканна стена на заварена или новопредвидена постройка в съседния имот, нито плътна ограда. Следователно строежът е недопустим по сега действащите правила и нормативи за устройство на територията, а изводът на административния съд в обратния смисъл е направен в противоречие със закона и събраните доказателства. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че описаният в заповедта на кмета на община Р. строеж е незаконен, не е търпим по правилата на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ и подлежи на премахване, в какъвто смисъл е разпоредителната част на административния акт. Това налага заключението, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед – същата е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ето защо като достига до извод в обратния смисъл и отменя административния акт, първоинстанционният съд постановява необосновано решение, което противоречи и на материалния закон. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,