Решение № 638 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12206/2016 г.
ВАСVI отделение18.01.2017 г.докладчик Атанаска Дишева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1362/05.07.2016 г., постановено по адм. дело № 2963/2015 г. по описа на Административен съд гр. П.. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 638 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12206/2016 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Т. от гр. П. против решение № 1362/05.07.2016 г., постановено по адм. дело № 2963/2015 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗД-ЗД21/420/28.09.2015 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ гр. П. за прекратяване настаняването на малолетното му дете К. Г. Т. в ДМСГД и е постановено настаняването на детето в професионално приемно семейство. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушени на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт.
Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" гр. П., чрез пълномощника юрисконсулт Г. Т., оспорва жалбата, като излага съображения в писмен отговор.
Ответникът по касационната жалба - М. Й. С. от гр. П. изразява становище за основателност на жалбата, чрез процесуалния представител адв. В. П. К., назначен от съда за осъществяване на правна помощ под формата на процесуално представително, на основание чл. 26, вр. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ. В писмено становище от процесуалния представител се излагат подробни съображения за неправилност на първоинстанционното решение, иска се неговата отмяна и произнасяне по същество с решение, с което да бъде отменен оспорения пред съда административен акт. Следва за прецизност да се отбележи, че в писменото становище се съдържат изявления за основателност на касационната жалба, подадена от М. С., но такава жалба няма подадена. Поради това изложените съображения се разглеждат като становище на ответна страна в касационното производство.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение на Административен съд гр. П. е отхвърлена жалбата на Г. Н. Т. от гр. П. против заповед № ЗД-ЗД21/420/28.09.2015 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. П., с която е прекратено настаняването на К. Г. Т. в ДМСГД /Дом за медико-социални грижи за деца/ - гр. П. и е постановено детето да бъде настанено в професионално приемно семейство, потвърдена с решение № ЗД-РД01/401/19.10.2015 г. на и. д. директор на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./
За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Съдът е достигнал до извода, че от събраните по делото доказателства е установено, че детето К. Т. е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" ЗЗдет. и по отношение на него е обоснована необходимостта от прилагане на мерки за закрила извън семейната среда, съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет., тъй като и двамата му родители са в трайна невъзможност да го отглеждат. Изменението на предходната мярка за закрила се е наложило поради закриване на ДМСГД в гр. П., където е било настанено детето, с акт на Министерския съвет. Приемното семейство, при което е настанено детето е одобрено по надлежния ред, същото е дало съгласие за настаняване на детето. Според съда, издадената заповед съответства на най-добрия интерес на детето, като са преценени всички обстоятелства по § 1, т. 5 ДР ЗЗдет.
Обжалваното съдебно решение е правилно.
Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е заповед № ЗД-ЗД21/420/28.09.2015 г. на директора на дирекция "СП" гр. П., с която е прекратено настаняването на К. Г. Т., с майка М. Й. С. и баща Г. Н. Т., в ДМСГД, гр. П. и е постановено настаняване на детето в професионалното приемно семейство на Л. Ф. С. и А. К. С., до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДет. В заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 29, т. 8 и чл. 30, ал. 1, както и на основание чл. 27, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет. Към заповедта са изложени мотиви, в които е посочено, че спрямо детето е предприета мярка за закрила, като е настанено със заповед № ЗД-ЗД21/310/24.07.2015 г. на директора на дирекция "СП" - гр. П. в ДМСГД гр. П.; бащата на детето е с експертно решение /ЕР/ на ТЕЛК с водеща диагноза детска церебрална парализа /ДЦП/, а майката е с ЕР на ТЕЛК с водеща диагноза параноидна шизофрения; на родителите е извършена специализирана оценка за родителски капацитет, която показва, че няма промяна в обстоятелствата, наложили извеждането на детето извън семейството. Посочено е също, че с постановление № 208/10.08.2015 г. на Министерския съвет е обявено закриването на ДМСГД - гр. П., считано от 01.10.2015 г.; с оглед запазване интересите, живота и здравето на детето, след екипно обсъждане специалистите от отдел "Закрила на детето" /ЗД/ към дирекция "СП" - гр. П. е взето решение детето К. да бъде настанено в професионално приемно семейство.
Предвид представените по делото доказателства, първоинстанционният съд правилно е установил релевантните фактически обстоятелства, които последователно и вярно са отразени в мотивите на обжалваното съдебно решение. Установено е, че детето К. Г. Т. е родено на ..**** г., с родители майка М. Й. С. и баща Г. Н. Т.; родителите живеят на съпружески начало и имат още две деца - Е. и А., които са били настанени в ДДЛРГ /Дом за деца, лишени от родителски грижи/ "К. М. Л.". Установено е, че на 27.08.2014 г. е получен сигнал от О. П., Район "Северен", в който е посочено, че майката М. С. е направила суициден опит и е хоспитализирана, а при извършена незабавна проверка от социален работник в дома, където е отглеждано детето К. /жилище в гр. П., с посочен адрес/ е установено, че в жилището има лоши хигиенни условия и бащата не е в състояние сам да се грижи адекватно за детето. При тези обстоятелства е издадена заповед № ЗД - ЗД21/223/27.08.2014 г. на директора на ДСП гр. П., с която детето К. е настанено временно в ДМСГД гр. П., а с решение № 4399/19.11.2014 г. по гр. дело № 14236/2014 г. на Районен съд гр. П. е допуснато настаняване по съдебен ред на детето в същата специализирана институция за срок до една година или до промяна на обстоятелствата, наложили мярката за закрила; с решение № 723/24.04.2015 г. по гр. дело № 3664/2014 г. на Окръжен съд гр. П. първоинстанционното решение е изменено, като е намален срока за настаняване на детето на три месеца. В социален доклад от 24.07.2015 г., изготвен от социален работник в отдел "ЗД" към дирекция "СП" гр. П., в частта относно родителския капацитет е изложено, че майката е с диагноза параноидна шизофрения, а бащата - с диагноза ДЦП; родителите на детето не могат към момента да посрещнат адекватно потребностите му; липсва подкрепяща среда от страна на разширеното семейство; родителите не разбират потребността от сигурност и подкрепа; на родителите е извършена специализирана оценка за родителски капацитет, която показва, че няма промяна в обстоятелствата, наложили извеждането на децата извън семейството. В частта относно социалната интеграция на семейството е посочено, че поради заболяването си, бащата трудно може да осъществява адекватен родителски контрол върху децата; посочено е заболяването на майката, както и обстоятелствата, че двете по-големи деца са настанени в ДДЛРГ и че семейството няма близки приятели, на които да разчита при възникнал проблем от здравен или битов характер. Със заповед № ЗД-ЗД21/310/24.07.2015 г. на директора на дирекция "СП" гр. П. детето К. е настанено временно в същия ДМСГД до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДет.
Безспорно е установено също, че с ПМС № 208 от 10.08.2015 г. е постановено закриване на осем от домовете за медико-социални грижи за деца, включително и ДМСГД гр. П., считано от 01.10.2015 г. С писмо с изх. № 9103-41/24.08.2015 г. от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане са дадени указания във връзка с прилагане на ПМС № 208/10.08.2015 г. да бъдат предприети законосъобразни действия по настаняване на децата по реда на ЗЗДет. Предвид това и въз основа на установените обстоятелства във връзка с необходимата мярка за закрила на детето, от отдел "ЗД" е направен извод, че детето не може на този етап да бъде върнато в семейната си среда, а като подходяща мярка за закрила е прието настаняването в приемно семейство. През м. септември 2015 г., са предприети действия по опознаване на детето с приемно семейство от община Асеновград, предвид липсата на свободно приемно семейство в гр. П.. В тази връзка е изготвен социален доклад от 28.09.2015 г. относно необходимостта да бъде прекратено настаняването на детето К. в ДМСГД гр. П. и настаняването му в професионалното приемно семейство на Л. и А. С., които са били утвърдени като професионално приемно семейство със заповед № ЗД-РД ПГ01/0008/05.02.2014 г. на и. д. директор на РДСП гр. П.. В социалния доклад отново е посочено, че след специализирана оценка на родителския капацитет не са регистрирани значителни промени в обстоятелствата от предходната работа по случая относно жилищните условия. Изготвен е план за действие от 28.09.2015 г., съставени са протоколи от срещи във връзка с настаняване на детето в приемното семейство, в които са описани поведението на детето и на приемните родители по време на срещите.
Като част от административната преписка по делото са представени писмени документи, съставени от различни служители и социални работници и удостоверяващи осъществените действия по случая, които са подробно описани в мотивите на първоинстанционното решение, а съдържанието им е вярно отразено.
Предвид установените по делото релевантни факти и обстоятелства, правните изводи на съда са правилни. Според съдържанието на заповедта, същата е издадена на основание чл. 29, т. 8 и чл. 30, ал. 1, както и на основание чл. 27, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет. В чл. 4 ЗЗДет. са регламентираните мерките за закрила на детето по този закон, като в ал. 1, т. 4 е предвидено, че една от тези мерки е настаняването на детето в приемно семейство. В чл. 29 от закона са регламентирани основанията за прекратяване на настаняването извън семейството, като основанието, предвидено в т. 8, е при промяна на мярката за закрила. В чл. 30, ал. 1 е предвидено, че настаняването се прекратява от районния съд по искане на приемното семейство, на семейството на роднини или близки, на дирекция "Социално подпомагане", на родителите на детето или на прокурора, а според ал. 2, прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция "СП" до произнасянето на съда, като в този случай дирекция "СП" може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето. Съгласно чл. 27, ал. 1 от закона, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. В чл. 25, ал. 1 са предвидени хипотезите, при които детето може да бъде настанено извън семейството, като по т. 3 е предвидена такава възможност за дете, чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.
На първо място, правилна е преценката, че детето К. Г. Т. е дете в риск по смисъла на определението, дадено в § 1, т. 11, б. "в" ДР ЗЗДет., според което "дете в риск" е дете, за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Този извод е направен при първото настаняване на детето извън семейната среда - със заповед № ЗД - ЗД21/223/27.08.2014 г. на директора на дирекция "СП" гр. П., когато е установено, че майката е направила суициден опит и по този повод е била хоспитализирана, а бащата е останал сам с детето и поради силно затруднените му движения с оглед съществуващото неврологично заболяване - ДЦП, не е имал обективна възможност да полага адекватни грижи за детето. Установените обстоятелства, преценени с оглед възрастта на детето към този момент /около 1 г. и три месеца/, са обосновали извода, че съществува опасност от увреждане на физическото, психическото и емоционално развитие на детето. При последващата заповед за временно настаняване в същия ДМСГД - заповед № ЗД - ЗД21/223/27.08.2014 г. също е направен извод, че детето е в риск.
На следващо място, налице е основание за промяна на предприетата мярка за закрила, тъй като домът, в който е било настанено детето /първоначално по административен ред, а след това с решение на съда по чл. 28 ЗЗДет. и след изтичане на срока, определен в съдебното решение - с нова заповед за временно настаняване по административен ред/ е закрит, считано от 01.10.2015 г. и не е съществувала обективна възможност за настаняване на детето в друга институция от подобен вид.
Същевременно, към момента на възникване на необходимостта от промяна на вида на мярката за закрила, е направен обоснован извод, че детето все още е "дете в риск", тъй като не е установена съществена промяна в обстоятелствата, при които е направена преценката в този смисъл. Този извод е обоснован от обективните данни по делото за съществуващите заболявания на двамата родители и установените при проверките данни за битовите условия, в които живеят същите, както и техните социално-битови навици.
На следващо място, от събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на оспорената пред съда заповед са изпълнени предвидените предпоставки по чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет. за настаняване на детето извън семейната среда. Този извод се налага предвид това, че двамата родители на детето страдат от заболявания, за които имат установена трайно намалена работоспособност с експертни решения на ТЕЛК /за майката - 80 % ТНР, при водещо заболяване "параноидна шизофрения", за бащата - 92 % пожизнено при водещо неврологично заболяване "ДЦП"/, като тези заболявания обуславят трайна невъзможност на двамата родители да полагат адекватни грижи за детето, тъй като здравословното състояние на майката все още не е стабилизирано и не може да се приеме, че е в трайна ремисия, а бащата предвид ограниченията в извършването на определени физически движения /както на придвижване, така и на хватателни действия/ не може сам да обслужва детето, което все още е в много ниска възраст, за да може да извършва каквито и да било дейности по самообслужване или самоконтрол. Освен това обективно е установено и касаторът не оспорва обстоятелството, че двамата родители нямат никаква подкрепяща среда /не общуват с роднините, които имат и доколкото имат такива живи; нямат лица от траен приятелски кръг, на които могат да разчитат при отглеждането и възпитанието на детето/. Наред с това обстоятелствата, които са установени във връзка с хигиенно-битовите условия в дома на двамата родители /лоша хигиена, разхвърляни вещи, оскъдно обзавеждане/, относно източниците на доходи на семейството /включително относно твърденията на двамата пред социалните работници за получаване на "други доходи", за които няма обективни данни/, относно социалната им среда /включително относно отношенията им с живущите във вх...да на жилищния блок/, относно наличието на парични задължения /за неплатен наем за 2 години към общината за жилището, в което живеят/; относно отношението им към здравословните условия за живот, които следва да осигурят за детето /установено е, че двамата родители пушат много и то в жилището, включително в помещение за спане/ и други подобни, обосновават извода, че двамата родители продължават да са в трайна невъзможност да отглеждат детето. В тази връзка следва да се отбележи, че родителските чувства на двамата родители към детето К. изобщо не са били подложени на съмнение от социалните работници, а тъкмо обратното, във всички изготвени социални доклади изрично се посочва, че родителите посещават редовно детето и имат близка емоционална връзка с него. Настоящият състав приема това за безспорно по делото, както приема за безспорно и твърдението на касационния жалбоподател, че родителите изпитват потребност от общуване с детето и тъгуват за него, а детето се радва на тяхното присъствие и внимание, когато се срещат. Тези обстоятелства обаче не игнорират обективно установените факти за възможностите на родителите да полагат адекватни грижи за детето, съобразени с нуждите на възрастта му, включително предвид изградените социално-битови навици на родителите.
От съвкупния анализ на данните, събрани при осъщественото системно наблюдение на случая след първото настаняване на детето в социалната институция, проведено от социалните работници, обосновано е прието от административния орган, че двамата родители не разполагат с необходимия родителски капацитет да отглеждат и възпитават детето, а условията, в които живеят, личните им контакти и социално-битови навици, не дават възможност за отглеждане на детето в подходяща семейна среда. По делото не са представени доказателства, от които да може да се направи обоснован извод за обратното. При тези обстоятелства, наред с констатираните преди това обстоятелства във връзка с настаняването на детето в социална институция, е направен обоснован извод за наличие на риск за нормалното физическо, интелектуално и емоционално развитие на детето и необходимостта от настаняването му извън семейството.
От друга страна е направена преценка за качествата на приемното семейство Л. и А. С., при които е настанено детето, както и възможността им да отглеждат и възпитават детето. При тези преценка е изведен обоснован извод, че семейството разполага с необходимите материални възможности, както и с лични качества, като ангажираност, уравновесеност, спокойствие, които съобразени заедно с положителното отношение на детето към семейството, и в частност към приемната майка, правят семейството подходящо за настаняване на детето в семейството. В тази връзка следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав намира за неоснователен довода на касационния жалбоподател, че приемното семейство неправилно е преценено като подходящо за настаняване на малко дете като К., тъй като в населеното място, в което живеело семейството имало режим на водата през лятото. По делото няма доказателства за твърдяното обстоятелство, но дори и да се приеме за обективно съществуващо, то не може да обоснове извода, се семейството на Л. и А. С. не може да бъде професионално приемно семейство. Обстоятелството, че в определено населено място има режим на водата не може сам по себе си да обоснове извод, че лицата, живеещи в това населено място не могат да полагат адекватни грижи за отглеждане и възпитание на деца, включително такива на възрастта на К.. Без да се коментират причините, довели до това, факт е, че в България има много населени места, включително и градове, в които през лятото или през цялата година има режим на водата. Наред с това, в тези населени места целогодишно живеят хора, включително семейства, които отглеждат собствените си деца и липсата на постоянно течаща вода очевидно не препятства отглеждането на деца. Следва да се отбележи, че ако в жилището на семейство С. са налице конкретни обстоятелства, които могат да обосноват извод за незадоволителни битови условия или лоша хигиена, то това обстоятелство може да послужи като основание за заличаването им като приемно семейство и съответно прекратяване на настаняването на детето. В случая обаче данните, които са установени при одобряването на семейството за професионално приемно семейство и в частност при настаняването на детето К., са в обратния смисъл - че семейството разполага с добри битови условия за настаняване на приемно дете /одобрението със заповедта от 05.02.2014 г. е дори за настаняване на две деца на възраст 0-5 години/.
Твърденията в касационната жалба, че обжалваната заповед не е съобразена с интересите на детето, са необосновани, а фактическите твърдения в тази връзка не са доказани. По делото няма данни за изоставане в интелектуалното развитие на детето, както твърди касационният жалбоподател. В тази връзка следва да се отбележи, че оспорената заповед № ЗД-ЗД21/420/28.09.2015 г. е издадена, когато детето е било на възраст около 2 години и 4 месеца и становището на касатора за това колко думи би следвало да знае детето на тази възраст е необосновано дори от гледна точна на общоизвестните данни за развитие на говорната реч у децата.
Доводът, че заповедта е издадена в нарушение на съдебния акт на ПОС от 24.04.2014 г. /вероятно се има предвид решението на Окръжен съд гр. П. № 723/24.04.2015 г. по гр. дело № 3664/2014 г./, е необоснован. Обжалвана пред съда заповед № ЗД-ЗД21/420/28.09.2015 г. не противоречи на това съдебно решение, тъй като е издадена след изтичане на посочения в решението срок и при промяна на обстоятелствата и представлява административен акт по чл. 27, ал. 1 ЗЗДет., който установява временна мярка за закрила до произнасяне на съда с акт по чл. 28 ЗЗДет.
Доводът, че съдът не се е съобразил със свидетелските показания по делото е неоснователен. Съдът вярно е отразил в мотивите на решението показанията на разпитания по делото свидетел И. Т. Ц. и обосновано е приел, че неговите показания не водят до различни фактически изводи от възприетите в оспорения административен акт. В тази връзка следва да се подчертае, че свидетелски показания се събират за установяване на релевантни факти и обстоятелства за правния спор, а не за установяване на мнение или изводи на свидетеля по правния спор.
Доводът в касационната жалба, че съдът необосновано се е позовал на решението на Районния съд в Асеновград /вероятно се има предвид решение № 23/19.01.2016 г. по гр. дело № 1666/2015 г. на Районен съд гр. А./ е неоснователен, тъй като съдът обективно е отразил фактите, така както са установени от доказателствата по делото /посочил е, че е постановено въпросното решение, което е решение по чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗДет. за настаняване на детето К. в професионалното приемно семейство на Л. и А. С., че от районния съд е удостоверено влизането му в сила на 29.01.2016 г., че е постъпила въззивна жалба от Г. Т. на 23.02.2016 г., която е администрирана и по която все още няма произнасяне/. Наред с това в обжалваното съдебно решение административният съд изрично е посочил, че производството по 24-26 ЗЗДет. е самостоятелно и различно от това по чл. 28 ЗЗДет. и релевантните факти подлежат на самостоятелна преценка, което съдът и е сторил в мотивите към съдебното решение.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че административният орган /вероятно се има предвид и първоинстанционния съд/ злоупотребява със заболяванията на двамата родители. От съдържанието на всички документи, съставени последователно в рамките на проведените производства по закрила на детето К. /както и на другите две деца на същите родители - Е. и А./, е направен цялостен анализ на обективно установените факти и са взети предвид всички обстоятелства, които имат значение за преценката на риска за детето, за родителския капацитет на двамата родители, включително относно осигуряването на битови условия за отглеждането му и за полагане на адекватни грижи и контрол за отглеждането и възпитанието му с оглед осигуряване на неговия най-добър интерес.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е направил обосновани и съобразени с приложимите правни норми изводи за това, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, включително това по чл. 35 АПК за постановяване на акт след изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства и обсъждане на възраженията на страните. Правилен е също изводът, че заповедта е съобразена с целта на закона, като е спазен принципът по чл. 3, т. 3 ЗЗДет. за осигуряване на най - добрия интерес на детето, като се има предвид съдържанието на това понятие, дадено в § 1, т. 5 ДР ЗЗДет.
По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора не се възлагат разноски, тъй като не са претендирани.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 27