Решение № 3695 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9795/2019 г.

Решение № 3695 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9795/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Шенген-Русе" ЕООД, гр. Русе, чрез адв. М. Радева, против решение № 27/29.05.2019 г., постановено по адм. дело № 602/2018 г. по описа на Административен съд Русе. Поддържа се, че решението е неправилно при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира неговата отмяна и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение. Допълнително с частна жалба от М. Станчева – ответник по касационната жалба, е обжалвано и постановеното по делото определение от 18.06.2019 г. по адм. дело № 602/2018 г., с което е изменено решение № 27/29.05.2019 г. по адм. дело № 602/2018 г. по описа на Административен съд Русе, в частта относно разноските. Ответникът по касационната жалба – М. Станчева, чрез процесуален представител адв. С. Стефанов, с писмен отговор оспорва касационната жалба. Ответникът по частната жалба - "Шенген-Русе" ЕООД, гр. Русе, не излага становище по подадената частна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. С обжалваното съдебно решение административният съд е отменил по жалба на М. Станчева решение № 1040 – 17 - 59/20.11.2018 г., издадено от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Русе (ТП на НОИ – Русе), с което е уважена жалбата на С. Руменов – управител на "Шенген-Русе" ЕООД и е отменено разпореждане № 122/16.10.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ - Русе и вместо него е постановил, че потвърждава разпореждане № 122/16.10.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което злополуката, станала с М. Станчева на 20.05.2018 г. се приема за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. За да постанови този резултат, съдът е приел, че длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО напълно обосновано е приело злополуката за трудова, съобразявайки, че в конкретния случай са налице всички елементи от фактическия състав по чл. 55, ал. 1 КСО, а именно: налице е внезапно увреждане на здравето на лицето, което е настъпило по време на работа и във връзка с извършваната работа по заеманата от Станчева длъжност, вследствие на което е настъпила временна неработоспособност. Посочил е още, че отменяйки това разпореждане, директорът на ТП на НОИ – Русе е постановил незаконосъобразен акт, приемайки, че към момента на настъпване на злополуката тя се е намирала там в качеството на клиент на заведението и нерегламентирано е извършвала дейност в склада. По съображения в този смисъл съдът е отменил решението на директора на ТП на НОИ – Русе и след отмяната е решил въпроса по същество, като е потвърдил процесното разпореждане на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Решението е правилно. Съдът правилно е установил съществото на съдебния спор, а имено: дали към момента на настъпване на злополуката Станчева е била на работа и е изпълнявала трудовите си задължения или не. Правилно е установил относимите за правния спор факти, които са свързани с наличие на фактическия състав, който обосновава злополуката като трудова по смисъла на чл. 55 КСО. В тази насока са изложени аргументирани доводи и съображения, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните по делото. Съдът е извел обоснован правен извод относно приложението на материалния закон от страна на административния орган, издал оспорения административен акт. От фактическа страна е прието, че с декларация за трудова злополука вх. № 122/20.09.2018 г. М. Станчева е декларирала пред ТП на НОИ – Русе, настъпилата на 20.05.2018 г. с нея злополука. В следствие на подадената декларация е извършена проверка от органите на ТП на НОИ - Русе, за което е изготвен протокол № 17/15.10.2018 г. за резултатите от извършеното разследване. Според отразеното в декларацията за трудова злополука и протокола в деня на злополуката Станчева е работила като сервитьор, с работно време от 13: 00 часа до 23: 00 часа в заведение в гр. Русе, пл. "Света троица", стопанисвано от "Шенген Русе" ЕООД. В 14: 15 часа в склада на заведението, при вдигане на каса с бутилки с безалкохолни напитки се счупва дъното на касата и от нея пада бутилка върху крака на Станчева, причинявайки й прорезна рана с обилно кървене. От инцидента Станчева е получила разкъсно-контузна рана на десния глезен с разкъсване на сухожилието, която е довела до настъпване на временна неработоспособност. Разпитаните по делото свидетели Цветков и Пенев потвърждават, че Станчева е работила в момента на злополуката, като сервитьорка в заведението. Същата е обслужвала клиенти на заведението и е носила бадж с името си. Увреждане на здравето, което е причинило временна неработоспособност на лицето, безспорно се установява от приложената по преписката медицинска документация - болничен лист от 23.05.2018 г. и болничен лист от 22.06.2018 г. При правилно установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд, като наведените възражения за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК от страна на касатора, се възприемат за неоснователни. Недоказана и несъстоятелна се явява тезата на касатора, че Станчева не е извършвала трудова дейност в момента на злополуката, а е била в заведението с приятели. Тезата се оборва от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В представения от работодателя график за работа за месец май срещу името на Станчева е отразена датата 20.05.2018 г. Касаторът твърди, че на посочената дата Станчева е била на работа, но до 12. 00 часа, което се оборва от свидетелските показания на В. Петров, според които до обяд на 20.05.2018 година Станчева е била на лекции в РУ "Ангел Кънчев" и след това е била закарана от свидетеля до работното й място. Житейски неоправдано е Станчева да е била в заведението с приятели, след изтичане на работното й време, както твърди касаторът и същевременно да работи, да е в склада, и да вдига щайги, което е довело до злополуката с крака й. Показанията на свидетеля Цветков, св. Пенев и св. Петров са, че в деня на злополуката Станчева е била на работа след обяд – от 13. 00 ч. Всички доказателства по делото сочат, че Станчева преди обяд е била ангажирана в университета като студентка и след обяд е отишла на работа в заведението, стопанисвано от касатора, където в началото на работната й смяна е настъпила злополуката, безспорно свързана с възложената й работа като сервитьор. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО съдържа легална дефиниция на понятието "трудова злополука". За да се приеме, че злополуката е трудова законодателят е въвел следните изисквания, а именно: наличие на внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Наведените доводи в касационната жалба за твърденията на Станчева, че е била превозена до "Спешна помощ" с линейка, а всъщност е била докарана до отделението за Спешна помощ в УМБАЛ "Канев" АД - гр. Русе, от св. Върбанов, са ирелевантни за спора и не променят естеството на увреждането и обстоятелството, че е настъпило по време на работа, извършвана в интерес на касатора. Пред настоящата инстанция касаторът отново твърди, че отчетната форма/месечен график е годно писмено доказателство, което следвало да се кредитира изцяло. ВАС споделя изводите на решаващия състав, че посочените графици на работа са формални такива, съставени в последствие и единствено за целите на административното производство. Доказателствата, представени в първоинстанционното производство сочат кумулативна наличност на изчерпателно изброените законови предпоставки. Съдът правилно е анализирал елементите на настъпилата злополука като трудова при наличие на всички конститутивни основания на чл. 55, ал. 1 от КСО и като е отменил решението на директора на ТП на НОИ - Русе, е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответника по касация се дължат исканите разноски, доказани по основание и размер по списък и договор за правна защита и съдействие серия № 0000069203/4.07.2019 г.) - 600, 00 лева. По частната жалба на М. Станчева: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното определение е постановено в производство по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. С молба вх. № 2138/6.06.2019 г. е поискано допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Съдът е приел, че в случая не са представени доказателства за извършено фактическо плащане - в брой или по банков път, поради което е отхвърлил искането за изменение на решението в частта му за съдебните разноски. Определението е правилно. От данните по делото е видно, че в представения по първоинстанционното дело договор за правна помощ не е вписано направено плащане, тоест, липсва удостоверяване на плащането. С оглед изложеното обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,