Решение № 3618 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10126/2017 г.

Решение № 3618 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10126/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "М. к. енд к. Б." ЕООД, ЕИК *********, против решение № 3787/2017 г., постановено по адм. д. № 2048/2016 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "М. к. енд к. Б." ЕООД против решение № 264/16.12.2015 г. на началника на Митница "А. С.", в частта, с която е потвърдено решение № Р-42/26.01.2016 г./32-21926 на директора на Агенция "Митници". В оспорената част на дружеството са установени митнически задължения по ЕАД с MRN, посочени в таблица № 3 от решение № 264/16.12.2015 г. с изключение на конкретно изброени в оспорения административен акт ЕАД. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията по назначените и приети, СИЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Спорът по делото е касателно приложението на материалния закон - чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС. С. тази разпоредба, предпоставките за включване на изброените разходи в данъчната основа са три: разходите да са свързани с вноса; тези разходи да не са вече включени в митническата стойност и те да са направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Изяснено е в обжалваното решение, че процесните разходи се свеждат до спедиторска обработка и митническо оформяне, логистични услуги - митническо представителство, обмитяване и проверка и издаване на документ за преминал фитосанитарен контрол. Правилен е изводът, че са пряко свързани с вноса и изпълняват изискванията на първата предпоставка по чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Н. е и втората предпоставка на посочения текст - тези разходи не са включени в митническата стойност на внесените стоки. Верни са изводите на съда и относно третата предпоставка - съобразно § 1, т. 72 ДР ЗДДС. Съществено е обстоятелството, че към датата на определяне на данъчната основа при вноса на процесната стока от жалбоподателя, последният не е извършил разходи, свързани с митническо представителство. Правилна е преценката на съда, че в случая не става въпрос за доставки с периодично или непрекъснато изпълнение по смисъла на чл. 25, ал. 4 ЗДДС. Н. е правомерно включване в митническата стойност на платените от жалбоподателя, като купувач на внасяните стоки, разходи на фактури с предмет - извършени спедиторски услуги, по представителство пред митническите органи и разходи по БАБХ, които се включват именно в обхвата на чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС (редакцията на закона от 2006 г. до 2015 г.). Този съд споделя съображенията на първоинстанционния съд касателно лихвите. Задължението за заплащане на допълнителни задължения възниква от датата, следваща датата на напускане на стоката за свободно обръщение, поради което главницата се дължи ведно с лихвите. Неоснователни са касационните оплаквания за двойно заплащане на ДДС. О. с оспореното решение ДДС не е дължим самостоятелно по фактурите за извършени разходи, тъй като тези разходи са елемент от данъчната основа, която се формира за всеки конкретно осъществен внос. Неоснователно е и твърдяното в касационната жалба противоречи с практиката на СЕС и по-конкретно дела С-228/09 и С-93/88. В процесния казус предметът на разглеждане не обхваща включването на такса или данък, а на разходи, свързани с вноса като комисионна, опаковка, транспорт и застраховка, изрично изброени в чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника Агенция "Митници" следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав