Решение № 417 от 10.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1055/2008 г.

Решение № 417 от 10.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1055/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 218а ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК обн. Д.В. бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Г. И. Х. е обжалвал въззивното решение на К. окръжен съд от 12.12.2007 г. по гр. д. № 622/2007 г. Касационната жалба е подадена в срок и съдържа изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима. Ответницата Б. И. К. е подала писмен отговор по реда на чл. 218г ГПК (отм.), в който изразява становище, че въззивното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: Производството е по чл. 108 ЗС. Кюстендилският окръжен съд е оставил в сила решението на Д. районен съд № 580 от 31.07.2007 г. по гр. д. № 18/2007 г., с което са отхвърлени исковете на Г. И. Х. против Б. И. К. за предаване владението на реална част от 90 кв. м. от поземлен имот № 2* попадащ в кв.13а по ЗРП на с. Б., К. област, намиращи се на страничната регулационна линия с урегулиран поземлен имот № 2* както и за заплащане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД за ползване на тази част от имота за периода от 08.01.2002 г. до 08.01.2007 г. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищецът е признат за собственик с решение на Д. районен съд по гр. д. № 967/1988 г. по отношение на АПК "С" гр. Б. на имот пл. № 211 с площ от 335 кв. м. като от този имот са придадени по регулация 90 кв. м. към съседния имот - I-212. Съдът е направил извод, че процедурата по отчуждаването на имота въз основа на дворищната регулация е завършена, платена е стойността на придаваемата част, поради което ревандикационния иск е неоснователен, а оттам и обусловения от него иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Решението е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. В касационната жалба се правят доводи, свързани с неправилна преценка на доказателствата. Поддържа се от касатора, че придаваемата част към имота на ответницата Б не е била заплатена, което се доказва от забележката на представената от него скица от 2001 г. Такава забележка обаче на скицата няма, в нея само е отразено, че част от имот пл. № 211 с площ 75 кв. м. се придава към парцел **** и е с площ от 75 кв. м. По делото са представени протокол за оценка на придаваеми по регулация имоти от 1978 г., приходна квитанция за заплатени 152 лв. за сметка на И. Х., наследодател на ищеца, нотариален акт № 178/1978 г. за придаден имот по регулация. Тези официални свидетелстващи документи не са оспорени, не е опровергано тяхното съдържание с други доказателства и въз основа на тях съдът е направил законосъобразен извод, че дворищната регулация е приложена и е настъпил вещноправния й ефект, поради което не са налице предпоставките на § 8, ал. 1 ЗУТ за прекратяване на нейното отчуждително действие. Задължението за плащане на сметките по регулация е облигационно, то може да бъде погасено и от трето лице и в тази връзка не са относими към вещноправния ефект на дворищната регулация доводите на касатора във връзка със собствеността на съседния имот - I-212. Отчуждително действие на дворищната регулация при действието на чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.) настъпва с влизане в сила на плана, с който се предава мястото към съседния парцел. От този момент собственикът на имота, от който се взема придаваемо място изгубва собствеността. С оглед на изложеното въззивният съд законосъобразно е приел, че при действащата регулация ищецът - касатор не е собственик на спорната част от имота и не е налице активна легитимация за провеждане на ревандикационен иск. В тази връзка са правилни изводите на въззивния съд за неотносимост на възраженията на ищеца във връзка с материалноправната легитимация на ответниците, щом като по силата на регулацията спорните 90 кв. м. не са част от неговия имот и той не е доказал твърдяното право на собственост като първа предпоставка за уважаване на ревандикационния иск. По тези съображения не са налице основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК (отм.) за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение