Решение № 8048 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4007/2013 г.

Решение № 8048 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4007/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - 228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Георги Борисов Георгиев, чрез процесуален представител - адвокат Живков от САК, срещу решение № 496 от 23.1.2013 г. на Административен съд София град по адм. дело № 9444/12 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № РО-565/10.8.2012 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване", с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 38/9.7.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в СУСО. Поддържа всички касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК. В съдебно заседание са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на СУ "СО" не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховен административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна. Установено е безспорно по делото, че жалбоподателят получава лична пенсия за ранно пенсиониране по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 7.2.2012 г., отпусната му с разпореждане от 16.3.2012 г. на ръководител "ПО" при СУ "СО". Във връзка с отпускане на пенсията си, жалбоподателят е попълнил и заявление по § 4, ал. 6 от ПЗР на КСО, с което е поискал средствата по индивидуалната му партида в професионалния пенсионен фонд да се прехвърлят във фонд "Пенсии" на ДОО. На 29.6.2012 г. Георгиев е представил заявление по образец за изплащане на прехвърлените средства от професионалния пенсионен фонд, за което получил отказ с разпореждане № 38 от 9.7.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите по ДОО в СУ"СО". Разпореждането е мотивирано, че жалбоподателя Георгиев е извън правоимащите по § 4б ал. 2 от ПЗР на КСО, с каквито съображения в мотивите си с обжалваното решение директора на СУ"СО" е оставил без уважение жалбата срещу цитираното разпореждане. Съдът, за да постанови решението си, е разгледал по същество жалбата срещу решението на директора на СУ"СО", която е приел за неоснователна. Мотивите са, че в кръга на правоимащите по § 4б ал. 2 от ПЗР на КСО, не попадат лицата, получили пенсия при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Решението е правилно. Не са налице основания за отмяната му поради нарушение на материалния закон и необоснованост. С § 4б ал. 2 от ПЗР на КСО се предвижда, че лицата по ал. 1, които се пенсионират при условията на чл. 68, 69 и 69а, имат право да получат еднократно от НОИ прехвърлените на основание § 4а ал. 1 средства от професионалния пенсионен фонд, в който са били осигурени към 31 декември 2010 г., и постъпилите след тази дата до 17 юни 2011 г. включително осигурителни вноски за тях във фонд "Пенсии" на ДОО, в размерите по чл. 157, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социалното осигуряване. Безспорно е в настоящия случай, че жалбоподателят получава лична пенсия за ранно пенсиониране по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. По силата на закона - § 4, ал. 6 от ПЗР на КСО същият е подал заявление, с искане средствата по индивидуалната му партида в професионалния пенсионен фонд, да се прехвърлят във фонд "Пенсии" на ДОО. Тези средства са целеви и не могат да бъдат изплатени в еднократен размер, тъй като в § 4б ал. 2 са изброени изчерпателно условията, на които жалбоподателят не отговаря. Набраните средства от професионалния пенсионен фонд са целеви и служат за изплащане на пенсията при ранно пенсиониране. Съгласно чл. 127, ал. 2 от КСО лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, които са осигурени във фонд "Пенсии" на ДОО задължително се осигуряват и в професионален пенсионен фонд за пенсия за ранно пенсиониране, независимо от възрастта. Предвид изложеното по-горе съдът, в обжалваното решение, е извел обосновани изводи относно фактите от значение за правилното решаване на спора и правилно е приложен материалния закон, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основания чл. 221, ал. 1 пр. 2 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение