Решение № 3410 от 31.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуален представител, срещу решение 3503/26.05.2022 г. по адм.дело 212/2022 г. на Административен съд - София - град, с което е отменено по жалба на "А1 България" ЕАД решение ППН -01 -868 -2/2018 от 22.11.2021 г. на КЗЛД и е върната преписката на КЗЛД за ново произнасяне в едномесечен срок при съобразяване на задължителните указания в мотивите на решението. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, иска отмяната му, присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "А1 България" ЕАД, гр. София, чрез процесуален представител в съдебно заседание иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Б. Спасова, жив. в гр. София, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е взел предвид, че оспореното решение на КЗЛД е постановено след като с влязло в сила съдебно решение е отменено предходното решение на КЗЛД по същата жалба на Спасова срещу "А1 България" ЕАД само в частта относно наложеното административно наказание "имуществена санкция" и е изпратено делото на КЗЛД за ново произнасяне в тази част, като е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решението на КЗЛД в останалата обжалвана част. С решение ППН -01 -868 -2/2018 от 22.11.2021 г. КЗЛД на основание чл.58, пар.2, буква "и" от Общия регламент за защита на данните е наложил административно наказание "имуществена санкция" в размер на 15 000 лева на "А1 България" ЕАД, гр. София, в качеството на администратор на лични данни, съгласно разпоредбата на чл.83, пар.5, буква "а" за нарушение на чл.6, пар.1 от Регламент (ЕС) 2016/679. АССГ е посочил, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, но при постановяването му е допуснато съществено административно - процесуално нарушение, тъй като преписката е разгледана в открито заседание на 29.09.2021 г. от КЗЛД, за което не са били призовани страните съгласно императивната разпоредба на чл.40 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация и в нарушение на чл.34 АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на решението по чл.168, ал.1 вр. чл.146, т.3 АПК. Решението е правилно. Независимо, че първото решение на КЗЛД по казуса е отменено само в частта относно размера на имуществената санкция, второто оспорено решение на КЗЛД също има характер на решение по същество на жалбата и е следвало съгласно чл.40 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация да бъде постановено след разглеждане на жалбата по същество с уведомяване на страните. Нарушавайки тази разпоредба, КЗЛД е допуснала съществено административно - процесуално нарушение, тъй като е лишила страните от възможността да представят доказателства относно обстоятелствата, свързани с индивидуализацията на размера на санкцията и да изразят становище по този въпрос в нарушение на чл.34 АПК. Предвид изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На "А1 България" ЕАД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение