Решение № 17078 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14646/2012 г.

Решение № 17078 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14646/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Димчо Димитров Димов, от гр. Варна, срещу решение № 2563 от 23.10.2012 г., постановено по адм. дело № 2441/2012 г. от Административен съд - Варна. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяната му. Ответникът - Агенцията за социално подпомагане, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния се представител, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил предявения от Димчо Димитров Димов иск срещу Агенция за социално подпомагане за заплащане на обезщетение за причинените му от незаконосъобразни действия и бездействия от страна на държавни служители на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Варна, имуществени вреди в размер на 1200 лв., ведно със законната лихва за периода 25.05.2008 г. - 25.05.2009 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в производството пред него са обективно съединени иск за незаконосъобразност на действие и/или бездействие на служител от Дирекция "Социално подпомагане", гр. Варна и иск за обезщетение за причинени с това действие, респ. бездействие вреди. Според съда твърдението на ищеца, че служител на дирекцията е бездействал по отношение на негова и на съпругата му молба за отпускане на помощ по Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) останало недоказано. Събраните в процеса гласни доказателства били изключително противоречиви, като и двамата свидетели били пряко заинтересовани от изхода на делото, всеки от тях твърдял изгодни за себе си факти, поради което съдът не ги е кредитирал в тяхната цялост, а само относно обстоятелствата, че ищецът и съпругата му са били в дирекцията и че не са подали молба-декларация. Посочените в чл. 8 от ЗСПД предпоставки следвало да бъдат доказани от заявителя, който не бил направил необходимото, за да бъде стартирано и проведено по всички правила административното производство. В този смисъл бездействието не било от страна на длъжностните лица, а от страна на ищеца. Служителите можели и следвало да извършват административна дейност по закон, но не и да инициират вместо гражданите административно производство. Поради това съдът е приел исковата претенция за недоказана, тъй като не се установили по безспорен начин незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган или длъжностни лица при административен орган при или по повод осъществявана административна дейност. Решението е правилно. Фактическата обстановка е правилно изяснена. Събрани са всички относими към спора доказателства. Въз основа на техния анализ, съдът е достигнал до обосновани правни изводи, относно изпълнението на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно съдът е посочил, че за да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в следствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните органи, когато от това са произтекли вреди. Отговорността на държавата/общините по чл. 1 от ЗОДОВ е безвиновна, обективна отговорност и за да бъде реализирана е достатъчно да се докаже наличието на посочените по-горе обстоятелства. Доказателствената тежест е на ищеца, който може да ползва всички допустими по АПК, субсидиарно приложимия в административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ доказателства и доказателствени средства. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал незаконосъобразност на действия или бездействия, осъществени от служителката в Дирекция "Социално подпомагане", гр. Варна. Изискванията, на които следва да отговаря майката, за да й бъде отпусната месечна помощ за отглеждане на дете до една година са разписани в чл. 8 от ЗСПД. Редът за отпускане на тази помощ обаче е уреден в чл. 25 от Правилника за прилагането на закона. Съгласно ал. 1 от този текст, месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година се отпускат въз основа на молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика. В ал. 2 са описани документите, които следва да се приложат към молбата-декларация. По т. 6 на ал. 2 от същия текст се изисква представянето на лична карта (за справка). Между страните не се спори, че молба-декларация не е била подавана от ищеца и съпругата му. Същите основават иска си на направената със служителката на дирекцията консултация, според която майката няма право на отпускане на исканата от нея помощ за отглеждане на дете до една година, тъй като същата не притежава документ за самоличност. От горецитираните норми на ППЗСПД се установява, че поведението на служителката не е било неправомерно. Същата е дала указания, съответстващи на действащата нормативна уредба. Поради това съдът правилно е приел, че липсва първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата, а именно незаконосъобразно действие или бездействие на администрацията. По изложените съображения решението на Варненския административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,