Решение № 7401 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2545/2009 г.

Решение № 7401 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2545/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христоско Георгиев Божинов от гр. София срещу решението от 11.12.2008 г. по адм. дело № 5594/2008 г. на Административен съд - София-град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Правният спор, заявен от касационния жалбоподател, е дължими ли са били платените от него осигурителни вноски като работник по трудов договор с "Кремиковци" АД за времето от 21.11.2001 г. (датата на неговото инвалидизиране според решение на ТЕЛК) и 30.01.2004 г. (на която дата е било прекратено осигуряването му), щом като длъжностните лица при Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) не вземат предвид този осигурителен период нито като осигурителен стаж, нито като осигурителен доход. Данните по делото сочат, че касационният жалбоподател на два пъти е изразил несъгласие със становища на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при СУСО. Първият път е оспорил становището на това длъжностно лице за началната дата, от която е следвало да му бъде отпусната пенсията за инвалидност поради общо заболяване, на каквато е придобил право, удостоверено с експертно решение № 3299 от 18.11.2003 г. на ТЕЛК, според което той има 72 % трайно намалена работоспособност и датата на инвалидизирането му е 22.11.2001 г. С разпореждане от 28.04.2004 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е приело, че според чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 73, ал. 1 КСО началната дата е датата на подаденото заявление за пенсия - 8.04.2004 г. - защото правото на пенсия е придобито от датата на инвалидизиране (в случая 22.11.2001 г.) и заявлението за пенсия е подадено значително след изтичане на 6-месечен срок от тази дата, поради което и по силата на чл. 94, ал. 1, изр. 2-ро КСО пенсията следва да бъде отпусната от датата на заявлението. С решение № 423 от 18.08.2004 г. главният директор на СУСО е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател и е отказал да признае за основателно становището му, че пенсията следва да бъде отпусната от по-ранна дата, като е възприел изцяло становището на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО. Това решение и потвърденото с него становище са изцяло в противоречие с трайно установената практика на Върховния административен съд, според която "инвалидизирането като правнорелевантен факт възниква не по силата на прякото действие на закона, а се установява и удостоверява с експертно решение, издадено по реда на чл. 100 от Наредбата за експертиза на работоспособността от компетентния орган, извършващ тази експертиза (поради което) носителят на правото на пенсия е поставен в обективна невъзможност да упражни това свое право преди експертното решение на ТЕЛК" (реш. № 3187 от 9.04.2004 г. по адм. д. № 9338 от 2003 г. на ВАС-I отд.; същата практика ВАС продължава през следващите години, а и понастоящем - виж напр. реш. № 3239 от 27.03.2006 г. по адм. д. № 10610 от 2005 г. на ВАС-VI отд. и мн. други). Няма данни обаче касационният жалбоподател да е оспорил пред съда това решение на главния директор на СУСО. Вторият път касационният жалбоподател е оспорил разпореждане от 16.06.2004 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при СУСО в частта, с която е потвърдена началната дата на пенсията (8.04.2004 г.) и в частта, с която са определени базисният период и осигурителният доход при изчисляване на размера на пенсията. С решение № 540 от 13.10.2004 г. главният директор на СУСО е отхвърлил и тази жалба. По въпроса за началната дата на пенсията главният директор на СУСО е отказал да изложи мотиви като се е позовал на предходното свое решение № 423 от 18.08.2004 г., което според него вече е пречка за ново обсъждане на този въпрос, защото е влязло в законна сила и като административен акт се ползва със стабилитет. А от данните в пенсионната преписка било видно, според главния директор на СУСО, че размерът (като парична сума) на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя е определен въз основа на следните данни: осигурителен стаж до датата на инвалидизиране (35 години 04 месеца и 29 дни), осигурителен стаж след датата на инвалидизиране (2 години 2 месеца и 9 дни) и базисен период за определяне на индивидуален коефициент: а) базисен период по чл. 70, ал. 3 във връзка с чл. 77 КСО по избор на жалбоподателя от 15 последователни години преди 1.01.1997 г. (избран период 1.01.1987 г. - 31.12.1989 г.) и б) базисен период след 1.01.1997 г. до датата на инвалидизиране - 21.11.2001 г., защото в този смисъл според главния директор на СУСО, е императивната разпоредба на чл. 77 КСО - индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по реда на чл. 70, ал. 3 - 6 до датата на инвалидизирането. Така на практика осигурителният стаж на касационния жалбоподател след датата на инвалидизиране, определена с решението на ТЕЛК, е взет предвид само при прилагането на правилото по чл. 75, ал. 1 КСО, което пък е довело до намаляване на признатия осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 КСО. Това решение на главния директор на СУСО е признато за законосъобразно - с решение № 145 от 06.06.2005 г. по адм. дело № 3793/2004 г. Софийският градски съд е отхвърлил подадената срещу него жалба, а с решение № 3404 от 30.03.2006 г. по адм. дело № 10771/2005 г. ВАС - VI отд. е оставил в сила решението на градския съд. При тези данни касационният жалбоподател е счел, че удържаните от трудовото му възнаграждение осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване след 21.11.2001 г. (датата на инвалидизиране според решението на ТЕЛК) до края на осигуряването му не са били дължими и поради това неправилно са били удържани. Поискал е тяхното връщане - първоначално при условията на чл. 115, ал. 4 КСО, а след това при условията на глава ХVI, раздел I от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ДОПК. С акт за прихващане или възстановяване № 800139 от 4.02.2008 г. инспектор по приходите при Териториална дирекция - София град на Националната агенция за приходите е отказал да уважи искането на касационния жалбоподател, а с решение № 1139 от 28.07.2008 г. изпълняващ длъжността директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу този акт като е приел, че "лицето правилно е било осигурявано за всички осигурителни социални рискове и в този смисъл липсва правно основание, въз основа на което жалбоподателят да иска възстановяване на осигурителните си вноски". Сезиран с жалба от касационния жалбоподател Административен съд - София град с посоченото по-горе решение също е приел, че осигурителните вноски не са били недължими, но дори да е било "установено, че спорната сума е внесена от "Кремиковци" АД без правно основание, то именно това дружество би се явило легитимирано да иска възстановяването й по реда на ДОПК". Поради това административният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. Изводът на този съд кому принадлежи правото да иска възстановяване на недължимо платени осигурителни вноски е неправилен по отношение на частта от тези вноски, която е била за сметка на жалбоподателя като осигурено лице, но другият, решаващият извод - че осигурителните вноски за спорния период не са били недължими - е правилен и поради това решението на Административен съд - София град е правилно по своя краен резултат и следва да бъде оставено в сила. За да бъде даден отговор на въпросите, поставени от касационния жалбоподател, на първо място следва да бъде изяснен въпроса дали при определяне на датата на инвалидизиране ТЕЛК не е нарушила правилата на чл. 100 от Наредбата за експертизата на работоспособността (сега отменена, но била приложим нормативен акт към датата на експертното решение). Защото единствената хипотеза, при която е възможно да се придобие осигурителен стаж след датата на инвалидизиране е тази по ал. 4 - когато лицето поради увреждането си е трудоустроено на работа с по-ниска квалификация. Но поради обстоятелството, че от решението на ТЕЛК са изминали повече от 5 години, такова изследване вероятно би било безпредметно. За отговор на останалите въпроси и за проверка на предложените от жалбоподателя изчисления за доказаните според него осигурителен стаж по чл. 75, ал. 1 КСО и придобит осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 КСО, респ. за предложените от него изчисления за размера на пенсията, на която има право, е необходимо да се направи анализ на съдържащите се в пенсионната преписка документи (вкл. и по въпросите около придобития осигурителен стаж по смисъла на чл. 75, ал. 2 КСО), а тази преписка не е приложена към делото. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че осигурителните вноски, направени за сметка на касационния жалбоподател през периода 21.11.2001 г. - 30.01.2004 г., не са били недължими по смисъла на чл. 128 и сл. ДОПК, поради което правилно като краен резултат Административен съд - София град е отхвърлил подадената от него жалба срещу решение № 1139 от 28.07.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Постановеното от този съд решение следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,