Решение № 762 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6105/2012 г.

Решение № 762 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6105/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Бургас срещу решение № 372/12.03.2012 г., постановено по адм. дело № 795/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменено решение № 1228/22.12.2009 г. на началника на Митнически пункт "Нефтопристанище" към Митница - Бургас, с което е определен нов размер на митническа стойност по 82 бр. ЕАД (ОМД) за периода 1.01. - 30.12.2008 г., за което е доначислен ДДС в размер на 2 430 700, 13 лв. и законната лихва, считано от възникване на задължението. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е стигнал до извода за приложимост на чл. 69, ал. 1 ППЗМ. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Обжалва и определението за присъдени разноски като поддържа възражения за прекомерност на определеното юрисконсултско възнаграждение в размер на 49 117 лв., тъй като действията на процесуалния представител на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД по поддържане на искания в жалбата не могат да се приемат като правна и фактическа сложност. Ответникът по касационната жалба "Лукойл Нефтохим Бургас" АД - гр. Бургас, в постъпила писмена молба по делото, оспорва касационната жалба и желае обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и обосновано. Излага съображения за приложимостта на чл. 69, ал. 1, изр. второ от ППЗМ, респективно - чл. 145, § 1, изр. 2 от Регламент № 2454/93 г. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура изразява становище за недопустимост на съдебното решение, поради това, че липсва акт, подлежащ на съдебен контрол - изрично решение на горестоящия административен орган и твърди наличие на основания за обезсилването му. Алтернативно застъпва становище за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила като съдът не е обсъдил всички доказателства и всички доводи на административния орган в това число: доклад за извършена проверка, писмените доказателства относно реално платените цени на внесените стоки, които са били уговорени и платени и осчетоводени от дружеството, договорите с "Литаско" - Швейцария, ненаправени рекламации относно получени по-малки количества нефт от натоварените и за намаляване на уговорените и действително платените цени. Счита, че решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, за което е процесуално допустима, а разгледана по същество, за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било решение № 1228/22.12.2009 г. на началника на Митнически пункт "Нефтопристанище" при Митница - Бургас, с което е определен нов размер на митническа стойност по 82 бр. ЕАД/ОМД - опростена митническа декларация/, подробно описани в митническото решение, за периода 1.01. - 30.12.2008 г., с които е поставена под митнически режим допускане за свободно обращение стока - суров нефт, с доставчик "Литаско"-Швейцария, за което е доначислен ДДС в размер на 2 430 700, 13 лв. и законната лихва, считано от възникване на задължението. Митническото решение е издадено въз основа на Доклад № 23/10.12.2009 г. изготвен от митнически органи за извършена последваща проверка, при която се установява, че в счетоводната отчетност на дружеството задължението към доставчика и плащането на същото са отразени по стойност във валута, така както е посочена във всяка съответна на вноса фактура, която стойност е различна, по-висока от посочената в съответното ОМД. Позовавайки се на договорената и реално платена цена и на основание чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, митническият орган е определил нова митническа стойност, така както е отразена във всяка фактура. Не се спори между страните, а това е видно и от изложените в оспореното решение на началника на митницата мотиви, че при разтоварването е замерено по-малко количество нефт от посоченото в коносамента количество при натоварването на стоката. От правна страна съдът е приел, че според установените факти, безспорно е налице съставът на чл. 69, ал. 1, изречение второ от ППЗМ, респективно чл. 145, § 1, изр. второ от Регламент (ЕО) № 2454/93. Посочените национална и общностна норми допускат да се извърши корекция на митническата стойност чрез пропорционално разпределяне на действително платената или подлежащата на плащане цена при внос, като част от общо количество по един и същ договор, както и в случай на частична загуба. Извършването на тази корекция не е поставено в зависимост от причините за загубата. В случая, разликата между натовареното количество нефт и разтовареното количество не е внесена на територията на страната и за нея не възниква вносно митническо задължение. Решението е правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че митническата стойност в конкретния случай следва да се определи по реда на чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Разпоредбата на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, посочена в мотивите на решението на началника на МП, регламентираща, че митническата стойност за внасяни стоки е договорната стойност, която е реално платена или подлежащата на плащане цена, се прилага в случаите, когато няма спор за количеството на внасяните стоки, т.е. при липса на разлика между натовареното от доставчика количество и разтовареното от получателя на стоката. В процесния случай безспорно е установена разлика в количествата - при натоварване на стоката от доставчика "Литаско" - Швейцария и при разтоварването й в България. Начисляването на ДДС трябва да бъде само върху съответното количество, което е разтоварено в България, т. е. действително внесеното количество, понеже не може да се оформи режим внос на количество, което не е внесено на територията на страната. Приложима е разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ППЗМ, респективно чл. 145, § 1, изр. второ от Регламент (ЕО) № 2454/93., регламентиращи, че когато стоки, декларирани за свободно обращение, представляват част от по-голямо количество от същите стоки, доставяни по един договор, както и при частична загуба на стоката, действително платената или дължима цена за целите на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 - Митническия кодекс на Общността, е цената, представляваща пропорционална част от цената на цялото количество. Съответните разпоредби от общностното право - чл. 145, § 1 от Регламент № 2454/1993 г., чл. 29, § 1 и чл. 232, § 1, б. "б" от Регламент (ЕИО) № 2913/1992 г. на Съвета, правилно са приложени съобразно процесните ЕАД/ОМД, издадени за периода 1.01. - 30.12.2008 г. Разпределяне на реално платената или подлежащата на плащане цена се прилага и в случай на изгубване на част от пратка или когато стоките, подлежащи на остойностяване, са били повредени, преди да бъдат поставени под режим внос в Република България. Затова е без значение, че касаторът е заплатил договорената цена, тъй като определянето на публичните задължения към момента на вноса са върху действително внесените на територията на страната количества, а не върху договорените такива. С оглед вида на процесната стока и летливия й характер е възможно да се приеме, че част от натовареното количество е изгубено, макар че такива доказателства, включително и съдебно-техническа експертиза не са ангажирани по делото, но както е приел и първоинстанционният съд, приложението на цитираната разпоредба не зависи от причините, поради които е настъпила частичната загуба. Плащането на договорената цена не променя изводите, че облагането с ДДС на вноса на суровия нефт следва да бъде само за действително внесеното в България количество, а не и върху договореното. Неоснователна е и жалбата в частта за определеното юрисконсултско възнаграждение, което е в минималния размер, съобразно обжалваемия интерес, определен по реда на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,