Решение № 2008 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13253/2013 г.

Решение № 2008 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13253/2013 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Петранка Стефанова Джонева, чрез адв. К. Костакиев, против решение № 4427/03.07.2013 г. по адм. д. № 8689/2012 г. на Административен съд - София-град, с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно и е поискано да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което изцяло да се уважи предявеният иск. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски и за двете инстанции. Ответната страна - кметът на Столична община, чрез пълномощник юрк. Боянска, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена като неоснователна исковата молба с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ на Петранка Стефанова Джонева срещу Столична община за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 17 203,38 лв., причинени от забавено изплащане на обезщетение за отчужден имот. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Необходимо е да се отбележи, че отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за това. Както правилно административният съд е посочил в решението си, в настоящия случай претенцията на ищцата е за причинени вреди в резултат на твърдяно незаконосъобразно бездействие - неизплащане на определеното обезщетение за отчужден имот, като имуществените вреди се претендират като пропуснати ползи, изразяващи се в лихвата върху определеното обезщетение за периода на забавата. Правилно е определен спорният въпрос, а именно: дали ответникът е изпаднал в забава, като съдът обосновано е приел, че не е налице изпадане в забава на общината, тъй като правото на собственост върху отчуждения имот се прехвърля от момента на изплащане на обезщетението. Правилно е позоваването на административния съд на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 (сега ал. 3 - след изменението на закона с ДВ, бр. 98 от 2012 г.) от ЗОДОВ, където е посочено, че когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В конкретния случай приложим е специалният законов ред за обезщетяване по чл. 29, ал. 3, т. 2 и т. 3 от Закона за общинската собственост. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства, поради което е постановил правилно решение. Настоящата инстанция счита, че не са налице твърдените в жалбата касационни основания. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на касационната жалбоподателка разноски не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, следва Петранка Стефанова Джонева да бъде осъдена да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение,