Решение № 5063 от 12.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Българска народна банка (БНБ) гр. София, подадена чрез адв. М. Войнова от САК срещу Решение 2264 от 05.04.2022 г., постановено по адм. дело 5916/2019 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която Българска народна банка е осъдена да заплати на Д. Нанковски сумата от 5624,38 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - законна лихва за забавено плащане на гарантирано вземане от 196 000 лева за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява се несъгласие с приетото от първоинстанционния съд, като смята, че липсва причинно-следствена връзка между твърдяното бездействие на БНБ и твърдения вредоносен резултат. Претендира разноски. По делото е постъпила и частна жалба от Българска народна банка, подадена чрез адв. Войнова срещу Определение 6263 от 10.08.2022 г. по адм. дело 5916/2019 г. на Административен съд - София-град. Моли да се отмени определение като неправилно. Ответникът - Д. Нанковски в писмени възражения, подадени чрез адв. М. Чечова, иска да бъдат оставени без уважение подадените от БНБ касационна и частна жалба като неоснователни и да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира обжалваното решение за правилно подробно мотивирано и постановено в съответствие с изискванията на закона и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Решаващият съд е бил сезиран с искова молба на Д. Нанковски срещу БНБ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. С обжалваното решение АССГ е осъдил Българска народна банка гр. София да заплати на Д. Нанковски сумата от 5624,38 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - законна лихва за забавено плащане на гарантирано вземане от 196 000 лева за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на противоправно бездействие на БНБ в неизпълнение на задължение по чл. 1, §3, б.i от директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, ведно с законната лихва от 30.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. На следващо място е отхвърлил иска на Д. Нанковски срещу БНБ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над уважения размер от 5624,38 лева до предявения размер от 8627,97 лева. Решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска на Д. Нанковски срещу БНБ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над уважения размер от 5624,38 лева до предявения размер от 8627,97 лева не е обжалвано от лицето, влязло е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство. Административният съд, за да обоснове този резултат е приел от фактическа страна, че с Решение 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет /УС/ на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, КТБ АД е поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ АД, ограничена е дейността, членовете на управителния и надзорния съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас. Установил, че с Решение 138/06.11.2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ АД, издаден с Решение на УС на БНБ 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. С Решение 61/18.11.2014 г. Управителният съвет на ФГВБ определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014 г. С Решение 664/ 22.04.2015 година на СГС, постановено по т. дело 7549/2014 година е обявена неплатежоспособността на КТБ АД с начална дата 06.11.2014 година. Решението на СГС е отменено от страна на САС в частта, в която е определена началната дата на неплатежоспособността, като е определена начална дата на неплатежоспособността на КТБ АД на 20.06.2014 година. Решаващият съд е посочил, че от събраните доказателства е установено, че ищецът има сключен, в качеството на потребител рамков договор за платежни услуги за преференциален безсрочен депозит с Корпоративна търговска банка АД. Съдът е изложил подробни съображения за процесуалната легитимация на ответника - касатор в настоящото производство, въз основа на анализ на националната правна уредба и практиката на Съда на Европейския съюз. По същество на спора съдът е посочил, че чл. 3 от Директива 94/19/ЕО предвижда, че всяка държава членка осигурява в рамките на нейната територия да бъдат въведени една или повече схеми за гарантиране на депозити, като е изяснил цялата процедура за гарантиране на депозитите. Приел е, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че КТБ е неспособна за момента да изплати депозитите и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т.е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, § 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, § 3, подточка i), ал. 2 от Директивата - задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС. Посочил е, че при тълкуване на нормативната уредба и изричното произнасяне от СЕС, че чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19 има директен ефект, именно тази разпоредба, като пряк източник на права и задължения, овластява и задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лиценза поради неплатежоспособност. БНБ, като не е взела това Решение в императивния 5-дневен срок, е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Това нарушение се преценявало, като достатъчно съществено за да ангажира отговорността на държавата. В заключение съдът е приел, че ищецът доказва наличието на имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответника и претърпените вреди, която да е пряка и непосредствена последица от увреждането. Посочил е, че като не е взела решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на държавата е изпълнено. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден в Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД, в този смисъл БНБ дължи обезщетение за периода на забавата. Преценил, че за извършеното нарушение на правото на ЕС БНБ дължи обезщетение само за периода на забава - от момента, в който реално ищецът е трябвало да има достъп до депозита си до момента, в който нарушението е преустановено, а именно за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. Само за този период била налице и причинно-следствена връзка между извършеното от БНБ нарушение и претърпените вреди. Сметнал, че размерът на обезщетението, основан на нормативно определената законна лихва върху сумата 196 000 лева за периода 26.07.2014 година 05.11.2014 година възлиза на сума в размер на 5624,38 лева. Съдебното решение в обжалваната му част е правилно. Касационната жалба на Българска народна банка е неоснователна. В тази връзка неоснователни са възраженията на БНБ по отношение на липсата на пасивна легитимация по иска. По отношение надлежността на ангажирания ответник, неговата отговорност по ЗОДОВ, основанието за тази отговорност незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни задължение за действие, пряко произтичащо от норма на ЕС, ползваща се в случая с директен ефект, а именно: разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/ настоящият състав на ВАС споделя развитите от АССГ съображения. Обосновано и правилно съдът е посочил, че БНБ е компетентен орган по смисъла на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19. Съгласно разпоредбите на чл. 36, ал. 3 от ЗКИ и чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ недвусмислено следва, че именно БНБ е компетентният орган, който установява неналичността на депозитите, но националното законодателство обвързва момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, с отнемане на лиценза на кредитната институция. Възложеното в чл. 13 и чл. 36 от ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките. Неоснователни са съображенията на касационния жалбоподател за принципна неоснователност на исковете, поради липсата на някоя от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ. В Решение от 4 октомври 2018 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16, постановено по преюдициално запитване по сходен на настоящия казус се посочва: 4) Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. Запитващата юрисдикция е тази, която трябва да провери, от една страна, дали фактът, че неналичността на депозитите не е установена в срока от пет работни дни, предвиден в тази разпоредба, въпреки че са били изпълнени ясно посочените в същата условия, съставлява, достатъчно съществено нарушение по смисъла на правото на Съюза, и от друга страна, дали съществува пряка причинно-следствена връзка между това нарушение и вредите, претърпени от вложител като този в главното производство. От изложеното в решението на СЕС следва, че за да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура от три стъпки: 1/ компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2/ в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3/ схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз правото на обезщетение ще възникне, ако е изпълнено условието за явно нарушение на приложимото право на Съюза, когато се установи, че нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти и че съществува пряка причинно-следствена връзка между твърдяното явно нарушение и вредата, претърпяна от заинтересованото лице. Приема се, че тези три условия са необходими и достатъчни за възникване в полза на частноправните субекти на право на обезщетение. Правилно съдът е приел, че са налице и трите условия за реализиране на отговорността за неспазване на общностното право, съобразно постоянната съдебна практика на съда на Европейския съюз, а именно предписаният от директивата резултат да включва предоставянето на права на частноправните субекти, възможно е установяването на съдържанието на тези права въз основа на разпоредбите на директивата, налице е причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на държавата и вредата, претърпяна от засегнатото лице. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете. Относно началната дата на периода следва да се посочи, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане. С акта, с който се установява неналичността на депозитите само се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити и считано от датата на постановяване на този акт, започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, в случай, че БНБ беше взела решението по чл. 1, § 3, i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищецът e започнал да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. 05.11.2014 г. Обстоятелството, че ЗГВБ /отм./ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Размерът на обезщетението, а именно нормативно определената законна лихва върху претендираната сума за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г., следва да се счита ноторно известен. Правилно от административния съд размерът на обезщетението е определен на 5624,38 лв. За разликата над този размер искът е неоснователен. Решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. Частната жалба на БНБ е неоснователна. Решението на съда, с което е осъдил БНБ да заплати на Д. Нанковски сумата от 790 лв., разноски по делото е правилно. Обоснован е изводът на съда, че съгласно приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (ДВ, бр. 43 от 2008 г.) не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство при частично отхвърляне на иска му. При този изход на спора и предвид възражението за прекомерност, БНБ следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна разноски, за касационната инстанция в размер от 720 лева заплатено възнаграждение за адвокат, съразмерно на уважената част от иска. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,