Решение № 423 от 12.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г.

Решение № 423 от 12.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 543 от 3.07.2012 г. по гр. д. № 167 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение по касационната жалба на В. Х. Х., представляван от адвокат Г. И. Н. е допуснато касационно обжалване на решение № 16 от 30.04.2010 г. по гр. д. № 4 по описа на Окръжен съд, [населено място], граждански състав за 2010 г., с което е оставено в сила решение № 275 от 17.07.2009 г. и решение № 2658 от 18.11.2009 г. на Габровския районен съд по гр. д. № 563 от 2008 г. Касация е допусната по следните въпроси: в кои случаи обща част на сградата е такава по естеството си и в кои случаи е по предназначение, възможно ли е да се трансформира обща част от естеството си в такава по предназначение; допустимо ли е стълбището да бъде присъединено към отделен самостоятелен обект и да стане негова част; допустимо ли е ново преразпределение на общите части на етажната собственост без да е извършено надстрояване или пристрояване; допустимо ли е въззивният съд да извърши изменение на иска като промени квалификацията; допустимо ли е общите части на сградата да бъдат такива само на лицата, които ги обслужват; кога следва да се направи правопогасителното възражение за изтекла погасителна или придобивна давност. В касационната жалба се позовават на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците [фирма], гр. |Г. и [фирма] не са се явили в съдебно заседание и не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл. 283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Габровския окръжен съд е потвърдил първостепенният съдебен акт и е признал за установено, че "Г. И. " - АД, [населено място] е собственик на 9, 85% ид. части от общите части на сградата, а [фирма], [населено място] е собственик на 8, 34% идеални части от общите части на същата административна сграда находяща се в [населено място], [улица]. С това решение на основание чл. 109 ЗС е осъдил касатора В. Х. Х., който е собственик на шестият етаж във въпросната сграда да преустанови неоснователните действия, извършени пред Община [населено място], с които пречи на ищците да упражнят своето право на обособяване като самостоятелен обект на четвъртият етаж от сградата. С това решение е отхвърлил и направеното възражение от В. Х. Х. за прихващане. Решенията са недопустими и следва да се обезсилят като делото се върне на Габровския районен съд за отстраняване на нередовността на исковата молба- чл. 293, ал. 4 ГПК вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК. Задължение за въззивният съд е както да посочи правната квалификация на иска /поради положението му на инстанция разглеждаща спора по същество/, така и служебно да осъществи проверка за редовността на исковата молба, с оглед определяне именно на правната квалификация - арг. чл. 129 и чл. 130 ГПК. Това задължение произтича, както от функцията му на въззивен съд, така и поради императивното изискване за валидност на сезирането - преценка, предхождаща тази по разглеждането на спора по същество. С оглед въззивния характер на второинстанционното производство, регламентиран и от действащия ГПК, т. 4 на ТР на ОСГК на ВКС на РБ № 1/2001 г. не е загубила своето значение. В исковата молба не е извършено субстанциране на спорното материално право. В нея [фирма], [населено място] и [фирма] са посочили, че са собственици на етажи от сградата с административен адрес [населено място], [улица], без да посочват правното основание на което е възникнала собствеността. Посочват, че неправомерно ответникът В. Х. Х. и съпругата му К. И. Х., които са собственици на шестия етаж на деривативно основание им препятстват достъпа до страничното стълбище. В молбата не са посочени нито действията, с които се пречи да ползват имота, който е тяхна собственост, нито в какво се изразява преченето. Направеното искане в петитума от своя страна не кореспондира с фактическите основания, установяващи спорното правоотношение и отразени в обстоятелствената част на иска. Претенцията в петитума е за ревандикация на общи части на сградата и то такива по естеството си, а не по предназначение. Тези дефекти са били отбелязани още в "Отговора", подаден от касатора с вх. № 1129/12.06.2008 г. С допълнително молба вх. № 2116 от 8.10.2008 г. [фирма] е заявил недопустимо изменение на иска защото е поискал изменение както в обстоятелствената част на исковата молба, така и в направеното искане - "да се прогласи нищожността на договора за продажба на недвижим имот, сключен под формата на нотариален акт № 157, т. 02, рег. № 5962, н. д. № 874 от 1999 г., с който е продадена южната стълбищна клетка, от към [улица]. В хода на съдебното производство страните са въвеждали и допълнителни факти, твърдения и възражения, което е възпрепятствало съдилищата да постановят решения, съответстващи на въведеното спорно материално право. Решенията следва да се обезсилят и делото да се върне на Габровския районен съд, който да остави исковата молба без движение с указание ищците да уточнят както обстоятелствената част на исковата молба, така и заявеното искане. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.