Решение № 2855 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15888/2009 г.

Решение № 2855 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15888/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "SAGEM SECURITE", Франция, чрез представляващия дружеството директор продажби и маркетинг за Европа - Philippe Cuisset, против решение № 13084 от 04.11.2009 г., постановено по административно дело № 1467 по описа за 2009 г. Поддържа се оплакване на неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната му, решаване на спора по същество, чрез отмяна на оспорения административен акт и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - министър на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът - "Сименс" ЕООД, гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на тричленния състав на Върховен административен съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок е по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред тричленен състав на Върховен административен съд е образувано по жалбата на "SAGEM SECURITE", Франция, чрез представляващия дружеството директор продажби и маркетинг за Европа - Philippe Cuisset, против решение № I-БДС-I-4 от 12.01.2009 г. на Министерството на вътрешните работи на Република България, с което е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в решение № I-21509 от 16.10.2008 г., изменено и допълнено с решение № I-БДС-I-3 от 18.11.2008 г., на министъра на вътрешните работи за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изграждане на Централизирана автоматизирана информационна система с децентрализирано персонализиране на българските документи за самоличност, за пребиваване и управление на моторни превозни средства". С решението, предмет на касационно обжалване, тричленният състав на Върховен административен съд, в производството по чл. 145 от АПК, вр. чл. 122к, ал. 2 от Закона за обществените поръчки, е отхвърлил жалбата, като е приел, че решението на възложителя не страда от посочените в жалбата пороци- същото е постановено от компетентен орган, действащ при условията на упълномощаване, в изискуемата форма, съдържа мотиви, спазени са административно производствените правила и материалният закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при липса на нарушение на съдопроизводствените правила и при спазване на материалния закон. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателсва, установил е релевантните за спора факти и обстоятелства и въз основа на тях е изградил правилни изводи относно приложението на материалния закон. Обсъдени са всички, наведени в жалбата възражения, както относно компетентността на органа, подписал обжалваното решение, така и относно съответствието на последното с материалния закон. По делото е безспорно установено обстоятелството, че обществената поръчка с предмет "Изграждане на Централизирана автоматизирана информационна система с децентрализирано персонализиране на българските документи за самоличност, за пребиваване и управление на моторни превозни средства" е открита с с влязлото в сила решение № I-21509 от 16.10.2008 г. на възложителя - Министерство на вътрешните работи, подписано от министъра на вътрешните работи. Административното производство по нея се е развило по правилата, реда и условията, регламентирани в Наредбата за възлагане на специални обществени поръчки. Производството за поправка на очевидна фактическа грешка в административен акт е административно производство, регламентирано от Административнопроцесуалния кодекс - чл. 62 АПК. Обжалваното пред първоинстанционния състав на Върховния административен съд решение на възложителя, е за поправка на допуснати в решението за възлагане на обществената поръчка от 16.10.2008 г. очевидни фактически грешки. То е постановено в производство по чл. 62, ал. 2 от АПК, която норма допуска възможността това производство да бъде инициирано, както от страна в административното производство, така и от органа, издал акта, в рамките и извън срока за обжалване. Разпоредбата на чл. 62 АПК е обща процесуална норма, касаеща всички видове административни процедури, без значение, дали са регламентирани изцяло от АПК, или се провеждат съобразно процесуални норми, съдържащи се в специални по своя характер нормативни актове. Наредбата за възлагане на на специални обществени поръчки е подзаконов нормативен акт, в обективните предели на който се обхваща материята относно вида на специалните обществени поръчки, реда и условията по възлагането им. Наредбата съдържа процесуални норми, но тя, като нормативен акт, не може да изчерпи изцяло всички въпроси на административната процедура, поради което неуредените процесуални въпроси се решават съобразно процесуалните правила, съдържащи се в АПК - общ процесуален закон. Наредбата за възлагане на специални обществени поръчки е по-нисък по степен нормативен акт, поради което, не може да дерогира приложението на по- високия по степен нормативен акт - Административнопроцесуалния кодекс, нито в хипотезата на колизия в уреждането на въпроси от една и съща материя, нито при изрична забрана за приложение на норма на АПК. В случая не е налице нито една от двете хипотези, поради което основното възражение, наведено в касационната жалба, е неоснователно . Не може да бъде споделено становището, че поправка на очевидна фактическа грешка в на административен акт, издаден в производство по възлагане на обществена поръчка е недопустимо според българското законодателство, когато документацията е вече обявена, офертите са вече депозирани и отворени. Фактическата грешка на административния акт представлява несъответствие между действителната воля на административния орган и нейното обективиране в обективната действителност Поправянето предполага разкриване на тази вече формирана действителна воля, а не изменение на същността на волеизявлението по материалното административно правоотношение. По тази причина, поправката на фактическата грешка не е обвързана със срок, а от друга страна правата на страните в административното производство от изменение на акта по своята същност са гарантирани чрез признатото право на обжалване на акта за поправка. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно наличие на компетентност на органа, подписал обжалваното решение по чл. 62 от АПК. Правомощието на длъжностното лице - заместник министър да извършва процесуални действия, да постановява актове, свързани с възлагане на специална обществена поръчка, включително да проведе процедура по чл. 62 от АПК, произтича от нормата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за възлагане на специални обществени поръчки. Съдът е стигнал до правилен извод за наличие на нормативно определено правомощие, при условията на упълномощаване, което изключва липсата на компетентност, както неоснователно се твърди в жалбата и касационната жалба пред петчленния състав на Върховен административен съд. От анализа на събраните пред първата инстанция доказателства се установява по безспорен начин, че поправката в решението на възложителя не променя параметрите и критериите за участие във възложената обществена поръчка, поради което не се отразява върху основното волеизявление, формулирано в решение № I-21509 от 16.10.2008 г. Въпреки възражение за това, наведено в жалбата, доказателства в подкрепа на оплакването, не са представени. Съдът е анализирал и съпоставил първоначално оповестеното решението с решението за поправка и стигнал до правилен извод че се касае до техническа грешка пи извършване на изчислителни операции, о новите текстове се отнасят единствено до начин и срокове за изискване на разяснения по документацията и срок за отговор, както и указания относно срока и органа за обжалване. Последното наведено в касационната жалба оплакване е за участие на съдебния състав на съда в решаване на делото по обжалване на окончателния административен акт, с който е приключила процедурата по възлагане на процесната обществено поръчка. Въпреки липсата на възражение относно допустимостта на решението, при служебна проверка за наличие на това касационно основание, настоящата инстанция счита оплакването за неоснователно. Решението по чл. 62 от АПК, макар постановено в рамките на основната процедура по възлагане на специална обществено поръчка, приключила с решение по възлагане, представлява административен акт, подлежащ на самостоятелен контрол за законосъобразност. Предметът на проверката в това съдебно производство касае установяване на основания за издаване на акт за поправка на очевидна фактическа грешка, спазване на предвидената за това административна процедура. Този предмет е различен от предмета на оспорване на решението за възлагане и не налице законова пречка делата да се разглеждат от един и същ съдебен състав. Предвид изложеното, решението на тричленния състав на Върховен административен съд, като постановено при липса на касационния основания, следва да се остави в сила, а в полза на административния орган да се присъдят разноски - възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лв. - минимален размер по чл. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Водим от изложеното, Върховен административен съд