Решение № 9178 от 16.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2465/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието, храните и горите чрез процесуалния представител юрисконсулт В. Гашева срещу решение 1825 от 26.11.2020 г. по адм.дело 621 по описа за 2019 г. на Административен съд - Благоевград, с което по жалба на Й. Саев е отменена негова заповед РД-46-142 от 14.03.2019 г., издадена на основание чл.33а, ал.2 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК и в изпълнение на влязло в сила решение 1327 от 31.01.2019 г. по адм.дело 10528 по описа за 2018 г. на Върховния административен съд (ВАС), I колегия, петчленен състав и доклад 93-1917 от 14.03.2019 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и за необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне оспорването на заповедта, както и присъждане на съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответната страна по касационната жалба. Ответната страна по касационната жалба - Й. Саев оспорва същата като неоснователна чрез писмено становище по реда на чл.213а от АПК на процесуалния представител адв.С. Бузгьова. Претендира присъждане на съдебни разноски и представя списък по чл.80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед РД-46-142 от 14.03.2019 г., издадена на основание 33а, ал.2 от ЗПЗП, във връзка с чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК и в изпълнение на влязло в сила решение 1327 от 31.01.2019 г. по адм.дело 10528 по описа за 2018 г. на Върховния административен съд, I колегия, петчленен състав и доклад 93-1917 от 14.03.2019 г. С тази заповед е изменена заповед под РД-46-287 от 06.03.2015 г. на същия орган за одобряване окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. С посоченото съдебно решение на петчленния състав на ВАС в хипотезата на чл.222, ал.1 от АПК е отменена заповедта под РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра, в частта й касаеща заявените за подпомагане от Й. Саев блокове за земеделско стопанство (БЗС) с 15326-330-5-1 с обща площ 41,77 ха, с 15326-330-6-1 с обща площ 23,37 ха, с 15326-330-9-5 с обща площ 44,08 ха, находящи се в землището на [населено място] и с 02960-491-1-1 с обща площ 26,43 ха и с 02960-492-1-1 с обща площ от 15,04 ха, находящи се в землището на [населено място], и преписката е върната за ново произнасяне от административния орган. Това той е осъществил с оспорената пред административния съд заповед. С нея министърът на земеделието, храните и горите е допълнил "конкретни законови основания за недопустимост за подпомагане на части от физически блокове с 02960-491 и с 02960-492, в които попада парцели 02960-491-1-1, (с обща площ 26.43 ха и площ извън слой "ПЗДС" 14.50 ха) и с 02960-492-1-1 (с обща площ 15.04 ха и площ извън слой "ПЗДС" 2.74 ха), заявени за подпомагане от Й. Саев за кампания 2014 по СЕПП по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" (НР1) и по направление "Пасторализъм" (АП49) от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г. От фактическа страна в административния акт е посочено, че при преглед/дешифракция на общодостъпните в Google Earth снимки от 14.08.2014 г., както и на ортофото-снимките от предходни и следващи кампанията години, в частите от физическите блокове, където попадат недопустимите площи в процесните парцели се наблюдава наличие от гъсто разположени, мозаечно или в контактни групи съобщества от хвойна, клек и други високопланински храсти, а също и територии, заети от оголени терени, камъни и/или скални участъци. От правна страна административния орган се е позовал на чл.2, ал.2, т.1 и т.7, чл.15, ал.1 и чл.16 от Наредба 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (отм.), приложима за кампания 2014, както и на основание чл.2, ал.2, т.1 и т.7, чл.7 и чл.9 от Наредба 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, приложима към датата на издаване на РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието, храните и горите. В съдебно-административното производство е изслушана съдебно-техническа експертиза, която е кредитирана от съда и в мотивите на акта си той е изложил подробно съображенията си затова чрез позоваване на изводите направени от съдебния експерт. Според последния заявените за подпомагане два парцела в землището на [населено място] попадат в поземлен имот с идентификатор 02960.0.509 по кадастрална карта на селото, държавна собственост, като представляват територия от Национален парк "Рила" с предназначение "пасища". След анализ на предоставената информация от МЗХГ и обстойно обследване на цифровата ортофотокарта (ЦОФК) за парцелите за 2014 г. и 2015 г. в изключените площи от заявените парцели има площи в размер на 2.84 ха, които отговарят на условията за допустимост за подпомагане. Експертът конкретизира, че площи извън одобрения слой могат да бъдат включени към допустимия слой, респ. отговарят на условията, общо от 2.84 ха, като 1.57 ха към БЗС 02960-491 и 1.27 ха към БЗС 02960-492. Посочил е също, че са допустими и към кампания 2015 цитираните площи от 14.94 ха за БЗС 02960-491 и 12.30 ха за 02960-492, респ. и отразените за недопустими площи са същите, понеже ново заснемане и изработване на нова ортофотокарта е направено през 2016 г. При изслушване на заключението в съдебно заседание от 27.10.1020 г. процесуалния представител на ответната страна по жалбата е посочил, че при кредитирането или не на същото съдът следва да вземе предвид писмо изх. 66-3316 от 29.09.2020 г. на директор на дирекция "Идентификация на земеделските парцели" при МЗХГ (стр.105 от съд.досие). Доколкото то е изготвено въз основа на приложените към заключението по съдебната експертиза снимки, както е записано в него, то твърденията изложени в същото следва да бъда съобразявани при ново разглеждане на спора. Административният съд е приел от правна страна, че актът е издаден от компетентен орган, в изискващата се писмена форма и съдържание съгласно чл.59 от АПК, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и такива на материалния закон. По повод последното нарушение съдът е обсъдил разпоредбата на чл.15 и на чл.16 от Наредба 5 от 10.03.2010 г. (отм.), приложима по повод на конкретния спор, в които са уредени отрицателните предпоставки, поради които определени площи се явяват неподходящи за подпомагане и тези положителни предпоставки чрез които се определят допустими площи за подпомагане. Преценката на съда е правилна доколкото е извършено позоваване само на разпоредбите, и единствено е посочено в акта, че констатираната недопустимост се установява въз основа на преглед/дешифракция на общодостъпните изображения от Google Earth, и на ортофото снимки от предходни и следващи кампании. При съобразяване от настоящия състав на този метод използван от административния орган, за които ще изложи по-долу съображения, установеното от съдебния експерт, без той да има качеството на свидетел по делото и изминалия период от време към датата на издаване на процесната заповед и заявлението за подпомагане от 29.05.2014 г., респ. възражението на лицето обосновават извод за материална незаконосъобразност на акта. По повод направеното позоваване от касационния жалбоподател на цитирания в заповедта доклад относно финансовото подпомагане по направление "Пасторализъм" (АП49) от ПРСР за периода 2007-2013 г., в административния акт няма произнасяне, като не е посочено за кой от физическите блокове, в които попадат спорните парцели е подадено такова заявление, за да се приеме, че поради "начина на подпомагане под формата на годишно плащане на животинска единица на хектар" няма критерий за допустимост. Понеже с този акт се пораждат негативни правни последици за адресата му, то волята на административния орган следва да е конкретно формирана и изразена, като позоваване на ТР 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС би било некоректно. По повод на втория спорен момент относно използваният от административния орган метод за определяне на недопустими площи "Преглед/дешифракция на общодостъпните в Google Earth снимки следва да се посочи, че заключението на експерта е изградено въз основа на осъществена справка в МЗХГ, на съпоставка на цифровата ортофото карта, изработена през 2011 г., приложима за кампания 2014 и тази изработена през 2016 г., и данни от Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) по чл.24 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане и достъп и използване на Интегрираната система за администриране и контрол в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Принципно няма забрана за ползване на данни от Google Earth. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр.103 от 4.12.2020 г., в сила от 4.12.2020 г.) в §11, т.2 е предвидено нова точка в §1, т.57 ДР на ЗПЗП според която "Други източници на ортогонални изображения и цифрови данни" са безпилотни летателни системи, предоставящи възможност за дистанционно наблюдение и изследване на земната повърхност (сателитна програма Коперник, безпилотни летателни апарати, Google Earth и други), както и неманипулируеми геопозиционирани снимки, които предоставят доказателства за състоянието на дадена площ. В случая към момента на използване на Google Earth снимки тази разпоредба не е била в сила, като следва да се отбележи, че те не са част от данните в ИСАК/СИЗП, като не може да се установи дали те са с добро качество по отношение на цветови характеристики, резолюция и геометрична точност и не води до точно и коректно установяване на изпълнението на изискванията за допустимост на конкретните площи. Следва да се посочи, че в тази част на спора касаторът се позовава на указание на DG JRC, в изпълнение на чл.19 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК. В същите според него е посочено, че могат да бъдат използвани и други източници и на данни и изображения, но според настоящия съдебен състав не могат да бъдат формирани изводи само въз основа на тях по изложените съображения за точност и коректност на установяванията. Обжалваното решение като правилно постановено следва да бъде оставено в сила, като в негово изпълнение делото следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, което съдът не е посочил в диспозитива си. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, съгласно списък по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, като възражението за прекомерност на същото е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение