Решение № 2839 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10089/2020 г.

Решение № 2839 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10089/2020 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Уручев от гр. Пловдив, срещу Решение № 357 от 11.02.2020 г. на Административен съд – Пловдив по административно дело № 795/2019 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на С. Уручев срещу Акт, изх. № 94-00-76 от 14.02.2019 г. на директора на Областно пътно управление "Бургас", с което е задължен да демонтира рекламно съоръжение изградено в имот с идентификатор 57491.19.7. Касационният жалбоподател, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в противоречие с материалния закон, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, като се е позовал на чл. 30, ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура" (Правилника), тъй като такова правомощие на директора на Областно пътно управление – Бургас не е предвидено в посочената разпоредба. Счита, че компетентен да издава индивидуални административни актове, в съответствие с чл. 10, ал. 1, т. 23 от Правилника е Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), като не е предвидена възможност за делегиране на правомощия. Счита, че по делото не са представени доказателства процесното рекламно съоръжение да е разположено в ограничителната строителна линия на пътя, като същото се намира на разстояние по-голямо от 25 м. от края на пътното платно. В нарушение на чл. 170, ал. 1 АПК съдът е указал на жалбоподателя да представи доказателства за твърдения от жалбоподателя отрицателен факт, а именно, че рекламното съоръжение не попада в ограничителната строителна линия на пътя. В обжалвания административен акт липсва ясна и точна индивидуализация къде точно е разположено процесното рекламно съоръжение. Твърди, че неправилно административният орган приема, че процесното рекламно съоръжение е изградено незаконно, в нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "б." и "в" от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за поставянето и експлоатацията му е издадено Разрешение за поставяне № 10 от 21.03.2017 г. на главния архитект на Община Поморие със срок 10 години. Счита, че нито е изградил, нито експлоатира процесното рекламно съоръжение за да се приеме, че незаконно го е изградил. Административният акт е и немотивиран, тъй като в него не са посочени конкретни разпоредби от Наредбата за специалното ползване на пътищата (Наредбата). Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за две съдебни инстанции съгласно представен списък. Касаторът се представлява от адв. О. Игнатова – Адвокатска колегия – Габрово. Ответникът – Директорът на Областно пътно управление "Бургас" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна спрямо която решението има сила по смисъла на чл. 210, ал. 2 АПК и за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че: На 21.03.2017 г. е издадено Разрешение за поставяне № 10, за поставяне на Риe мега билборд в ПИ 57491.19.7, м. "Л.", землище на гр. Поморие. На 25.10.2018 г., С. Уручев е придобил собствеността на поземлен имот с идентификатор 57491.19.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Поморие, местност "Л.", въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба № 106, том II, рег. № 851, дело № 264/2018 г., ведно с изградения в имота "Рие мега билборд". На 09.11.2018 г. е изготвен Доклад, рег. № 66-Бс-2941 от главен специалист РПС Поморие, във връзка с изпълнение на Заповед № РД-11-741 от 27.07.2018 г. на председателя на Управителния съвет (УС) на АПИ, с който е уведомен директора на ОПУ – Бургас, че при направен обход на регионалната пътна мрежа на територията на службата е констатирано, че на главен път І-9 "Варна – Слънчев бряг – Бургас" са изградени рекламни съоръжения при км 229+810 дясно, км 230+077 ляво, км 230+696 дясно. Приложен е снимков материал. На 14.02.2019 г., с оспорения административен акт – предмет на настоящото съдебно производство, С. Уручев е уведомен, че рекламното съоръжение в имот с идентификатор 57491.19.7 е изградено в нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "б." и "в" Закона за пътищата и Наредбата за специално ползване на пътищата, в ограничителната строителна линия на път І-9 "Варна – Бургас" и че в едномесечен срок от получаване на писмото следва да демонтира рекламното съоръжение, като неизпълнението ще доведе до демонтирането му от АПИ за сметка на собственика и до съставяне на акт за установяване на административно нарушение. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд приема, че достатъчно ясно и точно са описани фактите за издаване на процесния административен акт – наличието на рекламно съоръжение, постановено без разрешение за специално ползване. За неоснователни са определени възраженията на жалбоподателя свързани с издадено от главния архитект на общината по реда на чл. 56 ЗУТ разрешение за поставяне, което не може да замести разрешението за специално ползване, издавано от АПИ или от упълномощено лице по реда на ЗП, за което жалбоподателят е бил уведомен с нарочно писмо от 25.02.2019 г. Дали участъкът от пътя е въведен в експлоатация, според решаващия съд, е ирелевантен факт за законосъобразността на разпореденото премахване, доколкото пътят се ползва и е част от републиканската пътна мрежа, съответно за него важат всички изисквания за ползване на пътищата, установени със ЗП. Съдът счита за неоснователно и недоказано възражението на жалбоподателя, че по отношение на имота му е одобрен устройствен или застроителен план, който да определя различна ограничителна строителна линия от тази по чл. 6, ал. 1 ЗП. Обстоятелството, че по кадастралната карта на град Поморие имотът попада в границите на урбанизирана територия, не води автоматично до извод, че ограничителната строителна линия на пътя е променена. Тъкмо напротив, дори преминавайки през урбанизираните територии, пътищата от републиканската пътна мрежа не променят своя характер, поради което за тях продължават да са в сила изискванията на ЗП и АПИ е администрацията, която управлява тези пътищата. Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗП републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Те се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура - чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП. Специалното ползване на пътищата, по смисъла на § 1, т. 8 ДР на ЗП се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗП. Правомощието за издаване на разрешение за специално ползване произтича от вида на пътя по арг. от чл. 26, ал. 3 ЗП. Разрешенията по ал. 1 и 2 се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища. В разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "б" ЗП е предвидено, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия изграждането на рекламни съоръжения. След като разрешението за специално ползване по отношение на републиканските пътища се издава от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията, то същите лица са компетентни да разпоредят и демонтиране на рекламно съоръжение, попадащо в обхвата на ограничителната строителна линия на път от републиканската пътна мрежа в съответствие с чл. 57, ал. 4, т. 1 ЗП. В първоинстанционното производство е представено такова упълномощаване на директора на ОПУ – Бургас от председателя на УС на АПИ въз основа на Решение на УС на АПИ, обективирано в Протокол № 19304/18 от 04.07.2018 г. По изложените съображения изводът на първоинстанционният съд, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, е правилен. Спорният по делото въпрос е попада ли процесното рекламно съоръжение в ограничителната строителна линия на път I – 9 Варна – Бургас в участъка км 230+077. С протоколно определение от 13.12.2019 г. съдът изрично е указал на ответника да представи такива доказателства. Ответникът е представил доказателства в съответствие с указанията на съда на 30.01.2020 г., като видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание от 30.01.2020 г. тези доказателства нито са докладвани, нито са приети по делото. След анализ на чл. 6, ал. 1 ЗП, съдът обосновава извод, че процесното рекламно съоръжение се намира на разстояние по-малко от 25 метра от края на пътното платно като тази констатация на административния орган не е оборена от жалбоподателя. Обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на чл. 171, ал. 2 и ал. 5 АПК, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, представляващо основание за отмяната му поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От една страна съдът не е указал изрично на жалбоподателя кои факти по делото следва да установи. От друга страна, не става ясно въз основа на кои доказателства по делото приема, че административният орган е установил, че процесното рекламно съоръжение е изградено в обхвата на ограничителната строителна линия на пътя по смисъла на § 1, т. 5 ДР на ЗП. В тежест на административния орган е да установи, че процесното рекламно съоръжение е изградено в обхвата на строителната линия на пътя, като следва да му бъдат дадени изрични указания, включително чрез допускане на съдебно – техническа експертиза. Предвид изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - Пловдив. В съответствие с чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение