Решение № 2732 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4850/2010 г.

ВАСV отделение23.02.2011 г.докладчик т Марина Михайлова

Диспозитив

Отхвърля жалбата на Вилям Костов Попов срещу решение № 13-001427 от 11.03.2010 г. на министъра на отбраната на Република България. Осъжда Вилям Костов Попов да заплати на Министерството на отбраната на Република България 150 (сто и петдесет) лева деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 2732 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4850/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Вилям Костов Попов против решение № 13-001427 от 11.03.2010 г. на министъра на отбраната на Република България, с което на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е отказан достъп до обществена информация, поискана със заявление вх. № 13-00-1427 от 15.02.2010 г. По изложени доводи за незаконосъобразност на отказа се иска отмяната му. Конкретните оплаквания са за неправилно приложение на материалния закон и липса на мотиви на решението. Ответникът - министърът на отбраната на Република България, представляван от юрк. Якимова, оспорва жалбата. Излага доводи, че поисканата информация не попада в приложното поле на ЗДОИ, а е класифицирана такава по смисъла на чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Върховният административен съд, пето отделение, установи, че жалбата е подадена от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното: Административното производство е започнало по заявление вх. № 13-00-1427 от 15.02.2010 г. в Министерство на отбраната от Вилям Костов, с което е поискал предоставяне на информация относно трансформацията на Българската армия след 1989 г. Исканата информация е групирана в осем точки (лист 6 от делото): брой закрити поделения; справка по окрупнени показатели относно въоръжение и техника, негодна или с отпаднала необходимост по видове и родове войска с информация за брой, стойностна оценка с пояснения за всяка група, напр. унищожени, реализирани, дарени, в наличност; резервни части с отпаднала необходимост - обща стойност; снети от въоръжение боеприпаси; обявени за ненужни или с отпаднала необходимост вещеви, хранителни и санитарни запаси - количество и обща стойност; обявени за ненужни или с отпаднала необходимост ГСМ запаси; съкратени щатни бройки по групи звания; закрити промишлени предприятия към МО - списък с наименование, тип продукция и щат. С обжалваното в настоящото производство решение министърът на отбраната е отказал достъп до поисканата информация, като е посочил, че поисканата информация по т. 1, 2, 3 представлява класифицирана информация - държавна тайна, съгласно чл. 25 от ЗЗКИ, приложение № 1, Раздел "Информация, свързана с отбраната на страната, т. 5; по т. 3, 4, 5 и 6 от заявлението - класифицирана информация - държавна тайна, съгласно чл. 25 от ЗЗКИ, приложение № 1, Раздел "Информация, свързана с отбраната на страната, т. 21 и по т. 8 от заявлението - класифицирана информация - служебна тайна, съгласно т. 1 от Списъка на категориите информация, класифицирана като служебна тайна в Министерството на отбрана, обявен в МЗ № ОХ-944/29.12.2009 г. По делото е приложена заповед на министъра на отбраната № ОХ - 944 от 29.12.2009 г., с която е обявен списъкът на категориите информация, класифицирана като служебна тайна в структурите на МО. При така установеното от фактическа страна Върховният административен съд, пето отделение, прави следните правни изводи: За субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, какъвто несъмнено е министърът на отбраната в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност (Арг.: чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията), е регламентирано задължение да предоставят информация, която е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична. Обществената информация, която отговаря на първия критерий се категоризира в две групи - официална и служебна. Официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия (Арг.: чл. 10 от ЗДОИ). Правните актове на държавните органи, в които по дефиниция следва да се приеме, че се съдържа официална информация са нормативни, общи и индивидуални. За първите от тях достъпът е осигурен чрез обнародването им Държавен вестник. За останалите достъпът се осъществява по реда на ЗДОИ, освен ако изрично не е предвиден друг начин. При тези качествени характеристики, описаната в заявлението на Вилям Попов информация не притежава белезите на официална обществена информация, след като се касае за информация, свързана с отбраната и сигурността на Република България. Основанията за ограничаване на правото на достъп до обществена информация се допускат, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, когато информацията е класифицирана, представляваща държавна или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. Основанията за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация са регламентирани в чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата информация е класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. В конкретния случай това е приложимата разпоредба за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. В приложение № 1 към чл. 25 на Закона за защита на класифицираната информация се съдържа списък на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна. Информацията във връзка с подробната структура на въоръжените сили, както и сведения за местата на разполагане (дислокация) и преместването им (предислокация), действителното наименование, организацията, щатната и списъчната численост на личния състав, въоръжението и системите за управление на Въоръжените сили на Република България, на отделните видове въоръжени сили, родове и специални войски, обединения, съединения, режимни поделения и обекти, невключени в официалния обмен на данни, произтичащ от международни задължения на страната са включени в т. 5 от Приложение 1, към чл. 25 от ЗЗКИ. Данни за стратегическите запаси от материални средства, създадени за военно време са държавна тайна по смисъла на чл. 25 от ЗЗКИ, т. к. са включени в Приложение 1 под т. 21, а информацията относно норми и лимити за отбранителни разходи за личния състав, бойната подготовка и експлоатацията на въоръжението и техниката е служебна тайна, посочена в т. 1 от списъка на категориите информация, служебна тайна в структурите на МО по чл. 77, ал. 2 от ЗОВСРБ, одобрен със заповед МЗ № ОХ-944/29.12.2009 г. на министъра на отбраната. При наличието на несъмнени доказателства, установяващи твърдението на органа, че се касае за класифицирана информация и с оглед идентифицирането на информацията като такава, съгласно Списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна - Приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ, следва да се приеме, че исканата в заявление вх. № 13-00-1427 от 15.02.2010 г. по ЗДОИ обществена информация съставлява държавна тайна, което обосновава законосъобразност на отказа за предоставянето й. Решението е постановено от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на административно-производствените правила и е съобразено с целта на ЗДОИ. В разпоредбата на чл. 5 от ЗДОИ изчерпателно са изброени интересите, които се защитават чрез ограниченията, а именно: националната сигурност, обществения ред, правата и доброто име на другите лица, народното здраве и моралът. В настоящата хипотеза ограничението на достъпа до поисканата информация е съобразено с целта на ЗДОИ да защитава интересите, свързани със сигурността на страната. По изложените съображения обжалваното решение е законосъобразно, а жалбата срещу него - неоснователна. При този изход на делото искането на ответника за присъждане на разноски е основателно и Вилям Костов Попов от гр. София следва да бъде осъден да заплати на Министерството на отбраната на Република България 150 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, пр. последно Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1