Решение № 15199 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1982/2020 г.

Решение № 15199 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1982/2020 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на завеждащия консулската служба на посолството на Република България в Делхи, Република Индия, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Р. Димитрова против решение № 7313 от 26.11.2019 г. на Административен съд София - град, Първо отделение, 9-ти състав, постановено по административно дело № 7158/2019 година. С касационната жалба и с писмена молба от 24.11.2020 г., подадена от юрисконсулт Е. Василева се оспорват изводите на първоинстанционния съд. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че отказът за издаване на виза е изготвен в законоустановената форма, при спазване на процедурата на чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим /НУРИВОВР/. Изразява становище, че процесният отказ е мотивиран с обстоятелството, че заявената цел на пътуването не е доказана убедително, както и че са налице съмнения за миграционен риск. По отношение на канещото лице сочи, че от момента, в който му е била издадена карта за продължително пребиваване, същото е пребивавало на територията на Република България едва няколко дни, което поставя под съмнение целта на изготвената покана-декларация. Счита, че при издаване на атакувания отказ са спазени изискванията на законовата процедура. Претендира отмяна на обжалваното решение и вместо него ВАС да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Х. М. срещу издадения отказ за виза тип "С". Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът – Х. М. с националност [държава] не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е приел правилно процесния административен акт за немотивиран в нарушение на разпоредбата на чл. 59 от АПК. Според участващия по делото прокурор, липсата на мотиви е препятствало правото на защита на адресата на акта и е пречка да бъде осъществен съдебен контрол за наличие на предвидените материалния закон условия за отказ. Счита, че изложеното в касационната жалба е следвало да бъде част от мотивите на процесния отказ. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 7313 от 26.11.2019 г. съдът е отменил по жалба на Х. М., гражданин на [държава], отказ на завеждащия консулската служба на посолството на Република България в Делхи, Република Индия, за издаване на виза за краткосрочно пребиваване – тип "С". За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е установил, че на 09.05.2019 г. апликантът е поискал от посолството на Република България в Делхи да получи виза за краткосрочно пребиваване по чл. 9а, ал. 2, т. 3 от ЗЧРБ, като към заявлението си приложил: заверено копие на паспорта си, заверено копие на Удостоверение за раждане, покана - декларация за частно посещение на чужденец в Република България от лицето Д. Х., в която последният е посочил, че може да осигури жилище и средства за срок от 14 дни за времето от 15.05.2019 година до 29.05.2019 година, Банкова референция на лицето Д. Х., Договор за наем на недвижим имот на лицето, което е отправило поканата, сключен с български гражданин и удостоверяващ, че договорът е сключен за срок от 5 години. С процесния акт апликантът е получил отказ за издаване на виза, като в основанието за отказа е посочен чл. 10, ал. 1, т. 17 вр. т. 24 от ЗЧРБ и текст: " Заявената цел на пътуване е неубедително доказана. Съмнения за миграционен риск. " В хода на съдебното производство адм. орган представя е представил Заповед № 95-00-254/03.10.2011 г. на министъра на външните работи, както и Заповед № 7/18.02.2019 година на посланика на Посолството на РБ в Делхи, Индия, с която е наредено Е. Миланов да изпълнява в пълен обем функциите на Завеждащ Консулска служба, в това число да подписва формуляра към Приложение № 7 към чл. 34, ал. 1 от НУРИВОВР за уведомяване и обосновка на отказа за издаване на виза, анулиране или отмяна на виза на граждани на трети страни и формуляра към Приложение 8 към чл. 34, ал. 2 от Наредбата за уведомяване и обосновка на отказа за издаване на виза, анулиране или отмяна на виза/ на член на семейството на гражданин на ЕС, който не е гражданин на ЕС. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е преценил, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, като в обжалваното решение е посочено, че отказът е издаден на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 ЗЧРБ, но липсват конкретни мотиви за неговото издаване, с което е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК. Първоинстанционният съд е извел заключение, че е отказът не съответства на целта на закона - да се отказва издаването на виза само и единствено при наличието на визираните в правната норма на чл. 34 НУРИВОВР, респективно на това на чл. 10 ЗЧРБ предпоставки, а не при хипотетични и несъществуващи основания. Съдът е преценил, че жалбата е основателна, отменил е процесния отказ за издаване на виза "С" и на основание чл. 173, ал. 2 АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на дадените му задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания. Това е така, защото са верни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че административният орган не е изложил фактически основания за приетото от него правно основание – чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 ЗЧРБ. Безспорно мотивите на административния акт имат за цел да обективират волята на неговия издател, както и обстоятелствата обосноваващи постановяване на акт с определено съдържание. Съгласно цитираните разпоредби, административният орган може да откаже издаването на краткосрочна виза, когато гражданинът на третата страна не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи за издаване на виза, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените от чужденеца изявления или намерението му да напусне страната в рамките на разрешения срок за пребиваване. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че в случая липсват конкретни фактически основания за издаване на акта, които да са относими към конкретния казус, в контекста на приложените към заявлението доказателства, с което е нарушена императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Не е налице извършване на фактически и правен анализ на представените от заявителя документи, липсва каквото и да е обсъждане на събрани данни след проведена проверка по заявените от апликанта обстоятелства и относно тяхната достоверност. Настоящият съдебен състав констатира, че в касационната жалба, по която е образувано това дело, се съдържат подробни и многословни аргументи и съображения на подателя на касационната жалба за постановения отказ, но същите е следвало да се изложат в атакувания адм. акт, а не едва при неговото обжалване. Съдебната практика по този вид спорове е непротиворечива и категорично изисква посочване в административния акт на конкретни фактически основания и данни за обсъждането на относимите към апликанта правнорелевантни факти и обстоятелства, поради които е постановен съответния отказ. В този смисъл са решения по адм. д. № 12160/2018 г., по адм. д. № 14248/2018 г., по адм. д. № 120/2020 г., по адм. д. № 122/2020 г., по адм. д. № 5770/2020 г. и др., всички постановени от Върховния административен съд. Касационният съдебен състав не възприема тезата на касатора, че нормативно утвърдения образец в Приложение № 7 от Наредбата изисквал единствено вписване на "кратко описание на мотивите", а съдът нямал правомощия да дава оценка на това понятие. Според касационния съдебен състав няма пречка фактическите и правни основания да бъдат изложени в друг съпътстващ акт или документ, но в случая това не е направено. Следва да се има предвид, че законовите норми в обжалвания отказ са общо и бланкетно формулирани, а при постановяване на административния акт неговият издател е задължен да изпълни с конкретно съдържание визирания нормативен текст, като следва да формулира ясно и недвусмислено относимите факти, които касаят само заявителя и неговото поведение, а не по принцип. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, в която изрично е регламентирано нормативното изискване за мотивиране на отказа. Освен това в случая е безспорно установено, че в настоящата хипотеза не става въпрос за съображения, които засягат националната сигурност, тъй като от една страна Държавна агенция "Национална сигурност" е дадено становище от 24.10.2019 г., че съгласувателната процедура е осъществена от Специализирана дирекция "М"- ДАНС, която не разполага с данни апликантът да представлява заплаха за националната сигурност, а от друга страна - заявлението на апликанта не е за издаване на дългосрочна, а за краткосрочна виза. От съществено значение е обстоятелството, че в процесния адм. акт няма яснота в какво точно се изразява недоказаността на целта и от какво се съди за това, предвид представените още със заявлението на чужденеца редица документи, които не са разгледани и обсъдени, поради което не е ясно въз основа на какво е взето решението за отказ. Липсата на конкретно изложени факти и обстоятелства, представляващи фактическото основание за постановяване на атакувания отказ винаги съставлява съществено нарушение, тъй като лишава жалбоподателя от възможността да организира своевременно и ефективно процесуалната си защита, както и възпрепятства съдът да извърши качествен и обоснован контрол по законосъобразност върху оспорения адм. акт при преценката на правнорелевантните обстоятелства към конкретния казус. По изложените съображения касационният състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед на изхода на спора, релевираното от касатора искане за присъждане на разноски се оставя без уважение. Ответникът по касационната жалба не претендира разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,