Решение № 1419 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4896/2007 г.

Решение № 1419 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4896/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на адв. А. П. - пълномощник на К. Г. К. срещу решение № 800/03.05.2007 г. по гр. д. № 1813/2006 г. на Пловдивския окръжен съд потвърждаващо решение № 77/02.06.2006 г. по гр. д. № 641/2005 г. на А. районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него срещу В. В. П. и Т. А. П. установителен иск за собственост на основание наследство от баща му Г. К., делба и давностно владение на лятна кухня с ИК 00702.513.029.001 с площ от 24 кв. м., построена в поземлен имот № 0* по кадастралната карта на гр. А., находящ се на "Л. Д" № 3,както и в частта му, с която е отменено решението на първоинстанционния съд, за разпределяне реалното ползване, по вариант втори от заключението на в. л. Рускова, на съсобствените избени помещения, в масивната двуетажна жилищна сграда, построена в парцел ****, в кв. 177 по плана на гр. А. и искът е отхвърлен. В касационната жалба са повторени частично доводите развити във въззивната жалба, на които въззивният съд е отговорил мотивирано, под формата на касационни доводи - за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила - касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК. Моли решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане, с указания за правилно прилагане на материалния закон. Ответниците в производството - В. В. П. и Т. А. П. не взимат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като обсъди доводите в жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението си въззивният съд е установил, че страните са съсобственици на по 1/2 ид. ч. от дворното място, избения етаж, тавана и общите части на сграда, както и индивидуални собственици на етаж от двуетажната жилищна сграда, съответно ищецът на втори, а ответниците на първи. Ищецът се легитимира като собственик с протокол за съдебна делба по гр. д. № 336/1989 г. на А. районен съд, а ответниците с нот. акт № 87/1997 г. за покупко-продажба на недвижим имот. Праводателите на ответниците и ищецът са разпределили с нотариално заварен договор от 11.03.1997 г. ползването на избените помещения и лятната кухня в процесния имот, както следва - ищецът - западни избени помещения с вход от към неговата част на входа за втория етаж и западната лятна кухня, а праводателите на ответниците - половина от избения етаж и източната лятна кухня. Тъй като ищецът, чиято е доказателствената тежест не е ангажирал доказателства, освен гласни, относно построяването на лятната кухня от праводателите му преди 30 години, както и за явното и необезпокоявано владение от негова страна, а с делбения протокол от 1989 г. той не я е получил в дял съдът е отхвърлил установителния иск за собственост. Отхвърлил е и иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за избените помещения, тъй като липсват твърдения, а и не се установява наличието на нови факти и обстоятелства налагащи преразпределението на ползването им, тъй като със закупуването през 1997 г. приобретателите -ответници са встъпили в правата на продавача и разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ЗС е неприложима. Решението е валидно, процесуално допустимо и правилно. Обосновано на данните по делото и закона, след като обсъдил детайлно всички събрани доказателства и доводите на страните, въззивният съд приел, че ищецът не е доказал пълно и главно придобиване на собствеността върху лятната кухня, построена в дворното място по наследство от баща си Г, делба и давностно владение. Липсват доказателства за отстъпено право на строеж от съсобствениците, както и строителството на лятната кухня да е реализирано от наследодателя на ищеца. Налице е и признание за съсобственост върху лятната кухня видно от приобщеното като доказателство прекратено гр. д. № 267/2004 г. на А. районен съд. Установено е от гласните доказателства, че кухнята е ползвана от неговите майка и дядо, а епизодично и от неговия брат при завръщането му от чужбина, поради което не би могло да се направи извод за самостоятелно необезпокоявано владение в продължение на 10 години от ищеца. При изяснена фактическа обстановка и правилна преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът е достигнал до правнообосновани изводи, досежно неоснователността на иска за разпределяне реалното ползване на съсобствените избени помещения в масивната двуетажна жилищна сграда. По силата на чл. 32 ЗС, когато общият имот принадлежи на двама собственици с равни права, начинът на използването му се определя по тяхно общо съгласие. Ако такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът за ползването на общата вещ се решава от съда по искане на единия съсобственик. В този случай решението на съда за разпределяне на ползването замества решението на съсобствениците за управлението на съсобствения имот. Съдът съобразно чл. 32 ЗС се намесва тогава, когато не може да се вземе решение по управлението на общата вещ, респ. нейното ползване, или когато взетото решение води до увреждането на вещта, включително накърняване субективните права на съсобствениците. Докато не са налице такива промени той не може да измени установеното с договор между страните. Съдът правилно е приел, че са налице горните предпоставки, а именно договор между ищеца и праводателите на ответниците от 11.03.1997 г., с нотариална заверка на подписите за ползването на общата вещ, декларация - съгласие от ищеца за прехвърляне правата на реално ползване по договора на купувачите и закупуване от ответниците на 1/2 ид. ч. от дворното място, избения етаж, тавана и общите части на сграда, както и първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, ведно с право на реално ползване на двете източни избени помещения и източната лятна кухня, построена в имота, както и право на строеж на гараж, чието изграждане да представлява преустройство на съществуващата източна лятна кухня и нейното пристрояване, което право не е реализирано, т. е. налице е договор с точни клаузи материализирани в него. Щом като по делото липсват данни за настъпили изменения на обстоятелствата, при които е бил сключен договора за разпределяне ползването на съсобствения недвижим имот, новото разпределение е било недопустимо, тъй като промяната в съсобственика не са нови обстоятелства, поставящи в несъответствие ползването с правата на съсобствениците. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение