Решение № 8951 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9088/2010 г.

Решение № 8951 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9088/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Самир Шабан Мехмед от гр. София против решение № 1616/25.05.2010 г., постановено от Административен съд-София град по адм. дело № 315/2010 г. По изложени доводи за противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението се иска отмяната му. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" представя писмено становище в което оспорва като неоснователна касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок от страна с интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност с оглед заявените касационни основания, установи следното: С обжалваното решение Административен съд-София град отхвърля жалбата на Самир Шабан Мехмед против заповед № 815/15.12.2009 г. на изпълнителния директор на ИА "АА", с която на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), Постановление № 294 от 08.12.2009 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (обн. ДВ, бр. 99 от 2009 г.) и ново длъжностно разписание в сила от 19.12.2009 г. е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя. За да постанови този резултат, съдът приема, че е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, тъй като по новото длъжностно разписание е намалена щатната численост на длъжността "младши инспектор" в Областен отдел "Контролна дейност-ДАИ"-гр. Хасково от 11 бройки на 10 бройки. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. По несъмнен начин по делото е установено, че с влизане в сила на новото щатно разписание Регионална дирекция "АА" гр. Хасково, е трансформирана в Областен отдел "Контролна дейност-ДАИ" гр. Хасково с редуцирана численост на персонала, като конкретно бройките за длъжността младши инспектор, една от тях изпълнявана от касатора е намалена от 11 на 10. Действително длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция и системата от функции е запазена, но са намалени бройките, определени за изпълнението й. При това положение съответен на материалния закон и доказателствата по делото е изводът на Административен съд София-град, че прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателя е извършено при наличието на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. Правилен е и изводът на съда за неприложимост на разпоредбите на Кодекса на труда във връзка с правото на подбор на работодателя в хипотезата на прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността, тъй като в Закона за държавния служител липсва изрична уредба в този смисъл. Правилно Административен съд София-град приема за неоснователно и направеното възражение за нищожност на оспорената заповед. Безспорно е, че Постановление № 294 от 8.12.2009 г. на Министерския съвет, въз основа на което е утвърдено новото длъжностно щатно разписание, влиза в сила от 19.12.2009 г., считано от когато е прекратено и служебното правоотношение с касатора. При положение, че моментът на влизане в сила на новото длъжностно разписание на агенцията съвпада с момента на освобождаване на държавния служител от държавна служба, законосъобразно е прието, че заповедта е издадена при наличието на посоченото в нея основание, в какъвто смисъл са и съображенията на съда по същество. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд София-град решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,