Решение № 2082 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9126/2022 г.

Производството е по реда на чл. 175 АПК. Образувано е по искане от 24.01.2024 г. на В. Миладинов за поправка на очевидна фактическа грешка в решение 552 от 18.01.2024 г., постановено по адм. дело 9126/2022 г. на Върховния административен съд. По делото е постъпило и становище от Министерство на правосъдието за неоснователност на подаденото искане. Върховният административен съд, Трето отделение, приема направеното искане за допустимо като подадено от надлежна страна, а разгледано по същество за неоснователно. С решение 552 от 18.01.2024 г., постановено по адм. дело 9126/2022 г. на Върховния административен съд е отменено решение 4281 от 24.06.2022 г. постановено по адм. д. 770/2022 г. по описа на Административен съд София-град по жалба на Министерство на правосъдието. ВАС е решил делото по същество като е отхвърлил предявените искове от В. Миладинов с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди против Министерство на правосъдието, за заплащане на сума в размер на 8 325,38 лева, представляваща обезщетение на ищеца за причинените му имуществени вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед ЧР-03-82/31.07.2019г. на министъра на правосъдието, за периода от 31.07.2019 г. до 21.10.2019 г., ведно със сумата в размер на 1 779,15 лева, представляваща лихва върху главницата за периода от 01.09.2019 г. до 03.11.2021 г. и лихвата върху общата сума, считано от 03.11.2021 г. до окончателното й изплащане. Съгласно чл. 175, ал. 1 АПК съдът по свой почин или по искане на страна може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в наименования, погрешно изписване на цифри и дати или други подобни очевидни неточности. Поправката е допустима тогава, когато е налице несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт. Искателят сочи като допусната очевидна фактическа грешка в решението обвързването на диспозитива със заповедта за уволнение на лицето ЧР-03-113/18.10.2019г /което е друг юридически факт/, вместо заповедта за отстраняване - ЧР-03-82/31.07.2019г. на министъра на правосъдието. Твърдение, което е очевидно невярно. В случая не се касае за допусната в мотивите или диспозитива на съдебния акт грешка или неточност, която да подлежи на поправяне по реда на чл. 175, ал. 1 АПК. Съдържанието на решението, чиято поправка се иска, отговаря изцяло на формираната воля от съда относно допустимостта на исковете за разглеждането им по реда на ЗОДОВ, но при разглеждането по същество констатирането на тяхната неоснователност, доколкото не е доказано сигурното настъпване на пропуснатите ползи за лицето, чиито размер се претендира като размер на обезщетение по реда на ЗОДОВ. В този смисъл, самото искане за поправка на очевидна фактическа грешка представлява недопустимо искане за пререшаване на делото, без да са налице формални грешки в изразената от съда воля в мотивите или диспозитива на съдебния акт. Предвид изложеното подаденото искане на основание чл. 175 АПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По тези съображения Върховният административен съд, Трето отделение,