Решение № 5387 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2098/2013 г.

Решение № 5387 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2098/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Централната експертно-лекарска комисия (ЦЕЛК) към Медицинския институт при Министерството на вътрешните работи, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Силвия Стойчева, срещу решение № 6413 от 28.11.2012 г. по адм. дело № 7610/2012 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Петър Милчев Петков от гр. София, служител в СОБТ-МВР, на 16.04.2012 г. е започнал работа от 08.00 часа и около 16.00 часа при излизане от банята към стая 409 на общежитието на СОБТ се подхлъзнал, при което ударил дясното си ходило, в областта на пръстите, в намиращо се в близост легло. От този удар му било причинено счупване на проксималната (основна) фаланга на петия пръст (популярно наричан "кутре"). С болничен лист № 1187060 (№ 384 по регистъра на МИ) от 17.04.2012 г. Регионална експертно-лекарска комисия (РЕЛК) е поставила диагноза "Счупване на друг пръст на стъпалото" (код S92.5 по МКБ) и е разрешила на служителя 30 дни отпуск поради временна неработоспособност, който след това е продължила с още 5 дни с болничен лист № 1187334 от 15.05.2012 г. (№ 469 по регистъра на МИ). А с разпореждане № 14444 от 14.05.2012 г. длъжностното лице по чл. 60 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Столично управление "Социално осигуряване" е приело, че тази злополука е трудова (чл. 55, ал. 1 КСО).

1. Според чл. 255, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на държавните служители в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно обезщетение в размер на 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда. Видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна лекарска комисия, а обстоятелствата, при които тя е причинена, се удостоверяват от прекия ръководител (чл. 255, ал. 3 ЗМВР).

1. Спорът между страните по делото е за вида на телесната повреда "фрактура на проксималната фаланга на петия пръст" и по-точно дали това увреждане е причинило трайно затрудняване на движението на десния крак на пострадалия.

В ЗМВР няма определение кога едно телесно увреждане е средна телесна повреда. Няма и дефиниция на това понятие. В българското позитивно право единствено Наказателният кодекс съдържа определения на видове телесни повреди, в т. ч. на тежка и на средна телесни повреди - чл. 128, чл. 129 и чл. 130.

II. Несъмнено процесното травматично увреждане на Петър Милчев Петков не е тежка телесна повреда по смисъла на чл. 255, ал. 1, предложение първо ЗМВР.

1. С медицинско удостоверение № 124/15 от 13.07.2012 г. ЦЕЛК е приела, че "травмата е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота - чл. 130 НК." Т. е. ЦЕЛК е приела, че увреждането на Петър Милчев Петков е лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс, според която разпоредба лека телесна повреда е всяко разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 (тежка телесна повреда) и чл. 129 (средна телесна повреда). Този извод ЦЕЛК е основала на обстоятелствата:

а) "според отразеното в обменна карта (талон) на ВМА от 16.04.2012 г. - направена превръзка на пръст за 20 дни; криотерапия" (премахване на лезии, каквато е и фрактурата на кост, с помощта на ниски температури; замразяване);

б) "според отразеното при контролен преглед на 17.04.2012 г. - необходима е мека имобилизация на IV - V пръст (фиксиране на счупения пръст към съседния, обикновено чрез бинтова превръзка) за 30 дни".

1. С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отменил по жалба на Петър Милчев Петков от гр. София това медицинско удостоверение № 124/15 от 13.07.2012 г. на ЦЕЛК и на основание чл. 173, ал. 2 АПК е изпратил делото като преписка на ЦЕЛК "за определяне на вида на настъпилата телесна повреда на Петър Милчев Петков при спазване на указанията, дадени в мотивите към решението." За да постанови този резултат съдът е приел, че "предвид заключението на експертизата, както и с оглед наличната по делото медицинска документация (...) функцията на увредения долен крайник на жалбоподателя действително е била нарушена за период повече от тридесет дни и това е довело до затрудняване на движението му."

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че този извод на Административен съд - София град не може да бъде безусловно споделен.

1. В писменото заключение на вещото лице д-р Димитър Людмилов Каменов се съдържа съществена неточност, която първоинстанционният съд е пропуснал да отстрани при изслушването на вещото лице в съдебното заседание на 1.11.2012 г., най-вероятно защото е акцентирал върху приетото от вещото лице, че "метатарзофалангеалната става на пети пръст на крака (...) всъщност е засегната от счупването" (абзац втори на т. III "Разсъждения"), доразвито в устните обяснения така: "когато дадена кост е увредена, съседните стави страдат и затова следва да бъдат имобилизирани (...) (защото) всяко мърдане има отношение към ставата, независимо от това дали фрактурната линия преминава оттам или не."

Същественото в дефиницията по чл. 129, ал. 2 НК обаче е трайното затрудняване движението на крайника. Правилно Административен съд - София град се е насочил към съдебната практика по въпросите какво представлява затрудняване движението на крайника и кога то е трайно, но не е преценил критично писменото заключение на вещото лице през призмата на тази съдебна практика. А според нея "затрудняването на движението на крайника представлява ограничаване възможността на съответния крайник да извършва движение в пълен обем" и това затрудняване е трайно, а не кратковременно, ако е продължило повече от 30 дни. Вещото лице д-р Димитър Людмилов Каменов е обяснило по един достъпен начин причиненото на пострадалия служител Петър Милчев Петков затрудняване движението на десния крак при ходене. Но не е дало обяснение въз основа на какви обективни факти дава заключение, че "функциите на десния долен крайник на жалбоподателя са били затруднени за срок от 35 - 40 дни". В личната здравна книжка на Петър Милчев Петков (на страницата, заверено от адв. Смилена Стоилова ксероксно фотокопие на която се намира на л. 60 от делото на АССГ) ортопед - травматолог е препоръчал: "Да се свали имобилизацията и да проведе ЛФК. Вр. нетрудоспособен за 5 дни." Същественият въпрос, на който не е даден отговор, е: и през тези пет дни ли е било затруднено движението на десния крак на Петър Милчев Петков. При позитивен отговор на този въпрос несъмнено ще е налице трайно - продължило повече от 30 дни - затрудняване движението на този крайник. При отрицателен отговор няма да е налице трайно затрудняване по смисъла на анализираната от АССГ съдебна практика по наказателни дела.

1. Както се посочи и по-горе, в Закона за Министерството на вътрешните работи няма дефиниция на средна телесна повреда, нито е дадено определение кога едно травматично увреждане е средна телесна повреда. Според чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. С допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт, само ако се налага отклонение от общоприетия техен смисъл и когато при прилагане на нормативния акт могат да възникнат съмнения относно смисъла на употребената дума или израз - чл. 37, ал. 2 и 3 от Указ № 883. Щом като в допълнителните разпоредби на ЗМВР няма определение на средна телесна повреда, изводът е, че в чл. 255, ал. 1 ЗМВР това понятие е употребено в неговия общоприет смисъл. Вероятно е да бъде породено смущение от обстоятелството, че движението на човешкия крак е в значително по-висока степен затруднено при счупване на бедрената кост, отколкото при счупване на проксимална фаланга на малкия пръст. Недостатък в случая обаче е липсата на нормативен критерий, въз основа на който да се определя диференциран размер на еднократното обезщетение при средна телесна повреда и поради това съществува известна неяснота по въпроса какви вреди поправя обезщетението по чл. 255, ал. 1 ЗМВР - разликата (или част от нея) в размера на полученото обезщетение за временна неработоспособност и размера на трудовото възнаграждение, което служителят би получил, ако не бе претърпял телесно увреждане или нещо друго. Това обаче е въпрос, който може да бъде разрешен единствено от законодателя при едно бъдещо изменение на чл. 255, ал. 1 ЗМВР.

1. В сегашната редакция на тази правно норма същественото обстоятелство е, че юридическият факт, от който възниква правото на обезщетение, е вида на телесната повреда, претърпяна при или по повод изпълнението на служебните задължения. Установяването (констатирането) на този факт с правно значение е предоставено на ЦЕЛК (чл. 255, ал. 3 ЗМВР), която в този случай действа като експертиза за вида на телесната повреда и поради това като орган с административни правомощия - чл. 137, ал. 2 ЗМВР. Следователно ЦЕЛК определя вида на телесната повреда като орган, овластен от закона с правомощие за това и въпреки че издавания от нея акт, с който определя вида на телесната повреда, да е наименован "удостоверение" (наименование, възприето в правната теория, в административната и в съдебната практики, като наименование, отличаващо свидетелстващите документи от диспозитивните, наричани актове), при изпълнение на правомощието си по чл. 255, ал. 3 ЗМВР ЦЕЛК издава констативен по своята същност индивидуален административен акт, с който констатира един факт с правно значение - вида на телесната повреда.

1. Според чл. 4, ал. 2 от Правилника за устройството, дейността и структурата на Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи, приет с ПМС № 210 от 19.07.2011 г. (обн., ДВ, бр. 57 от 26.07.2011 г.), организацията на дейността и вътрешният ред на структурите по ал. 1 (между които и ЦЕЛК - чл. 4, ал. 1, т. 4 от този правилник) се определят с правилници, издадени от директора на медицинския институт. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не намери такъв правилник и поради това не може да отговори на въпросите в какъв състав следва да функционира ЦЕЛК. Независимо от това на сега поставения с касационната жалба въпрос - нищожно ли е процесното медицинско удостоверение № 124/15 от 13.07.2012 г., защото в състава на ЦЕЛК не е участвал ортопед - травматолог - следва да бъде даден отрицателен отговор. В състава на ЦЕЛК, издал процесното удостоверение, е участвал д-р Б. Божков, за който е посочено, че е хирург. Хирургията, като дял от медицината, включва хирургично (в смисъл на оперативно) лечение на редица заболявания, а в условия на спешност - и хирургичното (т. е. оперативното) лечение на заболявания на крайниците. Поради това научната основа на практическата дейност по хирургия включва и знания за болестите на крайниците - т. 13.1. от медицински стандарт "Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия", приет с Наредба № 20 от 23.06.2010 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия. Вярно е, че според т. II-1 от медицинския стандарт по ортопедия и травматология (приет с Наредба № 21 от 28.06.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Ортопедия и травматология") медицинската специалност "Ортопедия и травматология" е основната медицинска специалност, в рамките на която се осъществява профилактика, диагностика, лечение и оценка на трудоспособността при заболявания и травми на опорно-двигателния апарат, но няма нормативна пречка при съществени обективни причини в състава на ЦЕЛК, определящ вида на телесна повреда, представляваща травма на съществена или не дотам съществена част на опорно-двигателния апарат, вместо ортопед - травматолог по изключение да участва хирург.

1. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Административен съд - София град е необосновано и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - София град.

При новото разглеждане на делото е необходимо съдът, с помощта на вещото лице, отново да разгледа медицинските документи, отразяващи травмата, претърпяна от Петър Милчев Петков на 16.04.2012 г. и да определи вида на телесната повреда, причинена от тази травма, като отговори на въпроса колко дена е бил обездвижен десния крак на пострадалия и свалянето на имобилизацията означава ли, че движението на този крайник е възстановено, макар и не в пълен обем.

При новото разглеждане на делото съдът следва да изясни въпроса дали директорът на Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи е изпълнил задължението си по чл. 4, ал. 2 от цитирания по-горе правилник за устройството, дейността и структурата на този институт, т. е. дали е издал правилник за организацията на дейността и вътрешния ред на ЦЕЛК. Липсата на такъв правилник налага законосъобразността на дейността на ЦЕЛК да се преценява по общите правила за работата на органите на медицинската експертиза, а това вероятно ще породи негативна оценка за отделни специфични за ЦЕЛК процедурни дейности, извършвани в отклонение от общите правила за медицинската експертиза. Така например, актуален и дискусионен е въпросът дали ЦЕЛК може да бъде приравнена на НЕЛК (Национална експертна лекарска комисия). ЦЕЛК несъмнено е орган със специална материална компетентност (чл. 134, ал. 2, чл. 137, ал. 2, чл. 245, ал. 3 и чл. 255, ал. 3 ЗМВР), която е нормативно определена и със специална компетентност по място - нейните актове в изброените случаи по ЗМВР пораждат правни отношения само в системата на МВР. С чл. 16, ал. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи се предвижда към ЦЕЛК да бъдат създадени общи ТЕЛК. Възниква въпрос - създадени ли са тези общи ТЕЛК и колко са на брой; и още - са ли те елементи (звена) от структурата на ЦЕЛК или са звена от националната медицинска експертиза. Или с други думи - въпросите за правната същност и за организацията на дейността, възложена на ЦЕЛК от ЗМВР, са от съществено значение за преценката дали определен акт или действие на ЦЕЛК е валиден и редовен юридически акт, респ. дали извършеното от нея действие е законосъобразно и основано на нормативен или на административен акт. Поради това тези въпроси би следвало вече да са получили необходимия нормативен регламент.

При новото разглеждане на делото, ако на вещото лице бъде възложена допълнителна задача, съдът следва да спази правилото на чл. 199 ГПК, като по този начин осигури на страните достатъчно време да се запознаят с допълнителното заключение (разбира се, ако се стигне до такова).

С решението си първоинстнационният съд следва да възложи и разноските, направени от страните пред Върховния административен съд - чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,