Решение № 6013 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4252/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), чрез юрк. Георгиева, срещу Решение 3162/31.01.2025 г., постановено по адм. д. 12192/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което, по жалбата на А. О. И., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, е отменено издаденото от касатора Решение 11681/08.11.2024 г., с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, роден на [дата] в Сирия, [населено място], обл. Дамаск. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на инстанцията по същество да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност данните от проведените две интервюта с търсещия закрила и общодостъпни източници на информация за актуалната ситуация в Сирия. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Ответникът по касационната жалба, А. О. И., чрез адв. Кузманов, оспорва основателността й в подробно аргументиран писмен отговор и иска оставяне в сила на решението. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения: С оспореното пред първостепенния съд Решение 11681/08.11.2024 г. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, роден на [дата]. в Сирия, [населено място], обл. Дамаск. Според фактическите установявания на АССГ началото на закрилното производство е поставено с молба от 27.03.2024 г., въз основа на която чужденецът е регистриран в ДАБ с имената А. О. И., етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], начално образование, професия бояджия. В интервю от 03.04.2024 г. гражданинът на Сирия споделил, че е напуснал страната не по установения ред в началото на постите за Р. през март, преминавайки заедно с още 5-6 души границата с Турция през оградата. В България влязъл на 26.03.2024 г. с група от 20 сирийски граждани с помощта на трафиканти. Не е служил в армията, не е получавал повиквателна, но в страната му военната служба е задължителна, а той не желае да бъде войник. А. О. И. заявил, че не е задържан в страната си на произход, не му е оказвано насилие, напуснал е Сирия, защото иска да намери бъдеще за себе си и за неговото семейство, иска да учи и да работи. В страната си би се завърнал, ако няма война и положението е както отпреди 2011 г., не е имал проблеми заради изповядваната от него религия, не е членувал в политическа партия или организация. В интервю с дата 31.10.2024 г. А. О. И. разказал как още през 2020 г. въоръжени групировки са го търсили над 50 пъти с искане да се присъедини към тях, но той успял да се укрие до напускането на Сирия. Не престанал да ходи на работа и е издирен от хора, които искали да го принудят да се включи в групировката, но не го взели със себе си. При така заявената бежанска история и при отсъствието на данни спрямо касатора да е осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, административният орган обосновал липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и е заключил, че мотивите за напускане страната му по произход не са релевантни за придобиване на бежански статут. След анализ на материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, касаторът приема, че заявителят е бил принуден да напусне страната си на произход, но не поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. За да отмени административния акт, първостепенният съд е обосновал извод, че двете интервюта не следва да се считат за обективни, тъй като органът не е изследвал причините търсещият закрила да напусне Сирия и най-вече нежеланието му да бъде мобилизиран. Зададените въпроси са твърде общи и не допринасят за изясняване на обстоятелствата дали чужденецът е дезертьор от военна служба или има опасения от това и причините да не желае да бъде мобилизиран. Указано е на органа при новото разглеждане на молбата за международна закрила да се проведе ново интервю, съобразено с разясненията, дадени т. 167 в глава В от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, да се съобрази актуалната ситуация в Сирия след падането на режима на Башар Асад. Решението е неправилно. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Решението е постановено при пропуск на инстанцията по същество да извърши преценка на достоверността на бежанската история на търсещия закрила при данните за непоследователност и дори противоположност на неговите заявления в рамките на двете интервюта - от 03.04.2024 г. и от 31.10.2024 г. Възможните смущения от това, че кандидатът в кратък период след влизането си в България се явява пред нейните власти, за да обоснове искането си за статут по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, могат да обяснят по-големия обем сведения, дадени при второто интервю, но крайно лаконичните му отговори и най-вече противоречията в позицията му не са отстранени и в откритото заседание по делото от 14.01.2025 г., когато той е дал обяснения пред съда. Основателен е касационният довод, че Решение 11681/08.11.2024 г. съдържа подробно изследване на причините за напускане на Сирия от чужденеца, както и нежеланието му да бъде мобилизиран. В рамките на второто интервю той сочи чести (повече от 50 пъти) искания на въоръжени групировки да се присъедини към тях, но не назовава име на дори една от тях, защото не ги знае. За да не бъде принуден да стори това, А. О. И. заявява, че се укривал, но същевременно не престанал на ходи на работа. Въпреки опасенията си да не бъде отвлечен, той все пак е спестявал три години, за да избяга. Съдържанието на протокола от проведеното интервю от 31.10.2024 г. сочи, че на зададените конкретни въпроси ответникът по касация отговаря или с не зная , или твърде общо няма сигурност , нашата страна е в риск , зная, че все още сирийската армия призовава мъже за войници , или, назовават се неконкретизирани по време и обстоятелства събития и се заявяват лични оценки за ситуацията в Сирия. Изложеното обуславя извод за липса на твърдения и на данни, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения за събития, които да се ценят като преследване, дефинирано в чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Причините, поради които е напуснал държавата по произход и отказва да се върне в нея, са войната, бедността и трудният живот в Сирия. Ответникът се определя като мирен човек, чиято цел е да живее спокойно и да си осигури по-добро бъдеще. Заявил е, че не е бил арестуван и осъждан в Сирия. Нямал проблеми с етническата си принадлежност и религия. Не членувал в политически партии, не участвал във въоръжена групировка, не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи към него или семейството му, за което сочи, че продължава да живее на територията на Сирийската арабска република. Изложеното обуславя извод, че в разглеждания случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си на произход в търсене на по-добри условия за живот и реализация. Данните по преписката препятстват и обосноваване на заключение за наличие на материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. А. О. И. не заявава да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Нововъзникналите обстоятелства по отношение на ситуацията в Сирийската арабска република след постановяване на решението на председателя на ДАБ по същество не представляват юридически факти, годни да обусловят необходимостта от извършване на нова преценка на молбата за предоставяне на международна закрила. От представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя е претърпяла съществено негативно развитие, което следва да бъде взето предвид от административния орган. Съдържащите се в информационните източници данни сочат, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Башар Асад е свален от власт, след падането на режима ситуацията в Сирия е започнала да се нормализира. В приобщени пред настоящата инстанция справки с вх. МД-02-194 от 03.04.2025 г. и вх. МД-02-262/19.05.2025 г. на Дирекция "МД" към ДАБ е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който по оценки на Комисариата от 08.12.2024 г., към 08.05.2025 г. около 481730 сирийски бежанци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а 1186 147 вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на произход. От справката става ясно и че е сформирано ново правителство с поставен акцент върху единството за възстановяване на държавата и са обявени основни приоритети в работата на новата власт. Наличните по делото данни към произнасянето на касационната инстанция позволяват обоснована преценка, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да остава усложнена, към момента не са налице такива за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица единствено поради факта на присъствието им на тази територия. При съобразяване на изложеното, настоящият състав преценява като правилен извода на административния орган, че не са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от СЕС в неговото решение по дело С-465/2007 г. Наред с това, по делото не се установяват елементи от личното положение на молителя, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила, както правилно е приел издалият акта административен орган. Отсъстват данни А. О. И. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, неговите близки живеят в страната и понастоящем. Административният акт съдържа мотиви и относно приложението на принципа за non-refoulment ("забрана за връщане"). Правото на защита на ответника по касация не е нарушено, доколкото всички относими към хипотезата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ факти и обстоятелства са преценени при анализа на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Процесуално задължение на чужденеца в извънсъдебната фаза на закрилното производство е да представи всички доказателства в подкрепа на молбата си - чл. 63а, ал. 2 ЗУБ без правото му да представя доказателства да е преклудирано до края на тази фаза. На молителя е осигурена възможност да се запознае с приетите от административния орган за установени факти, да направи съответните възражения по тях и да ангажира доказателства за оборването им. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение, с която е отменено решението на председателя на ДАБ, е неправилно и следва да бъде отменено. Предвид изяснеността на делото от фактическа страна следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата на сирийския гражданин срещу решението на административния орган. Така мотивиран, и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,