Решение № 6819 от 22.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. Макариев,[ЕГН] от гр. Благоевград чрез адв. Василева против Решение 1810/02.11.2022 г., постановено по адм. дело 826/2022г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на му против Решение 1040-01-225/25.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград и потвърдените с него Разпореждане РВ-3-01-01158532/05.07.2022 г., с което е разпоредено да се възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за болен член на семейството за периода 11.10.2021-19.10.2021г в размер на 716,19лв и Разпореждане РВ-3-01-01158537/05.07.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Благоевград, издадено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО,с което е разпоредено да се възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за общо заболяване за периода 10.12.2021-13.12.2021г в размер на 360,90лв . Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт поради необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Настоява за отмяна на решението и постановяване на друго такова, по съществото на спора, с което да се уважи жалбата против оспореното решение и потвърдените с него разпореждания. Претендира разноски. Ответникът по касация директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/-Благоевград чрез юрисконсут Костова заявява становище за неоснователност на касационната жалба.Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд Благоевград, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Благоевград е Решение 1040-01-225/25.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград и потвърдените с него Разпореждане РВ-3-01-01158532/05.07.2022 г., с което е разпоредено да се възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за болен член на семейството за периода 11.10.2021-19.10.2021г в размер на 716,19лв и Разпореждане РВ-3-01-01158537/05.07.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Благоевград, издадено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО,с което е разпоредено да се възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за общо заболяване за периода 10.12.2021-13.12.2021г в размер на 360,90лв. От фактите по делото е установено, че касаторът има сключен трудов договор с Мрежови експлоатационен район Благоевград , гр. Благоевград на пълно работно време и с Община Благоевград при условията на чл.114, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) за работа през определени дни в месеца, като личен асистент на сина си К. Макариев. За периода от 11.10.2021 год. до 19.10.2021 год. и за периода от 10.12.2021 год. до 13.12.2021 год. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, съответно за гледане на болен член от семейството и карантина и поради общо заболяване, за което са издадени и представени на основния работодател болнични листи. Не е спорно по делото, че на Макариев са изплатени парично обезщетение за временна неработоспособност, в размер на 670.57 лева за периода от 11.10.2021 год. до 19.10.2021 год. и в размер на 343.99 лева за периода от 10.12.2021 год. до 13.12.2021 год. На основание чл. 107 от КСО и Заповед ЗР-5-01-01141026/02.06.2022 год. на Директора на ТП на НОИ - Благоевград е извършена проверка по разходите на ДОО в осигурителя Община Благоевград, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол КП-5-01- 01155647/29.06.2022 год.По отношение касатора е установено, че има сключен трудов договор считано от 01.10.2020 год. с Община Благоевград на длъжност личен асистент , за което е подадено необходимото уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ в ТД на НАП. За месеците октомври 2021 год. и декември 2021 год., на касатора му е начислено и изплатено трудово възнаграждение за пълни месеци, включващи и периода, за който има представени документи за изчисляване и изплащане на парични обезщетение от ДОО от осигурителя Мрежови експлоатационен район Благоевград , гр. Благоевград. Въз основа на горните констатации, с Разпореждане РВ-3-01-01158532/05.07.2022 год. е разпоредено Макариев да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за болен член от семейството и карантина за периода 11.10.2021 год. до 19.10.2021 год. в размер на 716.19 лева, от които 670.67 лева главница и 45.62 лева лихви. С Разпореждане РВ-3-01-01158537/05.07.2022 год. е разпоредено касаторът да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода 10.12.2021 год. до 13.12.2021 год. в размер на 360.90 лева, от които 343.99 лева главница и 16.91 лева лихви. Двете разпореждания са обжалвани от Н. Макариев пред Директора на ТП на НОИ Благоевград. На основание чл. 117, ал. 3 от КСО с Решение 1040-01-225 от 25.08.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Благоевград същите са потвърдени. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е счел, че решението на директора на ТП на НОИ, както и потвърденoтo с него разпореждания, e издаденo от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО орган, в изискуемата писмена форма и e подробно мотивиранo, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че за двата периода на временната неработоспособност от 11.10.2021 год. до 19.10.2021 год. и от 10.12.2021 год. до 13.12.2021 год. осигуреното лице е получило възнаграждение за упражнявана трудова дейност по допълнителен трудов договор с Община Благоевград. По време на временната нетрудоспособност, оспорващият е представял отчети по чл. 27, ал. 2 от Закона за личната помощ в община Благоевград в качеството му на личен асистент, с което е удостоверявал изпълнението на трудов договор договор 502-ЧР-ЛП/19.09.2020 год., поради което е осигурен за временна неработоспособност и за осигурителен риск общо заболяване. При това положение правилно и в съответствие с изискванията на материалния закон първоинстанционният съд е приел, че за периода от 11.10.2021 год. до 19.10.2021 год. и периода от 10.12.2021 год. до 13.12.2021 год. на оспорващия неправомерно е изплащано парично обезщетение за временна неработоспособност, тъй като за същия период той е упражнявал трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и е получил възнаграждение за това. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно. Съгласно чл. 46, ал. 3 от КСО - парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи, а е доказано по делото, че за периода от 11.10.2021 год. до 19.10.2021 год. и периода от 10.12.2021 год. до 13.12.2021 год. Н. Макариев е получил пълното си възнаграждение по втория трудов договор, който е и основание за самостоятелно осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 6 от КСО. Това изискване кореспондира и с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, съгласно която на лицата, които работят при повече от един работодател, се издават повече от един екземпляр болничен лист за представяне пред всеки от тях. Действително задължението за издаването им е на органа на медицинската експертиза, но това може да стане само по искане на осигуреното лице, което да заяви, че полага труд при повече от един работодател. Задължение за осигурения е да го представи или да уведоми работодателя си до два работни дни от издаването му съгласно чл. 9, ал. 2 от НМЕ.Безспорно е установено упражняването на трудова дейност по два трудови договора с двама осигурители. По единият е подадена информация за болнични листове по които е изплатено обезщетение поради общо заболяване, а от другия осигурител са подадени данни за пълни работни месеци, като не са били представени болничните листове пред него. При получено обезщетение и трудово възнаграждение, при установен безспорен факт, че е упражнявана трудова дейност по единия от трудовите договори правилно контролния орган е приел наличието на хипотезата на чл. 46, ал. 3 от КСО предвиждаща забрана за изплащане на парично обезщетение на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Действително трудовата функция на касатора по втория трудов договор- да бъде личен асистент на болното си дете предопределя с оглед на заболяването му извършването на постоянни грижи за детето,включително и когато самият той не е в добро здравословно състояние,но при наличието на издадени болнични листове за временна нетрудоспособност и изходящи от касатора отчети за извършена трудова дейност в периодите на временна неработоспособност е налице поведение,което е несъвместимо с разпоредбата на чл.46 ал.3 от КСО.За да се гарантира правилното разходване на средствата по ДОО по повод на действително заболяване на лицето и на неговото дете е било нужно да се представят болничните листове и при двата работодателя на лицето,за да се избегне добросъвестността при получаването на обезщетението за временна нетрудоспособност. Ето защо и не се откриват посочените от касатора основания по реда на чл.209 т.3 от АПК за отмяна на първоинстанционното решение. Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Правилно е прието от контрола по разходите по ДОО при ТП на НОИ Благоевград, че по отношение на Н. Макариев са изплатени парични обезщетения за общо заболяване и за болен член на семейството, докато е извършвал трудова дейност в Община Благоевград, за която да подлежи на осигуряване. Поради това законосъобразно ръководителя на контрола по разходите по ДОО при ТП на НОИ Благоевград е постановил разпореждане за възстановяване на добросъвестно получени суми. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е достигнал до обосновани спрямо доказателствата по делото изводи и е приложил правилно материалния закон, поради което и съдебното решение следва да се остави в сила. При този изход на спора,заявеното своевременно искане за присъждане на разноски за касационната инстанция преди с.з. на 07.06.2023г се явява основателно- на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв на осн. чл.24 от НЗПрП вр. чл.143 от АПК вр. чл.144 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,