Решение № 8508 от 9.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 125/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, подадена чрез процесуалния му представител срещу решение 1302 от 01.11.2023 г., постановено по адм. дело 277/2023г. на Административен съд София - област, с което по жалба на С. Р. П., е отменена заповед РД 09 - 94 от 31.01.2023г. на министъра на земеделието и храните, в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2022г. са останали 11 бр. парцели и части от парцели, находящи се в землището на [населено място], община Ихтиман и преписката е върната на министъра на земеделието и храните в тази й част за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът е изградил изводите си единствено въз основа на констатациите на вещото лице по приетата СТЕ, без да е съобразил съображенията на административния орган, с които същата е оспорена в хода на делото. Излага, че съдът не е извършил собствен анализ на събраните доказателства и не е посочил конкретно нарушените материалноправни норми. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба С. Р. П. в представен писмен отговор, чрез адв. Василев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че постановеното решение е правилно и обосновано, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представител на Върховна прокуратура представя писмено заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно да остане в сила. Върховен административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССО е образувано по жалба на С. Р. П. от гр. Ихтиман, против заповед РД 09 - 94/31.01.2023 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателният специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2022 г., в частта, с която извън ССПДП са останали 11 бр. имоти или части от тях, находящи се в землището на [населено място], общ. Ихтиман. Административен съд София - област е отменил заповедта в частта й, относно всички оспорени площи на парцели или части от тях и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта в отменената й част е издадена при допуснато нарушение на материалния закон. В тази част са били налице всички основания за допустимост за подпомагане, уредени в чл. 5 - 9 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ и по отношение на тези площи не са налице пречките по чл.10 от същата Наредба. С оглед на това, съдът е отменил заповедта в изрично посочените части, като се е позовал на заключение на вещото лице по СТЕ, определящо допустимата за подпомагане площ от посочените парцели. Решението е правилно. Изложените оплаквания в касационната жалба са неоснователни и се свеждат до оспорване на констатациите на вещото лице по приетата по делото СТЕ, като се твърди, че неправилно съдът я кредитирал и изцяло е съобразил решението си с нея. С обжалваната заповед на основание чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16 г, ал. 4 от Наредба 105/2006 г., Министърът на земеделието и храните е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", за кампания 2022. Одобреният специализиран слой е актуализиран, чрез дешифриране на нова цифрова ортофотокарта на страната (ЦОФК), направена чрез самолетно и сателитно заснемане през 2022 г. Съдът е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства и е изложил мотиви, които изцяло са съобразени с тези доказателства и с приложимия материален закон. При постановяване на решението, съдът е ценил заключението на приетата СТЕ като обективно и компетентно изготвено, след проучване на материалите по делото, наличните данни в МЗХГ, данни от изображения Google Earth, както и данни от сателитни изображения на спътника "Sentinel" от 16.08.2022г. и 30.09.2022г., но и въз основа на съпоставяне на дешифрираната ЦОФК, която е предвиденият в приложимите материалноправни разпоредби източник на релевантни данни за допустимост на парцелите при сателитно заснемане. Въз основа на кредитираното заключение, писмените доказателства по делото, включително и тези на електронен носител, съдът е приел, че оспорената заповед по отношение на изключените площи противоречи на материалния закон и тези площи следва да бъдат включени в обхвата на допустимия слой за 2022 г. По отношение на тази част, касаеща недопустимата площ за подпомагане са били налице основанията за подпомагане, уредени в чл. 5 - чл. 9 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, приложими на основание чл. 40 ЗПЗП и чл. 13, ал. 1 от Наредба 105/2006 г. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че С. П. е доказала възраженията си конкретно по всеки един от процесните имоти, още повече, че заключението на приетата по делото СТЕ не е било оспорено и пред съда не са били изложени конкретни оплаквания във връзка с него. Вещото лице в кредитираното заключение изрично е посочило, че от ЦОФК не може да се определи вида на растителността - дали е описаната недопустима растителност в чл.10, ал.1, т.2 или друга. Също така според вещото лице не може да се каже, че процесните земеделски парцели са изоставени и върху тях няма следи от земеделска дейност, предвид приложените сателитни изображения от "Сентинел" в посочения период. Вещото лице изрично заявява в заключението си, че за изготвянето му са използвани данните от сателитно заснемане от 27.02.2022г. по което е изготвена ЦОФК и е извършено сравнение със сателитните изображения на спътник "Сентинел" от 16.08.2022г. и от 30.09.2022г. При извършеният сравнителен анализ, вещото лице е дало заключение, че всички 11 земеделски парцела, които изцяло или частично са изключени от допустимия слой "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2022г. от административния орган, са допустими за подпомагане. Излагането на доводи, съставляващи по естеството си оспорване на приетата по делото СТЕ, едва с касационната жалба, е недопустимо и не може да бъде основание експертното заключение да не бъде взето предвид при установяване на фактическата обстановка по спора. Несъстоятелно е твърдението в касационната жалба, че заключението на СТЕ е било оспорено в хода на делото. Заключението на приетата СТЕ не е оспорено от страна на касатора при изслушването му в съдебно заседание на 03.10.2023г., в което е участвал негов процесуален представител, видно от протокола от проведеното заседание. От процесуалния представител е заявено, че няма въпроси към вещото лице и изразено становище да се приеме заключението. Съгласно чл. 202 от ГПК, задължение на съда е да обсъди експертизата заедно с останалите доказателства по делото, както и да изложи мотиви защо я кредитира или не. В този смисъл решаващият съд е спазил процесуалното си задължение да обсъди заключенията на изслушаните по делото експертизи и е обосновал крайните си изводи. При обжалването не се сочат касационни основания различни от изразеното несъгласие с приетата и неоспорена експертиза. Фактите по делото са правилно установени, а към тях правилно е приложен материалния закон. По изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила в оспорената част. При този изход от спора на ответника по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 1 200 лв., съгласно представения списък и доказателства за плащане в брой на адвокатското възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,