Решение № 8712 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3514/2018 г.

Решение № 8712 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3514/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от М. Н. Д. срещу решение № 1505 от 02.02.2018 г. постановено по адм. дело № 4078 по описа за 2017 г. на Върховен административен съд (ВАС), пето отделение. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон. Сочи, че е неправилен направеният от съда извод, че частично оспорената от Димитрова заповед на министъра на вътрешните работи е издадена при спазване на материалния закон и е съобразена с целта му. Излага, че този извод е направен въпреки очевидното противоречие на обжалваната заповед с разпоредбата на чл. 36 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), която урежда ясно прокламираното правило за повишаване в държавна служба. М. Д., когато е била държавен служител, е достигнала определена по-висока длъжност в Министерство на отбраната (МО), а именно "държавен експерт" с ранг I младши. Възходящото й развитие в МО до достигане на тази висока длъжност с този висок ранг се зачеркват, тъй като в Министерството на вътрешните работи (МВР) са определили на Д. по-ниска длъжност - "старши експерт", което се отразява и на определянето на основната й заплата. Съдът правилно е установил, че съгласно § 69 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗИДЗМВР, обн. ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп., бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., бр. 58 от 2017 г., изм., бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) е предприето преобразуване на правоотношението й. Не е обърнал обаче внимание на факта, че преди да постъпи на работа в МВР Д. е работила по служебно правоотношение като държавен служител в МО на длъжност "държавен експерт" с ранг I-ви младши в продължение на 7 години и 10 месеца. Обстоятелството, че в § 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81/2016 г.) не е упомената изрично хипотеза за служители с придобит служебен стаж преди постъпването им в МВР, не създава възможност придобитият от тях професионален опит и стаж по ЗДСл. да не бъде зачитан. При преобразуването на правоотношението на Д. и определянето на длъжността й като "старши експерт" с обжалваната заповед се понижава статутът й на държавен служител по смисъла на ЗДСл., поради което й се определя по-ниска по размер основна заплата. Юридическият факт, че в предишно служебно правоотношение Д. е била "държавен експерт" е следвало да бъде съобразен при определянето на длъжността й, респективно при определяне на основната й заплата. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и да бъде отменена обжалваната заповед по отношение на длъжността на Д. и основната й заплата, като преписката бъде върната на органа по назначението, с указания за съобразяване на правата й произтичащи от служебния й стаж като държавен служител "държавен експерт" в МО. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подобно изложени в депозиран по делото писмена защита. Прави искане към съда тя да бъде оставена без уважение, а решението на тричленния състав на ВАС, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното в настоящето производство решение № 1505 от 02.02.2018 г. постановено по адм. дело № 4078 по описа за 2017 г. на ВАС, пето отделение, е отхвърлено оспорването по жалба на М. Н. Д. срещу заповед № 8121К -2826 от 24.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, в частта, с която са определени длъжността и основната заплата. За да постанови решението си, съдът е установил от фактическа страна, че М. Н. Д. е работила в МО по служебно правоотношение до 25.05.2010 г., като преди прекратяване на служебното й правоотношение е била на длъжност "държавен експерт", с ранг I младши. На 01.02.2012 г. Д. е постъпила на работа в МВР като лице, работещо по трудово правоотношение, на длъжност "експерт". Считано от 15.11.2012 г. е заемала последователно следните длъжности "специалист VI степен", "специалист V степен", "специалист IV степен", "специалист III степен", последната считано от 01.12.2016 г. до издаване на частично оспорената в производството заповед. С класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със заповед № 8121з -212 от 24.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи, длъжността "специалист III степен", която е заемала Д. в МВР, е определена за заемане от държавен служител с висше образование. Обстоятелството, че непосредствено преди издаване на оспорената заповед, Д. е работила като държавен служител по ЗМВР, е видно и от съдържанието на заповед № 1268 от 28.11.2016 г. за преназначаване на държавен служител от дирекция "Комуникационни и информационни системи" - МВР на изпълнителска длъжност "специалист III степен" с основно месечно възнаграждение в размер на 998, 00 лв., издадена на основание чл. 143, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). С частично оспорената заповед, издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 9 от ЗДСл. и § 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР М. Н. Д. е назначена на длъжност "старши експерт" във втори сектор "Управление на МПД" към отдел "Информационни системи" при дирекция "Комуникационни информационни системи" с ранг I младши и основана месечна заплата 1 544, 00 лв., считано от 01.02.2017 г. От приложената заповед № 8121К - 450 от 26.01.2017 г. за изменение на щата на дирекция "Комуникационни и информационни системи", съдът е установил, че за втори сектор "Управление на МПД" са предвидени следните длъжности: началник сектор, главен експерт, старши експерт с минимален изискуем ранг IV младши, младши специалист, главен експерт, експерт. Съгласно длъжностната характеристика за длъжността, на която е назначена Д. минимално изискуемия професионален опит е 2 години, като липсва максимално изискуем професионален опит, което изискване съответства на изискванията по т. 220 от Класификатора на длъжностите в администрацията. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма. Посочил е, че не са допуснати съществени нарушения на процедурата по издаване на акта, като той е издаден при правилно приложение на материалния закон и е съобразен с целта му. След анализ на разпоредбата на § 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР (обн. ДВ бр. 81/14.10.2016 г.), съдът е приел, че Д., която е била държавен служител с висше образование по ЗМВР "специалист III степен" е преназначена като държавен служител по ЗДСл. "старши експерт" съобразно щата на съответната структура, при спазване на изискванията посочени в § 69, ал. 5 и ал. 6 от ПЗР към ЗИДЗМВР. Приел е за неоснователно твърдяното от Д., че е следвало да бъде назначена на не по-ниска длъжност, от тази, която е заемала в друга държавна администрация, предвид липсата на такова изискване в приложимото материално право. Посочил е, че органът по назначаването преназначава служителите в съответствие с щата на структурата, в която е предвидена длъжност "старши експерт" и липсва длъжност "държавен експерт", като спазва изискването за достигнати минимални изисквания за образователна степен и професионален опит. Решението е правилно. В съответствие със събраните по делото доказателства е направеният от ВАС, тричленен състав, извод за законосъобразност на оспорената заповед на министъра на вътрешните работи, по отношение на определените с нея длъжност "старши експерт" и основана месечна заплата на Д.. Правилно е прието от съда, че заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 158 от ЗМВР административен орган, в предвидената в чл. 11 вр. с чл. 9 от ЗДСл. форма и при липса на нарушения на административнопроизводствените правила. При издаването на заповедта, противно на твърденията в касационната жалба, не е нарушен материалният закон и тя е издадена в съответствие с целта на закона. Правилно е установено от съда, че за Д., като държавен служител, заемаща длъжност "специалист III степен" по ЗМВР към момента на издаване на оспорената заповед, е приложима разпоредбата на § 69, ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗМВР (обн. ДВ бр. 81/14.10.2016 г.), съгласно която служебното й правоотношение се преобразува в такова по ЗДСл. При издаването на заповедта са спазени изискванията на ал. 5 и ал. 6 от посочения параграф. Запазен е притежаваният от Д. по-висок ранг I младши, като й е определена основна заплата по-висока от получаваното до преназначаването й възнаграждение, определено по реда на ЗМВР. За разлика от изрично регламентираното изискване за присъждане на притежавания от служителя по-висок ранг с разпоредбата на § 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР (обн. ДВ бр. 81/14.10.2016 г.) не е предвидено аналогично такова за назначаване на служителя на предходна заемана от него по-висока длъжност. Напротив - в разпоредбата на § 69, ал. 3 от ПЗР към ЗИДЗМВР (обн. ДВ бр. 81/14.10.2016 г.) е посочено, че служителите се назначават на длъжности, определени за заемане по ЗДСл., с щата на съответната структура, без оглед на заемана от тях предходна длъжност по служебно правоотношение. В настоящия случай, в щата на втори сектор "Управление на МПД", където е преназначена Д., са предвидени длъжностите началник сектор, главен експерт, старши експерт, младши специалист, главен експерт и експерт, а заеманата от Д. по време на служебното й правоотношение с МО длъжност "държавен експерт" не фигурира в него. Касационният жалбоподател твърди, че обстоятелството, че в предишно служебно правоотношение Д. е заемала длъжността "държавен експерт" е следвало да бъде съобразено при определянето на длъжността й, респективно при определяне на основната й заплата, но не посочва въз основа на коя законова разпоредба за органа по назначаването е възникнало задължение за това. Посочената като нарушена при издаването на заповедта разпоредба на чл. 36 от ЗДСл. регламентира повишаването в държавна служба, което се осъществява чрез последователно преминаване в по-висок ранг или длъжност. В случая обаче Д. не е повишена в държавна служба, а преназначена, чрез преобразуване на служебното й правоотношение по ЗМВР в такова по ЗДСл., поради което разпоредбата на чл. 36 от ЗДСл. е неприложима в конкретния случай. Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато соченото от касационния жалбоподател нарушение на материалния закон. Атакуваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,