Решение № 11445 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7691/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и слeдващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. Петрова, против Решение 18223/29.05.2025 г., постановено по административно дело 12672/2024 г. по описа на Административен съд София град. С оспореното решение, по жалба на Б. Г. Г. е отменена Заповед САГ24-РА50-78/12.07.2024 г. на Главния архитект на Столична община, като преписката е върната на органа за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Касационната жалба се поддържа от главен юрисконсулт М. Механджиева, с молба да бъде уважена и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Б. Г. Г. се представлява от адвокат С. Иванов, който излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, съдържащи се в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство съгласно представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспорената заповед е постановен отказ да се разреши изработване на проект за ПУП - изменение на план за регулация и застрояване на УПИ IV за озел. и КОО за образуване на нов УПИ IV-420,1400 за ЖС (поземлени имоти с идентификатори по КККР 68134.1604.420, 68134.1604.1400), кв. 26, м. Дървеница и свързаното с това изменение на контактен УПИ V за траф. и изменение на плана за улична регулация чрез разширение на тротоар между о.т. 11а и о.т. 9, район Студентски СО. Съдът е отменил заповедта след като е приел, че е постановена в нарушение на закона, тъй като в случая са били налице всички законоустановени предпоставки за допускане изработването на предложения проект за устройствено изменение. Оспореното съдебно решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил задълбочено, установил е правилно фактите по спора и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи отмяна на съдебния акт. Производството пред административния орган е по реда на чл. 135, ал. 1, във връзка с ал. 3 ЗУТ и е започнало по инициатива на Б. Г. Г., в качеството му на собственик на имотите, предмет на заявеното предложение. Това е предварителна процедура по издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП, която завършва със заповед, с която се разрешава или отказва изработването на такъв проект. Компетентният орган, който в случая е Главния архитект на Столична община е обвързан с посоченото от заявителя съдържание, като за него не съществува възможност да се произнесе извън обхвата на заявеното, тъй като това значи административният орган служебно да измени предложението, което в производството по чл. 135, ал. 3 ЗУТ е недопустимо. В това самостоятелно предварително производство, предхождащо процедурата по одобряването на изменение на ПУП, на проверка подлежат ограничен кръг обстоятелства, а именно : дали искането е направено от заинтересовано лице по чл. 131 ЗУТ; има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП; съответства ли предложението с правилата и нормативите по устройство на територията и с ОУП на населеното място, ако има такъв. Както административният орган, така и съдът не следва да извършват преценка за това налице ли е основание за изменение на плана по чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ, каквато проверка се прави на следващия етап от производството по издаване на окончателната заповед за одобряване или отказ от изменение на ПУП. Съответно, при съдебен контрол на акт, постановен по реда на чл. 135, ал. 3 ЗУТ, съдът следва да извърши контрол единствено досежно посочените по-горе обстоятелства, които определят неговата законосъобразност. От приетите по делото писмени доказателства и от изслушаното експертно заключение се установява, че процесното заявление е подадено от заинтересувано лице по чл. 131 ЗУТ, в качеството му на собственик на имотите, предмет на предложението. Към заявлението е приложена скица с мотивирано предложение за изменение на плана, документи за собственост и комбинирана скица между кадастралната карта и действащата регулация. Установено е, че регулационните граници на новообразувания УПИ съвпадат с имотните граници. Установено е също така, че според ОУП част от процесните имоти попадат в зона Тти /територии за транспортна инфраструктура/, но значителната и по-голяма част от тях попада в устройствена зона Жилищна зона с преобладаващо средноетажно застрояване. Следва да се има предвид също така, че Общият устройствен план е основа за цялостното устройство на съответната територия, като определя структурата и преобладаващото предназначение на териториите, но не и конкретното предназначение на отделните имоти, което се определя с подробен устройствен план. Ето защо, правилен е изводът на решаващия съд за съответствие на предложеното изменение с правилата и нормативите по устройство на територията и с Общия устройствен план на Столична община, каквото е и заключението на вещото лице, респективно без основание е поддържаното възражение от касатора в обратния смисъл. Налице са всички законоустановени предпоставки за това да бъде допуснато изработването на проект за изменение на устройствения план, така както е заявено, поради което административният орган е следвало да го допусне. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство, които са в доказан размер от 1000 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение