Решение № 3509 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13476/2008 г.

Решение № 3509 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13476/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Васил Георгиев Йорданов от гр. Балчик срещу разпоредбите на чл. 17, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 18, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с ПМС № 30 от 10.3.2000 г. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваната разпоредба като издадена в противоречие с изискванията на 69, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване. Съгласно атакувания текст ал. 1 - За осигурителен стаж при пенсиониране на лицата по чл. 69 от КСО се зачита - т. 1 изслужено време на кадрова военна служба и т. 2. изслуженото време във ведомствата по чл. 69, ал. 2 от КСО. Според жалбоподателя частта от разпоредбата на чл. 17 - ал. 2 от Наредбата, която гласи, че трудовият стаж по ал. 1 се зачита за първа категория не била съобразена с промените в КСО и противоречала на теста на ал. 1, тъй като "трудов стаж" и "осигурителен стаж" били различни категории. Допълва, че разпоредбата на Наредбата противоречи на чл. 69 ал. 1 от КСО, където било вписано, че "Кадровите военнослужещи придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им преди 25 години осигурителен стаж, от които две трети да са действително изслужени на кадрова военна служба". В писмени бележки, представени по делото след съдебното заседание, се повтарят доводите в жалбата. Не се развиват такива защо разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата противоречат на КСО. Сочат се само като противоречащи общо на чл. 69 и чл. 104 от КСО. Претендира съдебният състав да отмени обжалваните разпоредби, които в диспозитивната част са посочени като чл. 17, ал. 2, чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Ответникът по подадената по делото жалба - Министерски съвет, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и излага подробни съображения досежно законосъобразността на подзаконовия нормативен акт в обжалваната му част и моли съда да отхвърли жалбата. В срока и по реда на чл. 189, ал. 2 от АПК Министерство на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт са встъпили в производството по делото като страни, наред с административния орган и са ангажирали подробни становища, включително писмени, за неоснователност на така подадената жалба. Считат, че оспорваната разпоредба изцяло съответства на Кодекса за социалното осигуряване и не въвежда нови изисквания. Министерство на правосъдието, призовано като страна, не взема становище по оспорването. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на жалбата, преценява следното: Предметът на оспорване е трудно определяем, тъй като въпреки жалбата и писмената защита, както и становището в съдебно заседание, няма необходимата конкретизация - в титулната част и мотивите е посочено, че се атакува чл. 17 ал. 1 от Наредбата, както и чл. 18, ал. 1 и 2 от същата. Доводи в жалбата има само за противоречието на ал. 2 от чл. 17 от Наредбата, за останалите няма никакви доводи, като диспозитива на жалбата се иска - отмяна на текстовете на чл. 17, ал. 2 и чл. 18, ал. 1 и 2 от Наредбата. Настоящият състав счита, че следва да се разгледат и обсъдят само цитираните в диспозитивната част разпоредби на чл. 17, ал. 2 от Наредбата и чл. 18, ал. 1 и 2 от същата. Оспорваните три текста са част от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с ПМС № 30 от 2000 г., която съгласно чл. 6 т. 1 и чл. 7, ал. 2 от ЗНА е подзаконов нормативен акт. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК дава право на оспорване на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от акта или за които той поражда задължения. За жалбоподателя, като лице, претендиращо определен размер осигурителен стаж, би могло да се приеме, че е налице пряк личен интерес, тъй като оспореният НАА засяга за него права и законни интереси. Оспорването е безсрочно, поради което настоящият състав намира жалбата за процесуално допустима. Представени са всички изисквани становища относно приемането на процесната наредба през 2000-та година. Конституцията на Република България с нормата на чл. 51, ал. 1 провъзгласява като част от основните права на гражданите, че същите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане. С разпоредбите на чл. 9, ал. 11 и чл. 106 от Кодекса за социалното осигуряване законодателят е предоставил правомощие на МС в следния смисъл - Редът и начинът за изчисляване на осигурителния стаж се определя с наредба на Министерски съвет по предложение на Националния осигурителен институт, както и - Прилагането на тази глава (шеста) и изплащането на пенсиите се урежда с акт на МС. В изпълнение на законовата делегация, МС е издал Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с ПМС № 30 от 2000 г. Именно тези държавни изисквания е утвърдил МС с обжалваната разпоредба, в обхвата и рамките на предоставените му с законова делегация правомощия и изрична и изключителна компетентност. В Кодекса за социалното осигуряване се съдържа разпоредба - чл. 69, относно специфичното придобиване право на пенсия на кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и от държавните служители по Закона за МВР и Закона за изпълнение на наказанията, която посочва, че кадровите военнослужещи придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети да са действително изслужени на кадрова военна служба. В чл. 17 са дадени две допълнителни пояснения при прилагането на текста - че за осигурителен стаж при пенсиониране на тези лица се зачита времето на кадрова военна служба и на изслужено време във ведомствата по чл. 69, ал. 2 от КСО. В чл. 18, ал. 1 и 2 от Наредбата само се определя начина на формиране на общия осигурителен стаж на кадровите военнослужещи, ако те имат най-малко 16 години и 8 месеца осигурителен стаж действително изслужени като такива като ал. 1 е в съответствие с чл. 69 от КСО, която изисква към датата на уволнението кадровия военнослужещ да е изпълнил всички условия за придобиване право на пенсия. Нормативните административни актове са подзаконови актове, които имат за предназначение да детайлизират, приложат разпоредбите на закона. Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Закона за нормативните актове с Наредба може да се създава по подробна регламентация на отношения, които не са напълно уредени в закона, може да се разшири и доразвие законовата уредба, когато тя не може да обхване и предвиди в достатъчно подробна степен съответните обществени правоотношения. Така е и в конкретния случай. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, за които и няма доводи, че чл. 17, ал. 2 от Наредбата е в противоречие с чл. 69, ал. 1 от КСО, а за чл. 18, ал. 1 и 2 са в противоречие с чл. 69 и 104 от КСО. Съгласно чл. 69 ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване кадровите военнослужещи при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, ако имат 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 да са действително изслужени на кадрова военна служба. Следващите текстове от тази разпоредба определят условията за придобиване право на пенсия от други категории служители. Основното е, че придобиването право на пенсия от лицата по чл. 69 при уволнение, е независимо от възрастта, но само при наличие на определени години осигурителен стаж, които следва да са на действителна служба. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж пояснява нормата на чл. 69 от КСО като регламентира, че за действително изслужен осигурителен стаж при пенсиониране се зачита изслуженото време - на кадрова военна служба, по чл. 69, ал. 2 и 3 КСО и от лица, изпълняващи дейностите, посочени в чл. 69, ал. 5 от КСО (точка 3 е нова от ДВ бр. 17 от 2008 г., в сила от 23.12.2006 г.). Това време - изслужено по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредбата е изцяло необходима предпоставка за придобиване правото на пенсия за тези лица по чл. 69, ал. 1 от КСО и се зачита за осигурителен стаж при пенсионирането и представлява 2/3 от 25 години осигурителен стаж или - 16 години и 8 месеца такъв стаж. В атакуваната ал. 2 на чл. 17 от Наредбата се посочва, че стажът по ал. 1 се зачита за първа категория труд, макар и вписан като трудов стаж. Нормата е в съответствие с чл. 104, ал. 4 от КСО, съгласно който осигурителният стаж на лицата по чл. 69 се превръща като три години действително изслужено време се зачитат за пет години осигурителен стаж трета категория. Това означава, че трудът на лицата на по чл. 69 от КСО е от първа категория. Основното е, че следва да се има предвид действително изслуженото време, за да се превърне стажа на лицата от три към пет. Това се има предвид при изчисляването на пенсията им. Следва да се отбележи и друго - нормите на чл. 104, ал. 4 от КСО и чл. 17, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж дават възможност на лицата, които нямат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО, но са работили като кадрови военнослужещи пред непродължителен период от време, при пенсиониране по общия ред по чл. 68 от КСО да се ползват от привилегията три години осигурителен стаж да бъде зачетен за пет. Тъй като придобиването на право на пенсия по чл. 69 от КСО на кадровия военнослужещ е само по специфичния ред на този текст и при отговаряне на определени условия, като изрично е посочено, че 2/3 от изискуемия 25 годишен стаж следва да е действително изслужен, той не се превръща от първа в трета категория труд, поради което в конкретния случай по отношение разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредбата не може да се приеме, че тя е в противоречие с чл. 69 от КСО. Тя дава възможност за прилагане на материално-правните норми на КСО, уреждащи специфична проблематика. Нормите на чл. 18, ал. 1 и 2 от Наредбата не противоречат на нормите на КСО - чл. 69 и чл. 104, тъй като определят начина на формиране на общия изискуемия 25 годишен осигурителен стаж на лицата по чл. 69 при изискване на 2/3 - 16 години и осем месеца да са действително изслужени. Двете разпоредби са такива, чрез които се прилага чл. 69 и въз основа на тях се извършва преценка на правото на пенсия на лицата по чл. 69 от КСО. Няма противоречие, тъй като за право на пенсия следва лицата по чл. 69 да са изпълнили всички условия за придобиването му. В случай, че уволнените лица не отговарят на условията за придобиване на специфичното право на пенсия по чл. 69 от КСО, те могат да се пенсионират по реда на чл. 68 и § 4 от ПЗР на КСО, съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредбата. Т. е по общия ред на чл. 68 от КСО и специалния ред на § 4, ал. 1 - ранно пенсиониране на лица, които са работили при условията на първа или втора категория труд. С оглед възможността за ранно пенсиониране и преценката ЗНА предпоставките по този ред от лица, които имат недостатъчно осигурителен стаж по чл. 69 от КСО е необходима и изричната норма на чл. 17, ал. 2 от Наредбата, според която трудовият стаж, което е непрецизно формулирано, тъй като по-важното е, че този стаж трябва да е изслуженото време на кадрова военна служба, е първа категория труд, за което няма никакъв спор. За пълнота следва да бъде допълнено и следното - при изчисляването на пенсията на кадровите военнослужещи 3 години осигурителен стаж се зачитат за 5. По този начин няма никакво ощетяване при изчисляване на пенсиите, тъй като съгласно чл. 70 от КСО те се определят като средномесечният осигурителен доход за 12-те месеца преди отпускане на пенсията се умножава по индивидуален коефициент на лицето и полученият осигурителен доход се умножи с процент, равен на годините осигурителен стаж. При липса на нормата на чл. 17, ал. 2 от Наредбата пенсията на кадрови военен с 25 години осигурителен стаж на кадрова военна служба следваше да бъде изчисляван в размер на 25 на сто от осигурителния доход, а при прилагане на атакуваната разпоредба пенсията се изчислява на 41, 6% от осигурителния доход. Това, че двата текста на чл. 17 и 18 от Наредбата употребяват термините - осигурителен и трудов стаж, което безспорно са различни категории, е във връзка със специфичния вид труд, който се полага от кадровите военнослужещи и реда за осигуряването им. Независимо от употребата на двата термина това не ограничава по никакъв начин правата на кадровите военнослужещи, тъй като прилагането на двете разпоредби е във връзка с чл. 169 и 104 от КСО, касае действително изслужено време и превръщането на стажа от една в друга категория се извършва по един и същи начин. Следва да се отбележи и друго - че твърдяното от оспорващия изчисляване на стажа - че същия ще бъде превърнат от 17 години и 4 месеца кадрова военна служба в 28 години и 10 месеца, за което няма спор между нито една от страните и както самия оспорващ е посочил в жалбата си, представлява само по себе си жалба срещу определен стаж и засяга прилагането на Наредбата, а не касае нейната законосъобразност - т. е. отнасянето и към законови разпоредби на КСО. По изложените съображения Върховния административен съд в тричленния си състав приема, че обжалваните разпоредби на чл. 17, ал. 2 и чл. 18, ал. 1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са законосъобразни и не противоречат на чл. 69 и чл. 104 на КСО, поради което жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна. При така изложените мотиви и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - първо "А" отделение