Решение № 4353 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 491/2022 г.

Решение № 4353 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 491/2022 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/-Пловдив против решение № 2244 от 19.11.2021 г. по адм. дело № 2522/2021 г. на Административен съд-Пловдив. В касационната жалба се излагат се твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд погрешно е тълкувал нормата на чл. 68а, ал. 1 от КСО, като приема, че условието за наличие на минимално изискуем осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО следва да се прецени съобразно условията за пенсиониране към момента на подаване на заявлението, вместо към момента на навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО. По подробно изложени съображения в жалбата се иска отмяна на същото и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Д. Ч., от гр. Пловдив, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд-Пловдив е отменил решение № 2153-15-309/1.09.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-527 от 29.07.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –Пловдив, и е изпратил преписката за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. С последното на основание чл. 68а от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Ч.. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав. Установено е от фактическа страна, че със заявление № 2113-15-896/1.04.2021 г. Д. Ч. е направила искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл. 68а от КСО. Към заявлението са приложени документи за осигурителен стаж. Съобразно същите, данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и служебна бележка № 2113-15-896#5/14.07.2021 г., издадена от контролен орган при ТП на НОИ-Пловдив, на молителката е зачетен осигурителен стаж от трета категория труд- 36 г. 01 м. и 23 дни. С разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-527 от 29.07.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –Пловдив е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/. Прието е, че съгласно изискването на чл. 68а, ал. 1 от КСО Ч. отговаря на изискването за възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, тъй като навършва минимално необходимата такава от 61 години и 10 месеца на 31.03.2022 г. Но по отношение на изискуемия се осигурителен стаж е прието, че не е изпълнено условието на чл. 68а, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 68, ал. 2 от КСО, тъй като вместо необходимите 36 години и 02 месеца Ч. има 36 г. 01 м. 23 дни. Прието е, че необходимият осигурителен стаж следва да се преценява към момента на навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, т. е. към 31.03.2022 година. Разпореждането е обжалвано и с решение № 2153-15-309/1.09.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив същото е потвърдено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че спорният въпрос е правен и следва да се тълкува прилагането на разпоредбата на чл. 68а, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. Съгласно чл. 68а, ал. 1 от КСО, лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1, като пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Следователно изискуемият стаж за този вид ранно пенсиониране също следва да се преценява към тази дата, т. е. към момента на подаване на заявлението, а не към условията, валидни за следващата година. Противното тълкуване на относимата в случая нормативна уредба, възприето от административния орган, не съответства на целта на приложимия материален закон. Изложените в тази насока оплаквания са неоснователни /в този смисъл вж. решение № 10575 от 19.10.2021 г. по адм. дело № 5789/2021 г. на ВАС, VI отд. /. Съгласно чл. 68, ал. 1-2 от КСО през 2021 г. жените придобиват право на пенсия за ОСВ при навършена възраст 61 години и 08 месеца, и осигурителен стаж 36 години. Съгласно чл. 68, ал. 1-2 от КСО през 2022 г. жените придобиват право на пенсия за ОСВ при навършена възраст 61 години и 10 месеца, и осигурителен стаж 36 години и 02 месеца. В настоящия случай към датата на подаване на заявлението 1.04.2021 г., както бе посочено по-горе, Ч. има навършена възраст [възраст], и отговаря на условието за наличие на възраст по чл. 68а от КСО, тъй като към 31.03.2022 г. навършва възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО. Към тази дата- 1.04.2021 г. тя е отговаряла и на другото кумулативно изискване по цитираната законова разпоредба, а именно да има положен достатъчно осигурителен стаж съобразно изискванията за календарната 2021 година. Към този момент Ч. е имала осигурителен стаж от 36 г01м и 23 дни при необходими 36 години. Изложеното обуславя извода, че като е отменил незаконосъобразния административен акт и върнал преписката за ново произнасяне с коректно дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до отмяната му, трябва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора претенцията за жалбоподателя за заплащането на разноски е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,