Решение № 2336 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6769/2012 г.

Решение № 2336 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6769/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, чрез мл. юрисконсулт Георгиев, против решение № 763/2.04.2012 г. по адм. д. № 1904/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение № 1136/27.06.2011 г. на началника на Митница Пловдив, с което на "Садат" ООД са определени за доплащане по ЕАД № 10BG003000H0117377 от 2.08.2010 г. - ДДС върху определената нова митническа стойност в размер на 146.90 лв., ведно с прилежащите лихви за забава. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Садат" ООД, чрез адв. Костов, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Допълнителни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, по жалба на "Садат" ООД, е отменено решение на началника на Митница Пловдив, с което е определена нова митническа стойност по ЕАД № 10BG003000H0117377/2.08.2010 г. и е определено допълнително задължение за ДДС. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е събрал всички относими към спора доказателства, без допуснати процесуални нарушения, и е приложил правилно материалния закон. Правилно е възприето като краен резултат, че представените от дружеството доказателства доказват по безспорен начин реалната митническа стойност на стоката по ЕАД № 10BG003000Н0117377/2.08.2010 г. Липсват каквито и да е доказателства по преписката, обосноваващи извода в оспорения акт, че стоката е оформена за свободно обръщение и крайно потребление със занижена стойност. От фактическа страна по делото е установено, че на 2.08.2010 г. с ЕАД № 10BG003000Н0117377 на територията на Република България "Садат" ООД поставя под режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление" стока: амбалажни кутии за опаковки от хартия, за нехранителни продукти, с нето тегло 4594 кг. с код по ТАРИК 4819200000, с декларирана фактурна стойност 2060.30 евро, с държава на изпращане Турция и изпращач "ALTAY OFSET MATBAA SAN. VE TIC. LTD. STI". Към ЕАД е приложена търговска фактура № 50995/30.07.2010 г. на стойност 2067,30 евро. Твърди се от митническия орган, че от направена съпоставка на продажби за износ от Турция за България, изнесени в същия момент, е установено, че цената на сходни стоки е по - висока. Последвало е издаването на Решение № 1136/27.06.2011 г. на Началник Митница - Пловдив, с което административният орган е извел извод, че декларираната митническа стойност от вносителя е занижена и е определена нова митническа стойност на основание чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92. В хода на съдебното оспорване от оспорващия към жалбата са приложени, придружени с превод на български език: Договор от 7.01.2010 г., сключен с доставчика, видно от който е, че в същия не е посочена конкретна цена на доставяните стоки, като е уговорено, че същата ще се определя и посочва в продажните фактури; Договор от 7.01.2011 г., сключен с доставчика, в който е посочена цена на доставяните стоки 450 евро/тон; представена е и квитанция за вземане, издадена от доставчика, съгласно която цената по процесната фактура № 50995/30.07.2010 г. в размер на 2067,30 евро е получена в брой от доставчика. В подкрепа на твърденията, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е договорената и реално платена цена са представени допълнително и извлечения от счетоводството на "Садат" ООД за процесия период - м. 08.2010 г., а именно дневник за покупките, справка декларация по ЗДДС, сметка 302 "Материали" и сметка 404 9 за доставчика "Алтай Офсет Матбаа", както и Протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС на "Садат" ООД за отчетен период юли 2010 г. От заключението на съдебно-счетоводна експертиза се потвърждава, че процесната стока е заприходена в счетоводството на дружеството по количество и стойност, съответстващи на представената фактура. При така установената с надлежни доказателства договорна и платена стойност на внесената стока, и при липсата на доказателства от страна на митническите органи за определяне на нова митническа стойност, правилни са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразно преминаване към определяне на митническата облагаема стойност по алтернативните методи, посочени в чл. 36 и сл. от ЗМ, респективно чл. 30 и 31 от Регламент № 2913/92 на Съвета, след като е безспорно установено, че същата е декларирана в размера по чл. 35, ал. 1 от ЗМ, а именно - договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, съответно по чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета. В административната преписка липсват доказателства, въз основа на които митническите органи са направили изводи за занижаване на декларираната митническа стойност. Липсват мотиви за това въз основа на кои митнически операции е определена митническата стойност, съответно в случай на повече митнически операции по какъв начин е определена новата митническа стойност. Това обстоятелство съществува само като твърдение в решението на началника на митницата, без да е обосновано с надлежни доказателства. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". При така установената с надлежни доказателства договорна и платена стойност на внесените стоки и при липсата на доказателства от страна на митническите органи за определяне на нова митническа стойност, правилни са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразно преминаване към определяне на митническата облагаема стойност по алтернативните методи, посочени в чл. 36 и сл. от ЗМ, респективно чл. 30 и 31 от Регламент № 2913/92 на Съвета, след като е безспорно установено, че същата е декларирана в размера по чл. 35, ал. 1 от ЗМ, а именно - договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, съответно по чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета. Съдът намира, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от жалбоподателя равностойност на 2067.30 евро. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си. По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани, не са оспорени по съответния процесуален ред квитанцията за плащане и договора, установяващи по-ниската цена и заключението на направената съдебно-счетоводна експертиза. По изложените съображения обжалваното решение като правилно, законосъобразно и постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,