Решение № 8590 от 7.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14393/2018 г.

Решение № 8590 от 7.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14393/2018 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, гр. София, против Решение № 1685/10.10.2018 г., постановено по адм. дело № 1802/2018 г., по описа на Административен съд Бургас в частта, в която дирекцията е осъдена да заплати на И. Иванов обезщетение в размер на 1200. 00 лв. за претърпени неимуществени вреди - преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗИНЗС за периодите от 08.06.2015 г. до 15.12.2016 г. и от 19.04.2017 г. до 14.06.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба - 09.07.2018 г. - до окончателното й изплащане. Изложени са съображения, че решението в обжалваната му част е неправилно поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Ответникът - И. Иванов, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Бургас е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, гр. София, да заплати на И. Иванов обезщетение в размер на 1200. 00 лв. за претърпени немуществени вреди - преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗИНЗС за периодите от 08.06.2015 г. до 15.12.2016 г. и от 19.04.2017 г. до 14.06.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба - 09.07.2018 г. - до окончателното й изплащане. С решението си съдът е отхвърлил исковата претенция с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени немуществени вреди за периодите 15.12.2016 г. до 19.04.2017 г. и от 14.06.2017 г., до 01.07.2017 г., както и за горницата над 1200. 00 лева до пълния размер на предявения иск от 4000. 00 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че предявеният иск е частично основателен за периода, през който ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода в Затвора в [населено място], като вредите му са причинени от незаконосъобразни бездействия на длъжностните лица от затворническата администрация, изразяващи се в неосигуряване на нормални битови условия на живот предвид не осигуряване на минимално изискуемата жилищна площ, но не и за периодите на пребиваване в затворническите общежития. Съдът е приел предявения иск и за частично основателен по отношение на претендираната сума. Решението е правилно. Съдът е приел, че по отношение на уважената част от иска са налице всички изискуеми материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на затворническата администрация, изразяващо се в неизпълнение на задължение, пряко произтичащи от разпоредбите на чл. 2, чл. 3 и чл. 128 от ЗИНЗС да осигурят на лишения от свобода нормални битови условия в местата за лишаване от свобода, от тези фактически бездействия И. Иванов е претърпял негативни изживявания от вида на твърдените от него, които са в пряка причинно-следствена връзка с лошите битови условия на живот в Затвора Бургас. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, приложима с оглед препращащата норма на § 49 от ПЗР на ЗИНЗС и към настоящото дело, неимуществените вреди, претърпени от лошите битови условия в местата за лишаване от свобода се предполагат до доказване на противното. Ответникът в процеса не е доказал, че условията на живот в Затвора Бургас отговарят на установените стандарти за водене на нормален живот в местата за лишаване от свобода, съхраняващ физическото и психическото здраве на затворниците и ненакърняващ човешкото им достойнство. Правилно и в съответствие с изискванията на чл. 52 от ЗЗД съдът е определил и размера на обезщетението, отчитайки спецификата на увреждащите бездействия, характеристиките на вредите, интензитета и периодите на увреждане. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение