Решение № 4639 от 07.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13934/2008 г.

Решение № 4639 от 07.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13934/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Кирил Търкаланов", гр. Пловдив, чрез пълномощника си адв. Бъчваров, срещу Решение № 318/30.07.2008 г., постановено по адм. д. № 1385/06 г., по описа на Окръжен съд гр. Пловдив (ПОС), с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу РА № 160163/18.07.2006 г., издаден от ТД на НАП - Пловдив, в частта в която е потвърден с Решение № 900/05.09.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, досежно непризнато право на данъчен кредит в размер на 17 913,20 лв., ведно с законната лихва в размер на 10 413,08 лв. на тази сума лихви В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът е подходил формално и не е обсъдил представените договори и протоколи подписани от доставчика относно предоставените услуги и предадени стоки. Позовава се на първоначалното и допълнителни заключения на ССЕ. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. Стоянова в писмена молба излага подробни доводи досежно правилността на обжалването решение. Не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред ПОС е бил РА № 160163/18.07.2006 г., изд. от ТД на НАП - Пловдив, в частта в която е потвърден с Решение № 900/05.09.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 17 913,20 лв., по 5 броя фактури, издадени от "МРТ Трейдинг" ЕООД, гр. Пловдив, ведно със законната лихва За да постанови обжалваното решение от обективна страна съдът е приел, че предмет на процесните доставки са: ф-ри № 384/06.08.2001 г. (компютърни части по спецификация), № 539/28.12.2001 г. (комисионна продажба на газ пропан-бутан), № 542/28.12.2001 г. (компютърна конфигурация) и за 2002 г. ф-ри № 546/08.01.2002 г. (компютърна конфигурация) и № 570/22.02.2002 г. (компютърни части по спецификация). За безспорно съдът е приел, че в хода на ревизията при извършените посещения на декларирания от доставчика данъчен адрес, не е открит представител на дружеството. При условията на чл. 32 от ДОПК е изготвено съобщение и поставено на информационното табло, като в дадения 14 дневен срок не са представени исканите документи. Съдът е обсъдил представените хода на административното производство и приети по делото Комисионен договор № 1/22.08.2001 г., Протокол от 28.12.2001 г. за извършени посреднически услуги при продажбата на 8 000 т за газ пропан- бутан, Договор за посредничество от 05.01.2001 г., Хронологична ведомост 4532 - начислен ДДС по продажбите, данъчна фактура № 539/28.12.2001 г. и Банково извлечение за заплащане на данъчна основа по фактурата, както и приетия по делото ДРА № 2950/03.10.2005 г., съставен на "МРТ трейдинг" ЕООД. Подробно съдът е обсъдил приетото като неоспорено от страните първоначално и допълнителни заключения на ССЕ, като вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на доставчика, а само на жалбоподателя, на приетия ДРА № 2950/03.10.2005 г. и на съдържащи се документи по преписката на НОХД № 1690/2005 г. по описа на II нак. състав, преобразувано в НОХД № 456/2008 г. Въз основа на констатациите на вещото лице съдът е достигнал до извода, че не са оборени констатациите в ДРА относно липса на счетоводно отразяване на данъка в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета. От правна страна е приел, че са налице предпоставките на чл. 109, ал. 11 и ал. 12, т. 1 и т. 4 от ДПК (отм.) - в сила за процесния период (2001 г.), и на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) за процесните периоди на 2002 г. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи че доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на Данъчно-процесуалния кодекс. В конкретния случай доставчика е бил надлежно уведомен по реда на чл. 32 от ДОПК за искането да бъдат представени от тях документи изрично изброени, от значение за данъчното облагане на получателя по доставките и не е представил тези документи. В чл. 109, ал. 11 (отм.) от ДПК са установени материалноправни предпоставки за отказване правото на данъчен кредит или определяне на данъчно задължение, които не се съдържат в ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба, независимо от други разпоредби, когато данъчен орган установи извършването на действия за избягване или осуетяване прилагане на данъчен закон, данъчен кредит се отказва правото на приспадане на данъчен кредит по такъв начин и в размер, че да се премахнат всички облаги или данъчни предимства на всяко лице, което пряко или без да участва в действията, е получило облага или данъчно предимство. Правилно съдът е приел, че са налице цитираните материално правни разпоредби. В съответствие със съдопроизводствените правила, съдът е обсъдил заключението на ССЕ, в съвкупност с останалите доказателства по делото и е достигнал до извода, за липса на редовно счетоводство на доставчика. Съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка - декларация. Съгласно НС данъкът се отразява по сметка 453 "Разчети за данък добавена стойност" и чрез нея регистрираните лица отчитат сметните си взаимоотношения с държавния бюджет. Към сметка 453 се откриват сметки 4531 - начислен данък за покупките, 4532 начислен данък при продажбите, 4538 - данък за възстановяване и 4539 - данък за внасяне. Всички изисквания относно начисляването на данъка са дадени кумулативно. Проверката в счетоводството на доставчика следва да се извърши в цялост за установяване, че вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите доказателства по данъчната преписка. За да се установи дали данъкът е начислен за отделна доставка е необходимо да съвпадат кредитните обороти на сметка 4532 от оборотната ведомост за периода с данъка, отразен в Дневника за продажбите и справката декларация. Необходимо да се съпостави аналитичната отчетност на счетоводна сметка 411 по отделни клиенти с аналитичната отчетност по сметка 4532 по отделни доставки. Като се обсъдят тези документи в съвкупност и се съпостави съдържащата се в тях информация едва тогава могат да се направят изводи дали ДДС е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС. Изводът в заключението по допуснатата съдебно счетоводна експертиза, че ДДС по фактурите е отразен като задължение към бюджета по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС е направен само въз основа на доказателства, съдържащи се по преписката на НОХД № 1690/2005 г. по описа на II нак. състав, преобразувано в НОХД № 456/2008 г. При последната проверка, правилно съдът е приел, че по аналогия относно данни за начисляване на данъка по една от фактурите, не може да се направи извода за надлежно водено счетоводство по всички процесни фактури. При обсъждане на ДРА № 2950/03.10.2005 г., съставен на "МРТ трейдинг" ЕООД, вещото лице е констатирало, че в него не се съдържат констатации, относно това дали ДДС по процесните фактури е отразен в счетоводството на доставчика. При приемане на заключението в съдебно заседание, вещото лице е заявило, че няма данни за редовно водено счетоводство от доставчика и не може да се направи извод за начисляване на данъка по процесните фактури, само от дневника за продажби, справка-декларация и извлечение от с/ка 4532. С оглед на изложеното е неоснователен касационния довод за повторно отнемане на данъчно предимство, което е в противоречие с ТР № 5/04 г. на ОСС на ВАС. В мотивите на цитираното ТР е посочено, че получателят по конкретната доставка е обвързан само от действията на прекия си доставчик, който следва да отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета, каквото е изискването на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. Когато доставчикът не извърши надлежно начисляване на данъка, за получателя по доставката не възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Налице е данъчно предимство за страните по доставката - за доставчика, който не е отразил дължимия данък като задължение към бюджета, и за получателя, който е приспаднал данъка като данъчен кредит, без да са налице законовите предпоставки за такова приспадане. Именно такъв е настоящият случай. Неоснователен е и довода за необсъждане от съда на представените писмени доказателства по делото. Както правилно е приел ПОС, в хода на съдебното обжалване не са ангажирани допълнителни доказателства установяващи факта на реалност на извършените доставки, за което са били изискани документи от доставчика. Този факт би могъл отново да бъде установен при проверка счетоводството на доставчика относно редовността на СД, ДП за процесните периоди, справки за оборот за с/ки 702, 703, 411, оборотни ведомости, отчет за приходи и разходи за процесните години, годишна оборотна ведомост, счетоводен баланс към 31.12. на всяка година, годишни данъчни декларации по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО, одиторски доклади за заверка на годишния счетоводен отчет, каквато задача на СЕ не е поставяна в хода на съдебното обжалване. Липсват и доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, С оглед на изложеното недоказана от касатора е останала и втората кумулативна предпоставка на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.), а именно дали доставката е реална, за да е облагаема по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е прехвърляне на собственост върху стока или други вещи права върху стока, извършването на услуга срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи. Както правилно е приел съдът, в хода на съдебното производство не са представени доказателства относно реалност на доставките по процесиите фактури, а именно че доставчика е разполагал с необходимата техническа и кадрова обезпеченост да извърши доставката, като е неоснователен довода в тази насока в касационната жалба. Представените и приети по делото комисионен договор № 1/22.08.2001 г., Протокол от 28.12.2001 г. за извършени посреднически услуги при продажбата на 8 000 т за газ пропан-бутан и Договор за посредничество от 05.01.2001 г., като частни свидетелстващи документи се ползват с доказателствена сила само когато издателят им удостоверява неизгодни за себе си факти. В случая от представените документи касаторът черпи изгода за себе си, поради което не може да се противопоставят на страната, която не го е подписала, поради което и органа по приходите е приел, че без допълнителни доказателства за реалното изпълнение на доставките така ангажираните частни документи не могат да обосноват наличието на предпоставките на чл. 6 от ЗДДС (отм.). С оглед на изложеното е неоснователен довода, свързан с необоснованост на обжалваното решение. Съдът е изложил подробни доводи какви факти е приел за установени, въз основа на кои доказателства и е достигнал до съответните правни изводи, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение