Решение № 4945 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1067/2011 г.

Решение № 4945 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1067/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Олегов Килев от гр. Дупница, подадена чрез упълномощен адв. Любомир Атанасов, против решение № 14603 от 30.11.2010 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 9894/2010 г. От жалбата се извличат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ЗМВР, която препраща към Правилника за устройството и дейността на Университет с наименование Академия на Министерството на вътрешните работи. Касаторът твърди, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, както и, че е бил под карантинен период, който е продължил до започване на държавната изпитна сесия. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - министърът на правосъдието оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Василева, която пледира за оставяне в сила на съдебното решение, защото видно от събраните доказателства жалбоподателят не се е възползвал от правото да се яви на поправителния изпит. Представителят на Върховния административен съд дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, тъй като са налице основанията на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "в" ЗМВР и чл. 10, ал. 2, т. 5, чл. 19, ал. 2 и чл. 31, ал. 4 ЗИНЗС и правилно е отхвърлено оспорването срещу процесната заповед. От представените протоколи за поправителен изпит е видно, че жалбоподателят е бил вписан в списъка, но не се е явил и е неоснователно възражението, че не му е дадена такава възможност. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 14603 от 30.11.2010 г. е отхвърлена жалбата на Александър Олегов Килев от гр. Дупница срещу заповед № ЧР - 05-134 от 7.06.2010 г., издадена от министъра на правосъдието. За да достигне до този резултат тричленният съдебен състав е установил, че с процесната заповед е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя като стажант на длъжност "надзирател" в арест - бул. "Г. М. Димитров" № 42 към сектор "Арести" при Областна служба "Изпълнение на наказанията" - София, "поради незавършване на курса за първоначална професионална подготовка", на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "в" ЗМВР и чл. 10, ал. 2, т. 5, чл. 19, ал. 2 и чл. 31, ал. 4 ЗИНЗС. Първоинстанционният съд е изяснил фактите и обстоятелствата, които са от значение за спора, а именно: Александър Олегов Килев е бил назначен със заповед № Л-Л-9001/07.12.2009 г. на Главния директор на ГДИН за стажант, на длъжност "надзирател" в арест - бул. "Г. М. Димитров" № 42 във сектор "Арести" в областна служба "Изпълнение на наказанията" - София, считано от 9.12.2009 г. За прекратяване на служебното му правоотношение е изготвено Предложение от гл. инспектор Иво Нейков, началник на сектор в Учебен център - Плевен към затвора гр. Плевен в изг. № 37/20.05.2010 г., в което е вписано, че за периода от 11.01.2010 г. стажантът е преминал курс за първоначална професионална подготовка в учебен център - Плевен, но на теоретико-практическия изпит, проведен на 12 и 13.05.2010 г. показаният успех е "слаб 2". Съдът се е позовал на приети като доказателства протоколи от проведените изпити, които са задължителни за професионалната подготовка, оценките от които са "слаб 2", с изключение на два изпита, които са "среден 3" и общата оценка е "слаб 2". От тук е изведено заключение, че процесната заповед на министъра на правосъдието е издадена от компетентен орган и в съответствие с материалния закон, защото полагането на теоретико-практически изпити от държавните служители в териториалните звена към ГД "ИН" са задължителни за придобиване на квалификация "надзирател", като незавършилите успешно курса се уволняват поради невъзможност да изпълнят служебните си задължения, което изискване изрично е регламентирано в нормата на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "в" ЗМВР. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно установена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, тричленният съдебен състав е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Върховният административен съд, трето отделение, точно е констатирал по приетите като доказателства и неоспорени три броя протоколи за поправителни изпити по Пенитенциална педагогика, проведени на 11.05.2010 г., Протокол от поправителен изпит по Правна подготовка, проведен на същата дата и Протокол за поправителен изпит по Надзорно-охранителна дейност от същата дата, че във всеки един от тях изрично е записано "не се явил". Със същото съдържание е и приложеният към преписката Протокол от 12.05.2010 г. и от 13.05.2010 г. на изпитната комисия в Учебния център на ГД "ИН" за проведения теоретико-практически изпит, от текста на който се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е оценен с оценка "слаб 2", поради което е предложено служебното му правоотношение да бъде прекратено. В касационната жалба е развита тезата, че е жалбоподателят бил под карантинен период, който е продължил до започване на държавната изпитна сесия, поради което не е могъл да се подготви и яви на теоретико- практическия изпит. В съдебното производство пред първоинстанционния съд, както и пред касационната инстанция, не са представени доказателства за тези твърдения на касационния жалбоподател. Предвид на това тричленният съдебен състав правилно е преценил, че от представените протоколи за проведените изпити се установява, че е неоснователно оплакването на жалбоподателя, че не му е дадена възможност да се яви на поправителни изпити. Неоснователно е и възражението на касационни жалбоподател за несъобразяване на съдебното решение с чл. 197, ал. 2 от ЗМВР, която разпоредба препраща към Правилника за устройството и дейността на Университет с наименование Академия на Министерството на вътрешните работи. В случая е приложима нормата на чл. 17 от ППЗИНЗС, в която са уредени въпросите относно провеждане на първоначално професионално обучение, като изрично е вписано, че план-графикът, тематиката и др. се утвърждават със заповед на ГД "ИН". Разпоредбата на чл. 197, ал. 2 ЗМВР, на която се позовава касаторът, е пряко свързана с чл. 193, ал. 2 ЗМВР, визиращ провеждането на професионалното обучение при първоначално постъпване в Академията на МВР, а в конкретния случай обучението се осъществява в учебния център на ГД "ИН" в пълно съответствие с изискванията на чл. 31 от ЗИНЗС. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,