Решение № 10229 от 3.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6124/2016 г.

Решение № 10229 от 3.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6124/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на [фирма] със седалище в [населено място], против решение № 240 от 20.04.2016 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка № КЗК-123/124/130/2016 г. С него по жалба на [фирма], [фирма] и [фирма] е отменено като незаконосъобразно решение № 8/11.02.2016 г. на управителя на [фирма] за откриване на процедура на договаряне с обявление за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Застрахователна услуга, чрез сключване на застраховки "Имущество" и "Релсови превозни средства" за нуждите на [фирма] за период от пет години". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. О. К. за защита на конкуренцията не изразява становище по жалбата. Ответникът [фирма], чрез пълномощника си адв. Е. Д., в съдебно заседание и в представено писмено становище с характер на писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Ответникът [фирма], чрез пълномощника си юрк. Г. С., с писмен отговор на жалбата и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение. Ответникът [фирма] с представена писмена молба от пълномощника юрк. В. М., счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока установен в чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по преписка № КЗК-123/124/130/2016 г. на Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалби на [фирма], [фирма] и [фирма] срещу решение № 8/11.02.2016 г. на управителя на [фирма] за откриване на процедура на договаряне с обявление за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Застрахователна услуга, чрез сключване на застраховки "Имущество" и "Релсови превозни средства" за нуждите на [фирма] за период от пет години". С обжалваното решение на КЗК е отменено като незаконосъобразно обжалваното решение № 8/11.02.2016 г. на управителя на [фирма]. За да постанови този резултат КЗК е приела, че с решението за откриване на процедурата възложителят е допуснал нарушение на чл. 25, ал. 5 от ЗОП (отм.), тъй като е заложил условие, което необосновано ограничава участието на лица в обществената поръчка. За токова КЗК е счела въведеното в т. 1 от раздел III. 2.3. от обявлението изискване за подбор, кандидатите относно Релсовите превозни средства да са изпълнили през последните три години, считано от датата на подаване на заявлението за участие, минимум по една услуга с предмет, еднакъв или сходен с предмета на обществената поръчка, застрахователната сума по която да не е по-малка от 25 на сто от прогнозната стойност на застрахователната сума на активите на възложителя, подлежащи на застраховане през първата година по съответния вид застраховка, предмет на поръчката. Според това въведено изискване 25 на сто от прогнозната стойност на застрахователната сума на активите подлежащи на застраховане по застраховка "Релсови превозни средства" през първата година е в размер на 53 565 946,14 лв. КЗК е счела, че необходимостта кандидатите да докажат изпълнението на една услуга със застрахователна сума в такъв голям размер е необоснована пречка пред кандидатите. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение на КЗК за правилно. Според чл. 25, ал. 5 от ЗОП (отм.), приложим на основание § 18 от ЗОП възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета и количеството или обема на обществената поръчка. Правилен е изводът на КЗК, че възложителят е допуснал нарушение на този разпоредба с въведеното за Релсовите превозни средства изискване за подбор в раздел III. 2.3) Технически възможности, от обявлението. Според него кандидатите следва да са изпълнили през последните три години, считано от датата на подаване на заявлението за участие, минимум една услуга с предмет, еднакъв или сходен с предмета на обществената поръчка, застрахователната сума по която да не е по-малка от 25 на сто от прогнозната стойност на застрахователната сума на активите на възложителя, подлежащи на застраховане през първата година по съответния вид застраховка, предмет на поръчката. В същата част на обявлението възложителят е уточнил, че прогнозната стойност на застрахователната сума на активите на възложителя, подлежащи на застраховане по застраховки "Релсови превозни средства" през първата година е в размер на 214 263 748,56 лв. Така 25 на сто от тази прогнозната стойност е в размер на 53 565 946,14 лв. Възложителят правилно е съобразил специфичния предмет или обема на обществената поръчка, каквото е изискването на чл. 25, ал. 5 от ЗОП (отм.) относно застраховане на Релсовите превозни средства. В България има само един национален превозвач, който разполага с подвижен състав на такава висока стойност. Това е именно касационния жалбоподател. Изложеното ограничава участието на други застрахователни компании, които през предходните три години не са извършвали застраховка на подвижния състав на касатора. Действително в обявлението е допусната възможност да са извършвани застраховки и на подвижен състав на товарни жп превози, метро или трамваен транспорт, както и на подвижен железопътен състав обслужващ или поддържащ железопътната инфраструктура. Но самите тези подвижни състави са на по-ниска стойност, а и няма друг превозвач, който да разполага с толкова многоброен подвижен състав. Още повече, че изискването на възложителя е за сключване на една застраховка на стойност над 53 565 946,14 лв., а не на няколко отделни застраховки, сключени през предходните три години, общата стойност на които да е над 53 565 946,14 лв. Необосновано е възложителят да иска кандидатите са имат опит от застраховка на такава висока стойност при този специфичен предмет на поръчката, а да не приема за опит застраховки със сходен предмет от две или три застраховки с обща стойност над изискваната от него. Неоснователно е възражението на касатора, че в процедурата могат да участват и чужди застрахователи, които да покриват това изискване на възложителя. Действително такива биха могли да участват, но нормално е в процедурата да се включат предимно български застрахователи, тъй като за чуждите е по-трудно да обслужват застраховката. А и ограничението на българските застрахователи за сметка на чуждите пак би било нарушение на чл. 25, ал. 5 от ЗОП (отм.). Неоснователно е оплакването на касатора за двойствен критерий на КЗК, тъй като комисията не е констатирала нарушение на чл. 25, ал. 5 от ЗОП (отм.) за другата застраховка - "Имущество". Настоящият съдебен състав счита, че КЗК правилно не е установила нарушение за тази застраховка. Комисията е спазила изискването на посочената разпоредба, според която изискванията на възложителя следва да са съобразени с предмета, количеството и обема на обществената поръчка. За застраховката "Имущество" нито предметът е толкова специфичен, нито количеството и обемът са толкова големи, тъй като стойността на тази застраховка е близо четири пъти по-ниска от застраховката на "Релсови превозни средства". По изложените съображения настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно. Затова то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. с чл. 122е, ал. 3 от ЗОП, е основателно предявеното от ответника [фирма] искане за присъждане на направените от него разноски за настоящото съдебно производство. Същите са в размер на 5000 лв. за адвокатско възнаграждение според представения списък за разноските и са доказани с представения договор за правна защита и съдействие. Основателно е искането на касатора по чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК за намаляването им поради прекомерност. Според посочената разпоредба ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимално определеният размер на адвокатското възнаграждение е 500 лева. До този размер, в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., може да бъде намалено адвокатското възнаграждение. Но делото се отличава с фактическа и правна сложност, при съобразяването на която уговореното възнаграждение следва да бъде намалено на 2500 лв. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 122е, ал. 3 от ЗОП, е основателно предявеното от ответника [фирма] искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство. Затова жалбоподателят [фирма] следва да бъде осъден да заплати на [фирма] сумата от 500 лв., представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено съгласно чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Неоснователно е искането за присъждане на разноски и за производството пред КЗК, тъй като такива са присъдени с обжалваното решение. Неоснователно е искането на [фирма] за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като по делото не е реализирано представителство от юрисконсулт. В хода на производството е представена само писмена молба от пълномощника юрк. В. М., с която се изразява единствено становище за неоснователност на жалбата и се иска присъждане на разноски за юрисконсулт. На са изразени никакви доводи по съществото на спора, нито е осъществено процесуално представителство. Затова съдът не може да приеме, че е реализирано юрисконсултско представителство. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК вр. чл. 216, ал. 6 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение