Решение № 5391 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1622/2010 г.

Решение № 5391 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1622/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Елена Петрова Петрова, от гр. Асеновград, срещу решение № 1474/13.11.2009 г. по адм. д. № 454/2009 г. на Административен съд гр. Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му, постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на разноски. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалвания съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № ДК-10-51/21.11.2008 г. на началника на РДНСК-Пловдив, с която на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ е отменено разрешение за строеж № 486/29.09.2006 г. на главния архитект на община Асеновград, издадено в полза на Петрова за основен ремонт на лятна кухня. Административният акт на началника на РДНСК е по повод жалба на Димитрина Атанасова Букова, от гр. Пловдив, ул. "Кедър", бл. 240, ап. 25, която жалба е приета за допустима като подадена от заинтересовано по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ лице- същата, според административния орган, е наследник на лице, собственик на съседния имот. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касаторката. Така постановеното решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон при следните съображения: В случая се касае за нов строеж по смисъла на закона- основен ремонт на лятна кухня. В тези случаи разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ постановява, че заинтересовани лица са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, както и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Съседите са изключени от кръга на заинтересованите лица, като приложимата норма не може да се тълкува разширително, тъй като е процесуална, макар и в материален закон. Поради това релевантно за изхода на делото е обстоятелството дали жалбоподателката пред административния орган е сред лицата, имащи право да обжалват разрешението за строеж - в случая нов такъв, в съседен, чужд имот. Като е приел наличието на такова право, както е прието и от административния орган, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Липсата на субективно право да се иска отмяна на разрешението за строеж прави недопустима жалбата на Букова пред административния орган. Това е следвало да бъде констатирано от първоинстанционния съд, който я е приел за допустима, без да сочи на кое от няколкото визирани в чл. 149, ал. 2 ЗУТ основания, е допустима. Вместо това, съдът е разгледал законосъобразността на оспорената заповед през призмата на изградения вече строеж, което е неотносимо към разрешението за строеж. Ако изграденото не е в синхрон със разрешението за строеж, то има друг ред за атакуването му. Предвид изложеното обжалваното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено, вместо него да се постанови отмяна на оспорения административен акт и отхвърляне на жалбата на Букова срещу разрешението за строеж. С оглед изхода на спора на касаторката ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 950 лв. /деветстотин и петдесет/ лв. като заявени в срок и при липса на депозирани възражения от другата страна. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение