Решение № 3095 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9957/2009 г.

Решение № 3095 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9957/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Банко Димитров Сапунджиев, Милена Димитрова Божкова, Ангелина Сотирова Сапунджиева и Мария Банкова Каишева срещу решение № 106 от 25.05.2009 г. по адм. д. № 140/2009 г. на Административен съд Хасково с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Областен управител на област Хасково не представя становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е неправилно и затова следва да бъде отменено на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, като съобрази доводите на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Банко Димитров Сапунджиев, Милена Димитрова Божкова, Ангелина Сотирова Сапунджиева и Мария Банкова Каишева срещу мълчаливия отказ на Областен управител на област Хасково по заявление с вх. № ДС-03-439/5.02.2009 г. за отмяна на отчуждаването на имот - част от нива с площ от 1,635 дка с кадастрален № 25040 по плана за земеразделяне на гр. Харманли в местността "Каратопрака", цялата с площ от 4,960 дка. За да направи извода, че мълчаливият отказ е законосъобразен, съдът е приел, че не е налице първото от кумулативно формулираните от законодателя изисквания по чл. 40, ал. 1 от ЗДС, регламентиращи отмяна на отчуждаването по този ред, а именно - принудително отчуждаване на имот - частна собственост за държавни нужди. Прието е, че след като не е налице тази материалноправна предпоставка, останалите доводи на жалбоподателите за непровеждането на мероприятието, за което имотът е отчужден, и възможността за възстановяването му, не следва да бъдат обсъждани. Като е отхвърлил оспорването на посоченото основание, съдът е направил необоснован и незаконосъобразен извод. Не се спори, а и видно от приложеното предложение на Областния управител на област Хасково и нотариален акт № 75, т. IV, рег. № 7135, нот. д. № 610 от 2002 г., процесният имот е закупен от държавата въз основа на процедура, проведена по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗДС (отм.). Буквалният прочит на тази законова разпоредба не остава никакво съмнение, че тази процедура, макар и различна от процедурата по чл. 38, ал. 1 ЗДС (отм.), е отчуждителна по своя характер и същност. Този извод се обоснова както от систематическото място, което заемат в закона посочените текстове, а именно Глава трета "Принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавни нужди", така и от становището на административния орган в наличната документация по административната преписка. След като имотът е закупен от държавата чрез прилагането на отчуждителна процедура, не съществуват законови пречки жалбоподателите да искат нейната отмяна по реда на чл. 40, ал. 1 ЗДС, ако са налице останалите предпоставки регламентирани в законовата разпоредба. По тези съображения решението е неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане следва да се обсъдят останалите доводи на страните относно наличието на всички необходими условия по чл. 40, ал. 1 от ЗДС за отмяна на отчуждаването на процесния имот. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение второ и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,