Решение № 1257 от 5.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10367/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационната жалба на Общински съвет Несебър, чрез адвокат Каменова, против Решение 788 от 21.07.2023 г., постановено по адм. дело 1980/2022 г. по описа на Административен съд Бургас. Твърди се неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Областен управител на Област Бургас не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по оспорване от Областен управител на Област Бургас на Решение 755 на Общински съвет Несебър, взето по т. 20 от дневния ред на заседание проведено на 27.10.2022 г., обективирано в протокол 30/27.10.2022 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 12 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е актуализирана Програмата за управление и разпореждане с общинско имущество за 2022 г. и е дадено съгласие за сключване на предварителен договор за продажба на общински недвижим имот, утвърждаване на проекта за договор и уточняване на конкретни условия за продажбата. С обжалваното решение административният съд е отменил оспореното пред него решение, като е приел, че същото е прието от компетентен орган, но в нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Този извод се основава на това, че в случая проектът за актуализиране на програмата не е публично обявен, поради което не е изпълнено изискването на чл. 3, ал. 6 от Наредба 5 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет Несебър (Наредба 5). Отделно от това при липсата на проведена процедура за промяна на вида собственост - от публична общинска собственост на частна общинска собственост по отношение на частта от улицата, предмет на сделката, то решението е издадено в нарушение на изричната забрана на чл. 7, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите за недопустимост на решението в частта му, с която съдът се е произнесъл по законосъобразността на актуализацията на Програмата за управление и разпореждане с общинско имущество за 2022 г. Въпросът с допустимостта на оспорването е решен с определение 5659 от 31.05.2023 г., постановено по адм. дело 4358/2023 г. по описа на Върховния административен съд. Неоснователни са и доводите за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, общинският съвет е компетентен да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и да определя конкретните правомощия на кмета на общината. С обжалваното пред съда решение Общински съвет Несебър, основавайки се именно с тази разпоредба, е актуализирал Програмата за управление и разпореждане с общинско имущество за 2022 г., като я е допълнил в раздела касаещ продажба на имоти по чл. 15, ал. 3 ЗУТ и е дал съгласие за сключване на предварителен договор за продажба на реално обособени части от улично пространство, като придаваеми към урегулиран поземлен имот частна собственост. Правилно е прието в обжалваното решение, че преди приемането на актуализацията на годишната програма, в нарушение на административно-производствените правила, същата не е публично оповестена на сайта на община Несебър и в сградите на общината, най-малко 14 дни преди деня на публичното обсъждане. Посоченото задължение изрично е регламентирано в чл. 3, ал. 6 от Наредба 5 и се отнася както за проектите на стратегията и програмата, така и за проектите за техните актуализации. Правилен е изводът в обжалваното решение, че в останалата част решението на общинския съвет е прието в нарушение на относимите материалноправни разпоредби. Установено е по делото, че имотът, предмет на разпореждане, е с начин на трайно ползване за второстепенна улица. Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, с влизане в сила на Закона за общинската собственост (ЗОС) в собственост на общините преминават общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за общо ползване, като за временните постройки, улиците, площадите, общинските пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост, доколкото не е предвидено друго в специален закон, съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗОС. Според чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, "публична общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон". В настоящия случай процесният имот е определен за публична собственост по силата на закона. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗОС, статутът на собствеността може да бъде променен от публична в частна общинска, само ако имотът е престанал да има предназначението си по чл. 3, ал. 2 от ЗОС - да е настъпила промяна в предназначението на имота, каквато промяна не е обявена с решение на общинския съвет. Решението на Общински съвет Несебър, на което се основава касационната жалба, няма такъв характер, тъй като с него е дадено съгласие да бъде процедиран проект за изменение на ПУП-ПРЗ, който план не е и изменен. Разпоредбите на Закона за устройство на територията са неотносими към промяната на собствеността на общински имот от публична в частна, тъй като този закон урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели чл. 1, ал. 2. Отделно от това ЗУТ не предвижда посоченото в обжалваното решение на общинския съвет придаване на един имот към друг - урегулиран поземлен имот. Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ предвижда възможността границите на урегулирани поземлени имоти да се променят с план за регулация със съгласието на собствениците им. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОС постановява, че имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица, освен в полза на държавата, при условия и по ред, определени в специален закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че с оспореното пред съда решение не се извършва разпореждане с общински имот. С оспореното решение кметът на общината е упълномощен да сключи не само предварителен но и окончателен договор за прехвърляне правото на собственост. Условията за сключване на окончателен договор - наличие на влязла в сила заповед за изменение на подробния устройствен план, решение за обявяване от публична в частна държавна собственост на 292 кв. м. реално обособени части от улично пространство на ул. Бор и съставяне на акт за частна общинска собственост за този имот не налагат друг извод, тъй като не променят вече изразената воля за разпореждане с него. Всъщност и самото оспорено решение е прието на основание чл. 28, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, съгласно която общинският съвет е компетентен да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и не касае управление на общинския имот. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение