Решение № 8052 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16775/2009 г.

Решение № 8052 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16775/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от адв. Евгений Николов Мосинов и адв. Мария Димова Овагемова - процесуални представители на Стефан Бонев Стефанов, в качеството му на кмет на община Камено, против решение № 986/15.09.2009 г. по адм. дело № 465/2009 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата против решението по т. 17 от дневния ред на заседанието, отразено в Протокол № 21/26.03.2009 г. на Общински съвет Камено за провеждане на конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по утвърдени общинска и областна транспортни схеми. Касаторът счита, че така постановеният съдебен акт е неправилен поради противоречието му с материалния закон, както и поради съществените нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати при постановяването му. На първо място твърди, че нарушаването на забраната, установена в чл. 7 ЗПРКИ е основание както за ангажиране административнонаказателната и служебна отговорност на длъжностното лице, така и за отмяна на гласувания от него административен акт, като проверката за съответствие на този акт с материалния закон не е обусловена от понасянето на санкциите, установени в закона. На второ място заявява, че забраната за гласуване в частен интерес се отнася не само до индивидуалните административни актове, а тя важи за участието в колективен орган при приемане на всякаква категория актове, в това число при тяхната подготовка и обсъждане. В тази връзка счита, че решението на Общински съвет Камено е общ административен акт по правната характеристика на чл. 65 АПК и конфликт на интереси е налице, ако гласувалите решението общински съветници са свързани с лица, които са възможни кандидати за превозвачи. На трето място жалбоподателят заявява, че в нарушение на чл. 168 АПК съдът не е проверил законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК, включително и на едно от основанията, посочени от оспорващия - за съществени процесуални нарушения при приемане на административния акт, поради неизлагане на мотиви. По тези съображения моли съдебното решение да бъде отменено, както и решението на Общинския съвет, а евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът - Общински съвет Камено, гр. Камено, обл. Бургас, не взема отношение по жалбата. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба, разгледана по реда на чл. 218 АПК е подадена в срок и е допустима, но по същество е неоснователна. Решението на АС е правилно. Изводът на съда за законосъобразност на оспореното решение на ОбС - Камено взето по т. 17 от дневния ред и обективирано в протокол № 21/26.03.2009 г. е основан на доказателствата по делото преценени съвкупно и на правилното приложение на материалния закон. Касае се за административен акт на колективен орган насочен към неопределен кръг лица приемайки условията за участие в него. Правилно е прието от съда, че ОбС - Камено не е гласувал решение за възлагане на конкретно лице осъществяването на обществен превоз на пътници за да се твърди, че някой от общинските съветници е гласувал в частен интерес в полза на това лице, респективно, че е налице конфликт на интереси. Самият конкурс се открива и провежда от друг орган - Кмета на Община Камено съгласно чл. 17, ал. 3 и 4 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС и се финализира негов акт по чл. 26, ал. 1 от Наредбата, с който се класират кандидатите на първите три места и се определя кандидата класиран на първо място за изпълнител. Този акт подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 26, ал. 4 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС. Определение на понятието "конфликт на интереси" е дадено в чл. 2 от специалния ЗПРКИ. Установяването на конфликта на интереси се извършва по реда на глава VI от ЗПРКИ, респективно по реда на чл. 25, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 ЗПРКИ от постоянна комисия на ОбС за общински съветници и от административния съд съгласно чл. 27 вр. чл. 25, ал. 2, т. 3 ЗПРКИ. От доказателствата по делото не се установява дали е инициирано по чл. 23 и чл. 24 ЗПРКИ и да е проведена процедура по установяване на конфликт на интереси по отношение на общинските съветници по предвидения от закона ред, за което Кмета на Община Камено твърди, че са нарушили чл. 7, ал. 1 от ЗПРКИ като са гласували процесното решение на ОбС - Камено при наличие на конфликт на интереси, респективно да е установено такъв за тях. Изложените от съда мотиви основани на доказателствата и закона обосновават правния му извод за законосъобразност на оспореното решение на ОбС - Камено. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, от надлежно упълномощени лица видно от приложеното на стр. 124 от адм. дело № 465/2009 г. по описа на Административен съд - Бургас ПЪЛНОМОЩНО, от името на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 986 от 15 септември 2009 г. по адм. дело № 465/2009 г., Административен съд гр. Бургас ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Стефан Бонев Стефанов - кмет на Община Камено против решение на Общинския съвет гр. Камено, взето по т. 17 от дневния ред и обективирано в протокол № 21/26.03.2009 г. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че не намират опора в закона и доказателствата по делото твърденията на жалбоподателя, че при вземането на оспореното решение двама от общинските съветници са действали при наличие на конфликт на интереси. Посочил е, че установяването на конфликт на интереси се извършва по ред, предвиден в Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, в конкретния случай чл. 25, ал. 2, т. 3, като по делото няма твърдения, нито доказателства такова установяване на конфликт на интереси да е проведено. Отделно от това съдът е констатирал, че с процесното решение Общинският съвет е дал съгласие за провеждане на конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по утвърдени общинска и областна транспортна схема и са определени критериите, на които следва да отговарят кандидатите за участници. Общинският съвет не е гласувал решение, с което да възложи на конкретен субект осъществяването на този превоз, за да се твърди, с оглед на този субект, че някой от общинските съветници е гласувал в частен интерес. Хипотетичното определяне от жалбоподателя на евентуалните бъдещи кандидати в този конкурс не може да бъде предпоставка да се определи евентуално наличие на конфликт на интереси, тъй като от съгласието за провеждане на конкурс по принцип не следва, че сред участниците ще се намират именно тези търговци, за които твърди жалбоподателя, а освен това процедурата по възлагане на обществения превоз на пътници се извършва от друг орган - кмета. Като краен извод съдът е посочил, че оспореното решение е законосъобразно като постановено от компетентен орган, при спазване на съответната форма, на материалния и процесуалния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно. Преди всичко останало следва да се отбележи неоснователността на твърдението в касационната жалба, че съдът не е проверил законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК, включително и на едно от основанията, посочени от оспорващия - за съществени процесуални нарушения при приемане на административния акт, поради неизлагане на мотиви. Както се каза по-горе, съдът е приел, че решението е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и тъй като не е констатирал конкретни пороци, не ги е и посочил. Освен това разпоредбата на чл. 168 от АПК задължава съда служебно да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, но не при всички случаи, а само въз основа на представени от страните доказателства, така че няма нарушение на тези правни норми. Оспореното пред Административен съд - Бургас решение по т. 17 от дневния ред на заседанието на Общински съвет - Камено, взето по Протокол № 21/26.03.2009 г. е мотивирано. Именно в протокола са изложени обстойните мотиви на колективния орган за повторното приемане на същото решение (със същото съдържание) след връщането му от Кмета на Община - Камено на основание чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА. С оглед на това правното основание на образуваното пред Административен съд - Бургас производство е чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА. В жалбата си до съда Кметът на Община Камено се е позовал на съществуващ конфликт на интереси по смисъла на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси при гласуване на решението от общинските съветници Радослав Балтаджиев и Жельо Вардунски. Твърденията обаче, че те са съдружници в търговските дружества "Раф" ООД и в "Странджа Комерсиал" ООД с вписан предмет превозна и транспортна дейност не са доказани, а фактът, че първият общински съветник е собственик на автобус, който фигурира в лиценза на "МБус" ООД не води до извод за наличие на "конфликт на интереси" според дефиницията на чл. 2 от закона. Въпросът дали първо трябва да е проведена процедурата за установяване на конфликта на интереси по предвидения в специалния закон ред (глава шеста) и тогава да се оспорва административния акт с такова твърдение за незаконосъобразност в случая е без значение, защото при тези данни няма конфликт на интереси. Не е налице частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията на общинския съветник. Нещо повече, такъв не може и да има, защото процесното решение слага началото на процедура, която започва и тепърва предстои да бъде проведена по реда на Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на Министерството на транспорта и съобщенията, за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили. В конкретния случай Общински съвет - Камено дава съгласие за провеждане на конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по утвърдени общинска и областна транспортни схеми по конкретно посочени маршрутни разписания и линии; утвърждава критериите и начина на оценка и класиране на кандидатите; определя срока на договора; определя изискванията към кандидатите, както и необходимите документи за участие в конкурса; посочва, че превозните средства следва да отговарят на всички нормативни изисквания - Закона за движение по пътищата, Закона за автомобилните превози и Наредба № 2/2002 г.; определя цената на конкурсната документация; определя състав на комисията за провеждане на конкурса и оценка на постъпилите предложения и делегира изпълнението на своите функции относно провеждането на конкурса на Кмета на Общината. Както се вижда, с това решение не се обявяват кандидатите, класирани на първите три места и не се определя кандидата, класиран на първо място за изпълнител, което правомощие е предоставено съгласно чл. 26, ал. 1 от наредбата не на общинските съветници, а на кмета на общината. Становището, че конфликт на интереси е налице, ако общинските съветници са свързани с лица, които са възможни (потенциални) кандидати за превозвачи е твърде разширително. Общинският съвет е орган на местното самоуправление и се състои от избраните общински съветници. Правомощията му са регламентирани в чл. 21 от ЗМСМА. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗПРКИ забранява лице, заемащо публична длъжност (какъвто е и общинският съветник по силата на чл. 3, т. 9 от закона), при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес. Той е длъжен преди започването или по време на изпълнението на правомощието си да подаде декларация за частен интерес по конкретен повод (чл. 12, т. 4 от ЗПРКИ) когато има частен интерес във връзка с изпълнение на това свое правомощие (чл. 16 ЗПРКИ). В случая въпреки предвидената административнонаказателна отговорност, както и другите регламентирани в закона неблагоприятни последици, двамата общински съветници не са подали такава декларация, защото очевидно са счели, че не е налице конфликт на интереси. Такъв всъщност не се установява и от събраните по делото доказателства. В контекста на изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното с нея решение на Административен съд - Бургас е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС не констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,