Решение № 3846 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1380/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, в качеството му на председател на Комисията на земеделските земи(КЗЗ), против решение 4254 от 10.12.2024г., постановено по адм. дело 274/2024г. по описа на Административен съд-Плевен, с което е отменена точка 77 от решение КЗЗ-01/16.01.2024г. на Комисия за земеделски земи към Министрество на земеделието и храните(МЗХ), в частта за определяне на дължимата такса от Ц. Б. П. от [населено място], който да заплати двойния размер на таксата по чл. 6, т.4 и т.7 от Тарифата за таксите в размер на 13170, 60лв и преписката е върната на комисията за определяне на такса за промяна предназначението на поземлен имот с идентификатор 16537.37.40, местност "Стопански двор", [населено място], с площ от 2710 кв.м. , при съобразяване с мотивите на решението, в двумесечен срок от влизането му в сила. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу решението на КЗЗ при МЗХ, както и присъждане на разноски. Ответникът Ц. Б. П., чрез адв. Д.Колева, оспорва жалбата и иска оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Заключението на представителя на Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е материалноправно незаконосъобразно поради несъобразяване при определяне на дължимата такса за промяна предназначението, че имотът е при неполивни условия. Преписката е върната на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно установяване на всички правно значими факти въз основа на събраните по делото доказателства и са обосновани верни правни изводи, към които не препраща на основание чл. 221, ал.2 АПК. Правилно е прието за установено, че имотът, за който се иска промяна на предназначението е земеделска земя, върху която преди 2001г. е извършено строителство, в режим на търпими строежи, без наличие на решение за промяна на предназначението. Затова при определяне на таксато по заявлението е приложими §2, ал.1 и ал.2 ДР ЗОЗЗ и Глава пета, раздел V от ППЗОЗЗ-собственикът на обекта заплаща санкцията по глава девета на закона и двойния размер на таксата по чл. 30 ЗОЗЗ. Ирелевантни за определянето на размера на тази такса са инвестиционните намерения на собственика да ползва имота за складиране на селскостопанска техника и селскостопанска продукция, което не променя фактът, че в земеделската земя вече има построени сгради. Правилно е прието и че имотът попада в обхвата на територия, обслужвана от съществуваща и действаща напоителна система "Голяма Витска", но е неполивен, защото за същия не може да се доставя поливна вода, изрично удостоверено от компетентни административни органи в официални документи, събрани по делото. В този случай, при изчисляване от Комисията на дължимата такса е приложим коефицент за неполивни земи, който е 1,00, вместо коефицент за поливни земи 1,2, както правилно е прието от решаващия състав въз основа приетото и неоспорено от страните заключение на вещо лице. По тези съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е правилно и не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските са в жежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника, по направеното в срок особено искане и до доказания размер на платено адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно съобразно действителната сложност на делото и извършените от страната процесуални действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,