Решение № 7641 от 11.7.2023 г. на ВАС, II о.
ВАСВторо отделение11.07.2023 г.докладчик Стефка Кемалова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 42/08.02.2023 г., постановено по административно дело 310/2022 г. по описа на Административен съд Добрич.
ОСЪЖДА Естетико ЕМ ЕООД, с [ЕИК], да заплати на Община Каварна, съдебно-деловодни разноски в размер на 1260 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РАДОСТИН РАДКОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Естетико ЕМ ЕООД, подадена чрез адвокат В. Колев, против Решение 42/08.02.2023 г., постановено по административно дело 310/2022 г. по описа на Административен съд Добрич. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед 460/16.05.2022 г. на Кмета на Община Каварна, нареждаща премахване на незаконни строежи Постройка и Пристройка към нея (кухня), представляващи заведение за обществено хранене - Бистро Горгона , разположени върху Петно 81 по схема за разполагане на преместваеми обекти за гр. Каварна в Градски парк публична общинска собственост, с адрес [адрес], представляващ имот с идентификатор 35064.501.3082 по КККР на гр. Каварна. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени процесната заповед и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски за две инстанции. Ответната страна, Кмет на Община Каварна, се представлява от адвокат Лютакова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмени бележки. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед, с която е разпоредено да се премахнат посочените по-горе незаконни строежи, квалифицирани като такива от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. а ЗУТ и чл. 10, ал.1, т. 4 от Наредба 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, и като незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ изградени в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без строителни книжа. Според констатациите на контролните органи, строежът "Постройка" представлява сграда с осмоъгълна неправилна форма, изградена от метална конструкция, която е монтирана върху стоманобетонна площадка, чиято северна страна е обшита с плоскости и винил, покривът е от винил, монтиран към метална конструкция, а останалата част на страните са остъклени с плъзгаща алуминиева дограма, с площ от 53 кв. м. Строежът "Пристройка" е изграден от метална конструкция с едноскатен покрив, покрит с винил, стените са обшити с плоскости, подът е покрит с теракота, поставена върху бетонова площадка, изградена от северната страна на Постройката, непосредствено до нея и е оборудван като кухня с размери 3 м./2 м. и с площ около 6 кв. м. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, след подробен анализ на събраните доказателства, извършени правилни фактически установявания и възприети правни изводи, които са обосновани и съответни на закона. Правилни са съжденията му относно компетентност на административния орган, спазване на законоустановената форма, на административно-производствените правила при издаване на административния акт, както и на материалния закон. В aдминистративното производство е съставен Констативен акт 5/05.05.2022 г., в който подробно са описани изградените строежи, с окомерна скица на разположението на сградите в имота. Обосновано съдът е отхвърлил възраженията на оспорващия, свързани с процедурата по връчването на констативният акт. Връчването на констативният акт, констативният протокол и писмото на Кмета на Община Каварна е надлежно извършено. Но дори и жалбоподателят да не е бил уведомен за съставения констативен акт, то това не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като дружеството надлежно е упражнило правото си на оспорване на административния акт, като в съдебното производство е могло да направи всички свои възражения и доказателствени искания. В тази връзка, доводите за допуснати при издаването на заповедта нарушения на административно-производствените правила са неоснователни. Първостепенният съд, посредством специалните знания на назначеното вещо лице правилно е установил, че постройките покриват характеристиките на строеж по смисъла на закона. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, определя сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв. м. включително или с капацитет до 100 места за посетители, като строежи от пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. а ЗУТ. Неоснователен е доводът на оспорващия за това, че постройката и пристройката представляват преместваеми обекти, както правилно е приел съдът. Процесните обекти по предназначение отговарят на чл. 56, ал. 1, т. 2 ЗУТ, но в конструктивно отношение не могат да се квалифицират като преместваеми по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Видно от събраните доказателства, включително и от заключението на вещото лице е, че постройките имат като основна конструктивна част бетонова колона и настилка, които не позволяват да бъдат преместени в цялост, като освен това с премахването им би се изменила трайно субстанцията и начина на ползване на земята. Неоснователен е доводът, развит в касационната жалба за това, че обектът е изграден законно въз основа на издадени разрешения за поставяне на преместваем обект по чл. 56 ЗУТ. Тези документи не могат да заместят липсващите строителните книжа, които се издават по реда на чл. 148 ЗУТ и са били необходими за законността на бистрото, представляващо строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. С оглед установения период на изграждане на строежа - след сключването на договор за наем на Петно 81, тоест след 12.03.2013 г., неприложим се явява института на търпимост по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход по спора, основателно е искането на ответника за присъждане на съдебно-деловодни разноски, които са в доказан размер от 1260 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,