Решение № 7362 от 13.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1949/2024 г.

Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) Земеделие" гр. Кърджали, чрез юрк. Милева, срещу Решение 25/08.01.2024 г., постановено по адм. дело 159/2023 г. по описа на Административен съд (АС) - Кърджали, с което по жалба на В. А. Х. е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 09/112/09565/3/01/04/02 с изх. 01-090-6500/52#4 от 20.03.2023 г., издаден от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) Земеделие" гр. Кърджали. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че е безспорно доказано отглеждането на тютюн в подробно изброени в жалбата земеделски парцели. Претендира се отмяна на решението на АС Кърджали, както и присъждане на разноски. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Прилага се писмено становище. Ответникът В. А. Х., чрез процесуалния си представител адв. Милушева, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, подробно изложени в о.с.з. и в писмена защита. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно представен списък. Представителят на Върховна прокуратура при Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледанa по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС - Кърджали е бил АУПДВ 09/112/09565/3/01/04/02 с изх. 01-090-6500/52#4 от 20.03.2023 г., издаден от директора на ОД гр. Кърджали при ДФ Земеделие, с който на В. А. Х. на основание т. 4.7 във вр. с т.4.23 от Договор 09/112/09565 от 26.09.2017 г. във връзка с чл.31, ал.2 и ал.4 и чл. 33, ал. 1, чл.3, ал.3 и ал.4 от Наредба 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Създаване на стопанства на млади фермери, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 892 лева, представляващо полученото първо и второ плащане по договора. С оспореното в настоящото производство решение, АС - Кърджали е отменил АУПДВ и е осъдил ДФ Земеделие да заплати на В. А. Х. разноски по делото в размер на 4610 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган при спазване на вида на акта и реда за неговото издаване, но при допуснато нарушение на административно производствените правила и в противоречие с относимите материалноправни норми. Изведен е извод, че АУПДВ е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, представляващо отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. По същество на спора са изложени мотиви, че не е налице основанието по чл. 33, ал. 1 и чл.31, ал.2 и ал.4 от Наредба 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Създаване на стопанства на млади фермери, тъй като административният орган е взел предвид съществуващи данни за открити насаждения от тютюн на заявени от Х. площи по други заявления за финансово подпомагане, които са извън стопанството, намиращо се в [населено място], което в процесния случай е предмет на преценка за изпълнение на релевантния бизнес план. Съдът е установил също след извършен сравнителен анализ, че е налице некоректно отразяване на площта на насажденията от тютюн и посочване на земеделски парцели, които не са заявявани от Х.. Наред с това е прието, че липсват доказателства, че откритите насаждения от тютюн са стопанисвани от Х., нито че последният е отглеждал тютюн с цел добиване на продукция и последващата й продажба. В резултат на всичко гореизложено съдът е заключил, че органът е подходил формално без да извърши цялостен анализ на съществуващите по преписката данни, в резултат на което е издал незаконосъобразен административен акт, подлежащ на отмяна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е направил внимателен анализ на всички събрани по делото доказателства, обсъдил е същите поотделно и в тяхната съвкупност, за да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В случая административният орган се е позовал на неизпълнение на нормативни или договорни задължения след изплащане на финансова помощ, в частност нарушение на чл.4.23 от Договор 09/112/09565 от 26.09.2017 г., според който ползвателят на помощта се задължава да не отглежда тютюн в продължение на 5 години след сключване на договора. Видно от бизнес плана към цитирания договор Х. е заявил, че местонахождението на стопанството, в което ще отглежда червен калифорнийски червей, впоследствие овце, се намира в [населено място], обл. Кърджали и е с обща площ 3.059 дка. Посочените в АУПДВ земеделски площи, в които органа е констатирал отглеждане на тютюн се намират в [населено място] и в [населено място], т.е. те не са предмет на преценка за изпълнението на релевантния бизнес план и условията по сключения договор и не могат да послужат като основание за твърдяното неизпълнение на поетите от Х. задължения. Още повече по делото липсват данни на земеделските площи в [населено място] да е отглеждан тютюн или ответникът по касация да е регистриран като производител на тютюн, който го отглежда с цел преработка и печалба. Изложеното сочи, че органът не е извършил необходимия анализ да индивидуализира площите, предмет на договора, в резултат на което е стигнал до необоснован извод, че не е спазено условието по договора в продължение на 5 години да не бъде отглеждан тютюн и е издал един незаконосъобразен административен акт. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АС - Кърджали не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.03.2024 г. Наведеното възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение е неоснователно, тъй като последното е съобразено с минималните размери, установени в чл.7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1/2004 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,