Решение № 3957 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1474/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от ВРИД Областен управител на Област Добрич против решение №117 от 15.01.2026г., постановено по адм. дело №589/2025г. на Административен съд – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение №467 по Протокол №30 от заседание на Добрички общински съвет, проведено на 27.08.2025г., с което се променя характера на собствеността на поземлен имот с идентификатор №78152.40.40 по КККР на с. Царевец, община Добричка от публична в частна, както и че Областна администрация е осъдена да заплати сумата от 511.20 евро на Община Добричка. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При подробно изложени съображения касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което да се отмени обжалваният административен акт. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Добрички Общински съвет представлявано от председателя Г. Коев, чрез адв. Д. Чимширова, е депозирал отговор на касационна жалба. В същия се съдържат съждения, за неоснователност на касационната жалба, счита че съдебният акт е правилен, поради което иска същият да бъде потвърден. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Добрич е образувано по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс по жалба на областен управител на област Добрич, срещу Решение №467 по протокол №30 от заседание на Добрички Общински съвет, проведено на 27.08.2025г., с което се променя характера на собствеността на поземлен имот с идентификатор №78152.40.40 по КККР на с. Царевец, община Добричка от публична в частна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата. За да постанови този резултат административният съд е приел, че административният акт е приет от компетентен орган, при наличие на мотиви, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон. Установено е от административния съд, че с оглед доказателствата по делото процесният имот е престанал да има предназначение на селскостопански път, обслужващ имотите в бившия стопански двор. Преди приемането на административния акт, кметът на общината е установил и представил писмени доказателства, че имота не подлежи на промяна на предназначението по реда установен за земеделските земи, тъй като попада в урбанизирана територия. Административният съд е приел, че в административната преписка се съдържат достатъчно доказателства за приключване на административното производството по изменение на начина на трайно ползване на имота. Съдът е приел за неоснователен довода на областния управител, че общинският съвет няма взето решение за промяна на предназначението на имота по чл.3, ал.2 от ЗОС и че не е приключила процедурата за промяна на начина на трайно ползване. Съдът е установил, че с влязло в сила решение №356 по Протокол №25 от заседание, проведено на 30.04.2025г., с т. II е прието, че имотът е загубил предназначението си по чл.3, ал.2, т. 3 от ЗОС за задоволяване на обществени потребности за „обслужващ път“, поради което е дадено съгласие за изменение на данните в КККР по отношение на начина на трайно ползване от „За стопански, горски, ведомствен път“ в „За стопански двор“. Обстоятелството, че имотът е загубил предназначението си за трайно задоволяване на обществените потребност по чл.3, ал.2, т. 3 от ЗОС също е било установено с решение №356 по Протокол №25 от заседание, проведено на 30.04.2025г., тъй като служители на общината са извършили теренна проверка, оглед на място, отразени в Протокол от 26.03.2025г. В протокола общинските служители са посочили всеки от имотите в стопанския двор на с. Царево от кой път се обслужват, въз основа на което е направен извода, че е отпаднала необходимостта процесният имот – ПИ 78152.40.40 да продължава да изпълнява предназначението си на път. Съдът е приел, че при наличие на тези обективни критерии, общинският съвет законосъобразно е приел оспореният административен акт, с което е променил характера на собствеността от публична в частна, съобразно правомощията си по чл.6, ал.1 от ЗОС и след като имуществото е спряло да има предназначение за трайно задоволяване на обществени потребност по чл.3, ал.2, т. 3 от ЗОС. На следващо място съдът е посочил, че от доказателствата по делото процесният имот представлява урбанизирана територия, а не земеделска, поради което не се изисква провеждане на процедура по чл. 78а от ППЗСПЗЗ, която предвижда процедура по промяна на начина на трайно ползване на земеделските земи. За да обоснове този извод, съдът е сочи, че преди приемане на решение №356 по Протокол №25 от заседание, проведено на 30.04.2025г. в частта му по т. I, този въпрос не е бил изяснен. Едва с приемането на същото, кметът на общината е отправил запитване до Областна дирекция „Земеделие“, от което се установява, че ПИ 78152.40.40 като попадащ в границите на бивш стопански двор няма характеристиките на земеделска земя, а е урбанизирана територия. Посочено е също, че в процеса на изпълнение на влязлото в сила Решение №356 на Добрички общински съвет се установява, че посочената в него процедура по чл. 78а от ППЗСПЗЗ е неприложима с оглед писмо на началника на ОД „Земеделие“ – Добрич, становище на главния архитект, както и от представената по делото скица, в която още при създаването на КК през 2017 г. имотът е означен като урбанизирана територия. Съдът е счел за правилен извода на Добричкия общински съвет, че е приложима разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ППЗОЗЗ. Административният съд е приел, че след като не е възможно да се проведе процедура по чл. 78а от ППЗСПЗЗ, то е неоснователно и становището на областния управител, че административният акт е приет в нарушение на тази норма. Съдът е счел, че не се изиска също и последващо одобряване на извършената промяна по отношение на начина на трайно ползване на имота, тъй като с решение №356, т. II Добрички общински съвет е изразил волята си да се измени начина на трайно ползване на имота от „обслужващ път“ в „стопански двор“. На последно място за неоснователен е приет довода на жалбоподателя, че процедурата за промяна на начина на трайно ползване не е била завършена докрай. Така постановеното решение е правилно, като мотивите му се споделят от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от ЗОС, имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост. Нормата на чл. 3 ал. 2 от ЗОС гласи „Публична общинска собственост са: 1. имотите и вещите, определени със закон; 2. имотите, предназначени за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация; 3. други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет“. В случая конкретният имот е бил такъв по чл. 3, ал. 2 от ЗОС- поземлен имот с идентификатор 78152.40.40 с начин на трайно ползване местен път. Правилото на чл. 6, ал. 1 от ЗОС намира приложение само, ако имотът е престанал да има предназначението си на имот- публична собственост. В настоящата хипотеза с оглед доказателствата по делото в това число извършена проверка на място и становище на главния архитект на община Добричка е видно, че имота е загубил предназначението си за трайно задоволяване на обществените потребности. След като имотът е загубил предназначението си и не притежава такава характеристика – публична собственост, това обуславя наличието на задължителната предпоставка по чл.6, ал.2 от ЗОбС. Правилно административният съд е приел, че спорният въпрос според областния управител се отнася не до преценката на общинския съвет за отпаднала необходимост от предназначението на имота да изпълнява функциите на път, а до това, че не е била проведена процедура по реда на чл. 78а от ППЗСПЗЗ. Правилно е прието от съда, че с оглед доказателствата по делото процесният имот представлява урбанизирана територия, а не е земеделска земя, поради което е невъзможно провеждането на процедура по чл. 78а от ППЗСПЗЗ, поради което настоящият съдебен състав приема за несъстоятелни просторните доводи на касатора. С оглед доказателствата, приобщени по делото, процесният имот е разположен в урбанизирана територия. Както предвижда чл. 7, ал. 1 ЗУТ, основното предназначение на териториите в страната се определя с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове. Съгласно чл. 7 ЗУТ урбанизирани територии са населените места и селищните образувания. В § 5, т. 6 допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията се съдържа легална дефиниция на понятието "територия на населеното място". Територията на населеното място се определя като селищна територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Землището, както се определя с разпоредбата на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за административно-териториално устройство на Република България, представлява съвкупност от поземлени имоти, принадлежащи към дадено населено място. Урбанизираната територия е обективно обусловена от строителните граници и не се влияе от предназначението на отделните поземлени имоти. Видно от данните, съдържащи се в представената по делото скица поземления имот попада в територия с трайно предназначение: "урбанизирана", с начин на трайно ползване - "за стопански двор". Противно на твърдяното от касатора, правилно административният съд е приел, че с предходно решение №356 по Протокол №25 от заседание, проведено на 30.04.2025г. Добрички общински съвет е установено, че въпросният имот е загубил предназначението си, съобразно приетото в т.II,а именно: имотът е загубил предназначението си по чл.3, ал.2, т. 3 от ЗОС за задоволяване на обществените потребности за „обслужващ път“, поради което е дал съгласие да бъде изменен начина на трайно ползване от „За стопански, горски, ведомствен път“ в „За стопански двор“. Настоящият съдебен състав споделя изводите на административния, при което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на решението постановено от административния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,