Решение № 1833 от 17.2.2023 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси (ОПРЧР) 2014-2020 срещу Решение 154 от 05.08.2022 г. на Административен съд - Ловеч, постановено по административно дело 197/2022 г. С обжалваното решение съдът е отменил по жалбата на община Ловеч Решение BG05M90P001-2.019-0012/20 от 20.05.2022 г. на РУО на ОПРЧР 2014 2020 г., с което и е определена финансова корекция в размер на 15% от допустимите разходи, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), на стойност 5649,49лв. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е тълкувал много стеснително елемента на нередността действие или бездействие на икономическия оператор. Излага подробни съображения за наличието на констатираните с административния акт нарушения и обосновава наличието на нередност и съответно фактическо основание за определяне на финансова корекция. Твърди, че предвид представените по делото доказателства бенефициерът е бил наясно с проблемите по насочване на потребителите още преди да е подал проектното си предложение. Обосновава подробно, че е установеното нарушение и със спорния акт правомерно е наложена финансова корекция, поради което съдебното решение следва да бъде отменено, а административният акт потвърден. Касаторът се представлява от пълномощник И. Димитров. Моли за присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба Община Ловеч, в открито съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки, чрез юрисконсулт Л. Пелова, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Между Община Ловеч от една страна и Министерство на труда и социалната политика, чрез Главна дирекция Европейски фондове, международни програми и проекти - Управляващ орган на ОПРЧР 2014-2020, от друга страна, е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG05M9OP001-2.019-0012-СО1 Приоритетна ос 2: Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване, процедура BG05M9OP001-2.019 Продължаваща подкрепа за деинституционализация на децата и младежите - ЕТАП 2 - предоставяне на социални и интегрирани здравно- социални услуги за деца и семейства - КОМПОНЕНТ 1 за изпълнение на проект BG05M9OP001-2.019-0012 Подкрепа за деинституционализация на децата и младежите в гр. Ловеч, със срок на изпълнение 18 месеца, считано от 02.03.2020 г. Проектът е с основни дейности: 1.Подбор и наемане на персонал, ангажиран в социалните услуги за деца и младежи; 2. Преместване на децата и младежите от целевата група и настаняването им в новоразкритите услуги от резидентен тип; 3. Предоставяне на новите социални услуги за деца и семейства; 4. Закупуване на специализирано транспортно средство, обзавеждане и оборудване. С административния договор са одобрени индикатори за изпълнение, като относно индикаторите Деца и младежи, получаващи социални и здравни услуги в общността, след извеждането им от институция и Деца и младежи настанени в институции, обхванати в интервенции за деинституционализация са заложени целеви стойности по 14 за всеки. В окончателния технически отчет, от бенефициента са отчетени стойности по 9 за всеки. На 07.12.2021 г. ръководителят на УО на ОПРЧР с писмо изх. BG05M9OP001-2.019-0012/19 от 25.03.2022 г. уведомява бенефициента, че при извършване на проверка на постъпило искане за окончателно плащане от 01.10.2021 г. и разглеждане на приложената документация е установено нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, а именно неизпълнение на одобрени индикатори (за изпълнение и резултат), изрично посочени в чл. 2.2 от АДБФП и е предложил финансова корекция по пропорционалния метод в размер на 15 на сто върху сумата на отчетените допустими разходи от ЕСИФ, засегнати от нарушението, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, на обща стойност 37 663.27 лв., като общият размер на финансовата корекция възлиза на 5 649.49 лв. Предоставен е срок на общината за представяне на възражение и доказателства. Община Ловеч представя възражение по основателността на така регистрирания сигнал за нередност, към което прилага доказателства и копие от кореспонденция с МТСП, УО на ОПРЧР, РДСП - Ловеч, ДСП Ловеч. На 20.05.2022г., с Решение BG05M90P001-2.019-0012/20, ръководителят на Управляващия орган на ОПРЧР 2014 2020 г. определя на община Ловеч финансова корекция в размер на 15 на сто върху сумата на отчетените допустими засегнати от нарушението разходи, в размер на 5 649,49 лв. По делото органът представя Заповед РД-03-2 от 01.12.2020 г., на министъра на труда и социалната политика за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 2020 г. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че: Оспореното Решение за определяне на финансова корекция е издадено от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с установената в чл. 59, ал. 2 АПК писмена форма с посочване на фактически и правни основания за издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. Заключава, че липсва действие или бездействие от страна на бенефициера, което да е довело до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, което да има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. Обосновава извод, че не е осъществен единият от елементите от фактическия състав на нередността, доколкото бенефициентът е проявил активност за изпълнение на заложените в проекта дейности по предоставяне на разкритите социални услуги, но не е имал обективната възможност да въздейства на процеса по оценяването и насочването на съответните потребители на тези услуги. С тези съображения първоинстанционният съд отменя по жалбата на община Ловеч Решение BG05M90P001-2.019-0012/20 от 20.05.2022 г. на РУО на ОПРЧР 2014 2020 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че в Държавен вестник, бр. 51 от 01.07.2022 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИД на ЗУСЕСИФ), с § 1 на който наименованието на закона се изменя на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, до приключването на програмите за програмен период 2014 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 2020 г., съгласно § 71, ал. 2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а съгласно § 73 законът влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед горното, приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр. 52 от 09.06.2020 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и по размер. Националният законодател е дефинирал лимитативно основанията за определяне на финансова корекция в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ установява основание за определяне на корекция при неизпълнение на одобрените индикатори. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при неизпълнение на одобрени индикатори. Индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект - качествено и количествено. В програмата за изпълнение, по проект с основни дейности: 1.Подбор и наемане на персонал, ангажиран в социалните услуги за деца и младежи; 2. Преместване на децата и младежите от целевата група и настаняването им в новоразкритите услуги от резидентен тип; 3. Предоставяне на новите социални услуги за деца и семейства; 4. Закупуване на специализирано транспортно средство, обзавеждане и оборудване, е с индикатор за изпълнение: Деца и младежи настанени в институции, обхванати в интервенции за деинституционализация 14 и индикатор за резултат: Деца и младежи, получаващи социални и здравни услуги в общността, след извеждането им от институция 14. Видно от представените документи, бенефициерът е реализирал заложените дейности по проекта - наел е персонал, ангажиран в социалните услуги за деца и младежи; закупил е специализирано транспортно средство, обзавеждане и оборудване; създал е организация по преместване и настаняване на деца и младежи в новите услуги от резидентен тип и е изразил готовност за стартиране предоставянето на социалните услуги. Разкрити са и ефективно са функционирали три нови социални услуги за деца и младежи: Дневен център за подкрепа на деца и младежи с увреждания и техните семейства; Преходно жилище за деца от 15 до 18-годишна възраст; Наблюдавано жилище за младежи от 18 до 21 г., като в окончателния технически отчет бенефициентът е отчел стойности по 9 за всеки от двата индикатора. Посочените индикатори са посочени като брой, на етап кандидатстване по процедурата, докато при самото изпълнение на договора, общината не е имала обективна възможност да въздейства на процеса по оценяване и насърчаване на потребители. Видно от приложената с административната преписка кореспонденция, Община Ловеч е информирала, както управляващия орган, така и всички други компетентни институции за готовността си да предоставя услугите по проекта, който е реализирала, като няколко пъти е поискала да й бъдат насочени съответните потребители. Община Ловеч е уведомила и РУО, че с оглед тези обстоятелства се създава риск за неизпълнение на заложените индикатори, без общината да има обективна възможност да въздейства на процеса по оценяване и насочване и е поискала съдействие от органа за предоставяне на информация и указания. Налага се извода, че общината е проявила активност, но не е имала обективната възможност да въздейства на процеса за насърчаването на съответните потребители на тази услуга. Съгласно чл. 74, ал. 1 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), Дирекция Социално подпомагане извършва насочване за ползване на социални услуги от този тип. Съобразно чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето, настаняването на дете в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на Дирекция Социално подпомагане по настоящия адрес на детето. Именно Дирекция Социално подпомагане е компетентният, отговорен и овластен административен орган за настаняването на децата в резидентните услуги в общността. Община Ловеч - бенефициент по административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, няма законови правомощия да насочва потребители за ползване на услугата, не е овластен от закона да извършва такива дейности и не е имала обективната възможност за насочване им и за осигуряването на необходимият брой лица, заложени в договора. Съгласно чл. 74, ал. 2 ЗСУ общината осигурява финансирането на услугите, т.е. при по-широко разбиране тя осигурява материалната база за осъществяването на социалните услуги с каквато цел е предприела и действията по сключване на административния договор и реализирането на конкретното проектно предложение. Индикаторите заложени в договора следва да се разбират като осигурен капацитет за осъществяване на съответните социални услуги, като от доказателствата по делото се установява, същите са осъществени напълно. Общината е осигурила материалната база и е наела и обучила съответния персонал, за предоставянето на заложените социални услуги с капацитет по 14 за всяка. Следователно правилен е извода на първоинстанционния съд, че липсва незаконосъобразно действие или бездействие на бенефициера по изпълнение на одобрените инидиратори по договора, доколкото реалното насочване деца и младежи се извършва по специална законова процедура по Закона за закрила на детето и е правомощия икономически оператор бенефициер по административния договор. Безспорно бенефициерът е предприел всичко зависещо от него да осигури функционирането на услугите и изпълнението на договора, но по независещи от него причини, от компетентните институции не са били насочени достатъчен брой потребители за услугите. Следователно правилен и обоснован е изводът на съда, че не е налице материалноправното основание неизпълнение на одобрен индикатор по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, поради което не е налице основание за определяне на финансова корекция. Предвид гореизложеното и неустановеното нарушение на правото на Съюза и на свързаното с него национално право, Решение BG05M90P001-2.019-0012/20 от 20.05.2022 г. на РУО на ОПРЧР 2014 2020 г. е незаконосъобразно, а определената с него финансовата корекция е неправилно индивидуализирана по основание и размер С оглед на всичко изложено доводите на касатора за неправилност и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно Решение BG05M90P001-2.019-0012/20 от 20.05.2022 г. на РУО на ОПРЧР 2014 2020 г. са неоснователни. По изложените съображения, като е отменил по жалбата на Община Ловеч оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателно. На основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да осъди Министерство на труда и социалната политика юридическото лице, към чиято структура се числи административният орган издател на акта, да плати в полза на Община Ловеч, юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер от 200 лева на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, седмо отделение