Решение № 8496 от 31.8.2023 г. на ВАС, III о.

Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда е подала касационна жалба срещу решение 1399/ 02.11.2022г. по адм. дело 1586/2021г. по описа на Административния съд Варна в частта, в която е осъдена да заплати на Арт денс ЕООД със седалище и адрес на управление Варна обезщетения за имуществени вреди, представляващи извършени от дружеството разходи за адвокатско възнаграждение в следните производства: по АНД 3618/2018 г. на Районния съд -Варна, КАНД 3368/2018г. по описа на Административния съд-Варна, по АНД 3619/2018 г. по описа на Районния съд-Варна и КАНД 849/2019г. по описа на Административния съд-Варна, по АНД 3620/2018 г. по описа на Районния съд- Варна и КАНД 3229/2018г. по описа на Административния съд-Варна, по АНД 3626/2018 г. по описа на Районния съд-Варна и КАНД 838/2019г. по описа на Административния съд-Варна, по АНД 1535/2019 г. по описа на Районния съд-Варна и КАНД 1744/2019г. по описа на Административния съд - Варна, по АНД 1536/2019 г. по описа на Районния съд-Варна и КАНД 2670/2019г. по описа на Административния съд-Варна, по АНД 1537/2019 г. по описа на Районния съд-Варна и КАНД 2625/2019г. по описа на Административния съд-Варна, ведно със законната лихва върху главницата по всеки от исковете от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и в частта, с която агенцията е осъдена да заплати разноски в размер на 2588, 52 лева по компенсация. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени или присъдените суми да бъдат намалени до минималния размер на адвокатските възнаграждения.

Решението се обжалва и от Арт денс ЕООД със седалище и адрес на управление Варна в частта, в която са отхвърлени исковете на дружеството в частта за разликата над уважения до пълния размер на претендираните обезщетения за имуществени вреди по следните производства: по АНД 3618/2018 г. на РС Варна и КАНД 3368/2018г на АС Варна и по АНД 3620/2018 г. на РС Варна и КАНД 3229/2018г на АС Варна. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваната част с постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло с присъждане на направените разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението, прие следното:

Производството е образувано по исковата молба на Арт денс ЕООД със седалище и адрес на управление Варна, с която срещу Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда са предявени искове за обезщетяване на имуществени вреди, общо в размер на 9 962,10 лева, причинени от незаконосъобразни наказателни постановление, издадени от органи на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда - София, отменени от съда, както следва:.

1. За сумата 1 054, 08 лв., представляваща 90% от заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение в размер на 1 171.20 лв. в производството по АНД 3618/2018 г. на РС Варна и КАНД 3368/2018 г. на АС Варна, приключило с изменение на наложената им с НП 03-009014/07.02.2018 г. на директора на Дирекция Инспекция по труда Варна имуществена санкция от 15 000 лв. на 1 500 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба 22.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата;

2.За сумата 1 054.08 лв., представляваща 90% от заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение в размер на 1 171.20 лв. в производството по АНД 3619/2018 г. на РС Варна и КАНД 849/2019 г. на АС Варна, приключило с изменение на наложената им с НП 03-009015/07.02.2018г на директора на Дирекция Инспекция по труда Варна имуществена санкция от 15 000 лв. на 1 500 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба 22.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата;

3. За сумата 1 054.08 лв., представляваща 90% от заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение в размер на 1 171.20 лв. в производството по АНД 3620/2018 г. на РС Варна и КАНД 3229/2018 г. на АС Варна, приключило с изменение на наложената им с НП 03-009012/07.02.2018 г. на директора на Дирекция Инспекция по труда Варна имуществена санкция от 15 000 лв. на 1 500 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба 22.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата;

4. За сумата 1 306.08 лв., представляваща 90% от заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение в размер на 1 451.20лв. в производството по АНД 3626/2018 г. на РС Варна и КАНД 838/2019 г. на АС Варна, приключило с изменение на наложената им с НП 03-009013/07.02.2018 г. на директора на Дирекция Инспекция по труда Варна имуществена санкция от 15 000 лв. на 1 500 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба 22.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата;

5 .За сумата 1 776.00 лв., представляваща 100% от заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение в производството по АНД 1535/2019г на РС Варна и КАНД 1744/2019г на АС Варна, приключило с отмяна на наложената им с НП 03-009748/12.09.2018 г. на директора на Дирекция Инспекция по труда Варна имуществена санкция от 15 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба 22.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

6. В размер на 1 776.00 лв., представляващи 100% от заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение в производството по АНД 1536/2019 г. на РС Варна и КАНД 2670/2019 г. на АС Варна, приключило с отмяна на наложената им с НП 03-009747/12.09.2018 г. на директора на Дирекция Инспекция по труда Варна имуществена санкция от 15 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 22.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

7. В размер на 1 776.00 лв., представляващи 100% от заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение в производството по АНД 1537/2019 г. на РС Варна и КАНД 2625/2019 г. на АС Варна, приключило с отмяна на наложената им с НП 03-009749/12.09.2018 г. на директора на Дирекция Инспекция по труда Варна имуществена санкция от 15 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 22.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Административният съд установил от фактическа страна, че производството по АНД 3618/2018 г. по описа на Районен съд- Варна дружеството било представлявано от адвокат В. Данев. Пред съда е било представено пълномощно, но не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В производството пред касационната инстанция била представена фактура 0200000004/13.11.2018г. за сумата 360 лв. с ДДС, издадена от адвокатско дружество Данев и преводно нареждане от 14.11.2018г., установяващо извършеното плащане от "Арт денс" ЕООД по сметка на адвокатското дружество.

В производството по АНД 3619/2018 г. по описа на Районен съд-Варна дружеството било представлявано от адвокат В. Данев. Пред съда е било представено пълномощно, както и фактура 981/01.08.2018 г. за заплатена от Арт Денс ЕООД на Адвокатско дружество Данев сума в размер на 1171.20 лв. от които 485 лева в брой (представен е фискален бон), а останалата сума от 686.20лв. по банков път - с платежно нареждане от 02.08.2018г. В производството пред касационната инстанция била представена фактура 0200000022/07.03.2019г., с която Арт Денс ЕООД е изплатило на Адвокатско дружество Данев сума в размер на 280 лв. с ДДС. Пред касационната инстанция е представено преводно нареждане от 11.03.2019г., установяващо извършеното плащане по сметка на адвокатското дружество на сумата 280 лева.

В производството по АНД 3620/2018 г. по описа на Районен съд-Варна дружеството било представлявано от адвокат В. Данев. Пред съда е било представено пълномощно, но не били представени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение. В производството пред касационната инстанция била представена фактура 0200000005/13.11.2018г., с която Арт Денс ЕООД изплатило на Адвокатско дружество Данев сума в размер на 360 лв. с ДДС за процесуално представителство пред Административния съд - Варна, както и преводно нареждане от 14.11.2018г., установяващо извършеното плащане по сметка на адвокатското дружество .

В производството по АНД 3626/2018 г. по описа на Районен съд-Варна дружеството било представлявано от адвокат В. Данев. Пред съда било представено пълномощно, както и фактура 979/01.08.2018г. за заплатена сума в размер на 1171, 20 лв. с ДДС, от които 485 лв. в брой (за което бил представен фискален бон), а останалата сума от 686, 20лв. била платена по банков път с платежно нареждане от 02.08.2021г. В производството пред касационната инстанция била представена фактура 0200000023/22.03.2019г. за платена сума в размер на 280лв. с ДДС за процесуално представителство пред Административен съд - Варна, включително, за изготвяне на касационна жалба срещу решение по НАХД 3626/2018 г., както и преводно нареждане от 23.04.2019г., установяващо плащане по сметка на адвокатското дружество.

В производството по АНД 1535/2019 г. по описа на Районен съд - Варна дружеството било представлявано от адвокат В. Данев. Пред съда била представена фактура 998/10.10.2018г. за заплатена сума в размер на 996 лв. с ДДС за процесуално представителство пред Районен съд - Варна по обжалване на наказателно постановление 03-009748/12.09.2018 г., и преводно нареждане от 11.10.2018г. за същата сума. В производството пред касационната инстанция била представена фактура 0200000049/12.06.2019г. за платена сума в размер на 780лв. с ДДС за процесуално представителство пред Административен съд - Варна, включително изготвяне на касационна жалба срещу решение по НАХД 1535/2019г, както и преводно нареждане от 24.06.2019г., установяващо извършеното плащане по сметка на адвокатското дружество на тази сума. В производството по АНД 1536/2019 г. по описа на Районен съд- Варна дружеството било представлявано от адвокат В. Данев. Пред съда били представени пълномощно, фактура 997/10.10.2018г. за заплатена сума в размер на 996лв. с ДДС за процесуално представителство пред Районен съд - Варна по обжалване на наказателно постановление 03-009747/12.09.2018г., и преводно нареждане от 11.10.2018г. за същата сума. В производството пред касационната инстанция била представена фактура 0200000081/01.11.2019 г., за платена сума в размер на 780 лв. с ДДС за процесуално представителство пред Административен съд - Варна, включително, за изготвяне на касационна жалба срещу решение по НАХД 1536/2019г., както и преводно нареждане от 11.11.2019г., установяващо извършеното плащане по сметка на адвокатското дружество.

В производството по АНД 1537/2019 г. по описа на Районен съд- Варна дружеството било представлявано от адвокат В. Данев. Независимо от липсата на представени пълномощно и/или договор за правна помощ, адвокат Данев бил допуснат да представлява дружеството. В производството пред съда били представени фактура 999/10.10.2018 г. за заплатена сума в размер на 996 лв. с ДДС за процесуално представителство пред Районен съд-Варна по обжалване на наказателно постановление 03-009749/12.09.2018г., преводно нареждане от 11.10.2018г. за същата сума. В производството пред касационната инстанция била представена фактура 0200000080/01.11.2019г., с която била платена сума в размер на 780 лв. с ДДС за процесуално представителство пред Административен съд-Варна, включително, за изготвяне на касационна жалба срещу решение по НАХД 1537/2019г, както и преводно нареждане от 11.11.2019г., установяващо извършеното плащане по сметка на адвокатското дружество.

С оглед събраните доказателства административният съд направил извод, че по делото са установени всички предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Според съда, и при изменено наказателно постановление по съдебен ред следвало да се счита изпълнено условието по чл. 204, ал.1 АПК за допустимост на исковата претенция.

Съдът изложил мотиви, че съгласно т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г. по тълкувателно дело 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от гражданската колегия на Върховния административен съд и съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или на юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.

Съдът се позовал и на Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017г. по тълкувателно дело 2/2016г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1 ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Разноските са разходи по водене на делото, като включват и възнаграждение за адвокат. Тези разноски подлежат на присъждане само когато е доказано, че са действително извършени.

Административният съд приел за доказани разноските в производството по АНД 3618/2018г на ВРС и КАНД 3368/2018г. на АС Варна за сумата 360 лева, но отхвърлил иска за разликата, изразяваща се в присъждане на разноски за производството пред районния съд с мотиви, че доказателства за извършените разноски били представени едва в исковото производство. Поради това присъдил 324 лева съобразно уважената част от иска.

Съдът приел за доказани разноските в производството по АНД 3619/2018г. на ВРС и КАНД 849/2019г. на АС Варна. Макар искът да бил доказан в пълен размер за сумата от 1171,20 лева, следвало да бъде уважен до размера на уважената част от жалбата или за сумата 1054,08 лева.

Съдът приел за доказани разноските в производството по АНД 3620/2018г. на ВРС и КАНД 3229/2018г. на АС Варна, но уважил иска за сумата 324 лева и го отхвърлил за разликата над присъдения размер с мотиви, че доказателства за извършените разноски били представени едва в исковото производство.

Съдът приел за доказани разноските в производството по АНД 3626/2018г. на ВРС и КАНД 849/2019г. на АС Варна за сумата от 1451,20 лева, но уважил иска за сумата от 1306,08 лева съобразно уважената част от жалбата.

Относно разноските в производството по АНД 1535/2019г. на ВРС и КАНД 1744/2019 г. на АС Варна съдът приел, че искът е доказан в целия предявен размер за сумата от 1760,00 лева и с оглед цялостната отмяна на обжалваното наказателно постановление го уважил в пълния му размер.

Относно разноските в производството по АНД 1536/2019г. на ВРС и КАНД 2670/2019 г. на АС Варна съдът приел, че искът е доказан в целия предявен размер за сумата от 1760,00 лева и с оглед цялостната отмяна на обжалваното наказателно постановление, го уважил в пълен размер.7

Относно разноските в производството по АНД 1537/2019г. на ВРС и КАНД 2625/2019 г. на АС Варна съдът приел, че искът бил доказан в целия предявен размер за сумата от 1760,00 лева и с оглед цялостната отмяна на обжалваното наказателно постановление, го уважил в пълен размер.

Съдът изложил подробни мотиви, с които отхвърлил направеното възражение за прекомерност на размера на адвокатските възнаграждения, поради което не намалил размера на търсените обезщетения.

Върховният административен съд намира за частично основателна касационната жалба, подадена от Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда и за неоснователна - касационната жалба на "Арт денс" ЕООД .

При изяснена фактическа обстановка административният съд е направил законосъобразна преценка, че някои от писмените доказателства, на които се позова ищецът, нямат достоверна дата и следва да се изключат от доказателствата по спора.

Не може да се сподели обаче извода по същество, че на ищеца следва да се присъдят обезщетения за разноски за адвокатско възнаграждение в производствата, в които наказателните постановления са изменени. При положение, че исковете са предявени с оглед фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, съдът не може да формира преценката си по аналогия с чл. 78, ал.1 ГПК. Намаляването на размера на санкцията не означава, че наказателните постановления, предмет на жалба в производствата по АНД 3618/2018г на ВРС и КАНД 3368/2018г. на АС Варна, по АНД 3619/2018г. на ВРС и КАНД 849/2019г. на АСВарна, по АНД 3620/2018г. на ВРС и КАНД 3229/2018г. на АС Варна и по АНД 3626/2018г. на ВРС и КАНД 849/2019г. на АС Варна, са незаконосъобразни. Те не губят правно действие, тъй като с тях е установено извършването на административно нарушение и виновно поведение на наказаното лице. При положение, че административните актове не са отменени, не е налице един от елементите от фактическия състав по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, което обуславя отхвърлянето на предявените искове в уважената част.

Постановеното от административния съд решение е неправилно и следва да се отмени с постановяването на друго, с което предявените искове да се отхвърлят и в останалата част.

Решението съответства на материалния закон в частта, в която съдът е присъдил обезщетения за вреди заедно с лихва за забава, що се отнася до разходите на дружеството "Арт денс" ЕООД за заплащане на адвокатско възнаграждение по делата, в които издадените срещу дружеството наказателни постановления са били отменени изцяло с влезли в сила решения по АНД 1535/2019г. на ВРС и КАНД 1744/2019 г. на АС Варна, по АНД 1536/2019г. на ВРС и КАНД 2670/2019 г. на АС Варна и по АНД 1537/2019г. на ВРС и КАНД 2625/2019 г. на АС Варна. Ищецът е ангажирал доказателства за извършена по делата правна работа от упълномощения адвокат, както и такива за реалното й заплащане. Поради това в тази част решението следва да се остави в сила.

Решението на административния съд е неправилно в частта за присъдените разноски и следва да се отмени.

В първоинстанционния съд ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което неоснователно не е било уважено. Административният съд е възприел обема на техническата работа по делото като фактическа и правна сложност на спора. Всъщност, макар и образувани като искови производства, този вид дела са за присъждане на разноски без каквато и да е сложност, а и има постановено тълкувателно решение, което предопределя изхода от тях. По същите съображения касационната инстанция преценява като прекомерно и претендираното от "Арт денс" ЕООД пред касационната инстанция адвокатско възнаграждение от 4 402 лева.

Всъщност административният съд не е имал основание да присъди като част от разноските на ищеца и адвокатско възнаграждение. Такова не се следва и за касационната инстанция, при положение, че и пред двете съдебни инстанции адвокат В. Данев, в качеството си на процесуален представител на "Арт денс" ЕООД, не е представил договор за правна помощ и съдействие. Съгласно чл.36, ал.2 ЗА размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Тъй като законът не урежда данъчните фактури като алтернатива на договора по чл.36, ал.2 ЗА, представянето им не може да се счита за изпълнение на задължението на адвоката и неговия клиент. Ако това задължение може и да не бъде изпълнено в съдебни производства, в които разноски не се присъждат, подобно изключение не може да се направи в искови производства, в които съдът разпределя разноските на страните, прилагайки съответните процесуални правила. Данъчните фактури не удостоверяват плащането на адвокатското възнаграждение, а такъв извод не може да се направи и от представените по делата от адвоката касови бонове, които не съдържат името на платеца.

Разноските на ищеца за двете съдебни инстанции без адвокатското възнаграждение възлизат на 200 лева за държавна такса.

Разноските на Изпълнителна агенция "Главна инспекция" по труда за държавна такса възлизат на 100 лева, а за юрисконсултско възнаграждение - на 150 лева за първата инстанция и на 150 лева - за втората инстанция или общо 400 лева. Съразмерно с уважената част от исковете Изпълнителна агенция "Главна инспекция" по труда" дължи на "Арт денс" ЕООД разноски в размер на 106 лева. Съразмерно с отхвърлената част от исковете "Арт денс" ЕООД дължи на Изпълнителна агенция "Главна инспекция" по труда" разноски в размер на 188 лева или дружеството следва да бъде осъдено да заплати на Изпълнителна агенция " Главна инспекция по труда" разноски по компенсация в размер на 82 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд