Решение № 169 от 27.03.2026 г. на ВКС по н. д. № 46/2026 г.

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия Н. П. – адвокат Р., против решение № 80 от 8.10.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 11/2025 г. по описа на Бургаския апелативен съд. С касационната жалба се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 НПК. В жалбата се излагат доводи за това, че определеното на подсъдимия наказание от шест години и четири месеца лишаване от свобода е явно несправедливо, тъй като не са съобразени от съдилищата по фактите всички смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства – липсата на рецидив, оказана подкрепа от близките му, дългото времетраене на процеса. Същевременно, според защитника, въззивният съд неправилно е възприел аргументите на първата инстанция за приложение на чл. 24 НК и за увеличаване на общото наказание с една година лишаване от свобода, което е довело до неоправдано завишаване на санкцията. С жалбата се отправя искане за отмяна на въззивното решение и за приложение на чл. 55 НК, респективно чл. 58а НК, като се намали наказанието на подсъдимия П. до 5 години лишаване от свобода с последваща редукция с 1/3 и отмяна на приложението на чл. 24 НК. В съдебното заседание на касационната инстанция защитникът на подсъдимия – адвокат В. Р., не се явява, но в писмена молба заявява, че подзащитният й е починал на 14.02.2026 г., за което е издаден акт за смърт № 0188/14.02.2026 г. на [община], поради което наказателното производство следва да бъде прекратено. Пред ВКС поверениците на частния обвинител Н. И. – адвокат В., адвокат В., адвокат С. изразяват позиция, че предвид настъпилата смърт на подсъдимия наказателното производство следва да бъде прекратено. В съдебното заседание пред касационния съд, представителят на ВКП счита, че са налице изискванията на закона – чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, и делото следва да се прекрати. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното: Срещу Н. А. П. е повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК; по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 20, ал. 2 НК; по чл. 150, ал. 1 НК; по чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК; по чл. 143 НК. По внесения в Окръжен съд – Бургас обвинителен акт е образувано н.о.х.д. № 703/2023 г. На 20.09.2024 г. съдът постановил присъда № 52, с която признал подсъдимия за виновен по внесените обвинения и му наложил едно общо наказание в размер на пет години и четири месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК увеличил с една година до общ размер от шест години и четири месеца лишаване от свобода. С присъдата съдът е определил първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, приложил е чл. 59 НК, произнесъл се е по разноските и веществените доказателства по делото. Срещу присъдата била подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия, с която се искало изменение на присъдата, като се намали определеното от първата инстанция наказание лишаване от свобода. Въз основа на въззивната жалба било образувано въззивно наказателно дело № 11/2025 г. на Апелативен съд – Бургас, което приключило с постановяване на решение № 80/8.10.2025 г. С въззивното решение присъдата била изменена, като подсъдимият бил признат за невиновен да е извършил престъпленията по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1 НК и по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2 НК в съучастие с неустановено лице, като го е оправдал по квалификация за връзка с чл. 20, ал. 2 НК; преквалифицирал е деянията по чл. 150, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК спрямо Н. И. в едно деяние по чл. 26, ал. 1 НК; преквалифицирал е деянията по чл. 150, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК спрямо П. П. в едно деяние по чл. 26, ал. 1 НК; преквалифицирал е деянията по чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК спрямо Н. И. и П. П. в едно деяние по чл. 26, ал. 1 НК; преквалифицирал е четирите деяния по чл. 150, ал. 1 НК спрямо З. В. в едно деяние по чл. 26, ал. 1 НК, като потвърдил присъдата в останалата й част. Срещу въззивното решение в надлежния срок е подадена касационна жалба от защитника на подсъдимия. Междувременно след постановяване на присъдата и въззивното решение, но преди приключване на образуваното касационно производство, е настъпила смъртта на подсъдимия Н. А. П.. Видно от приетия в съдебно заседание на ВКС от 26.03.2025 г. препис-извлечение от акт за смърт 0188/14.02.2022 г., смъртта е настъпила на 14.02.2026 г. При така очертаната най-общо хронология на протичане на съдебното производство по делото, от съществено значение се явява юридическият факт на настъпилата смърт на подсъдимия. Същественото в случая е, че това обстоятелство се е осъществило след постановяване на присъдата от първата инстанция и потвърдилото я решение на въззивния съд. Оттук насетне, процесуалната последица ще бъде тази, която е указана в чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, а именно отмяна на първоинстанционната присъда и въззивното решение и прекратяване на наказателното производство по делото. Касационният съд не трябва да изследва съществото на обвинението, защото смъртта на подсъдимия е довела до прекратяване на наказателното правоотношение, което стои в основата на повдигнатото обвинение. В този смисъл липсата на субект на наказателна отговорност представлява безусловно правно основание за отмяна на постановените срещу Н. А. П. присъда и въззивно решение и прекратяване на воденото срещу него наказателно производство. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение